Череп на дунавско чудовище се пази в Историческия музей в Лом
Рибата не обича ниската вода
Дълга близо 3 000 км, река Дунав е многолика като земите, през които минава. И различна по характер като сезоните, които се оглеждат в нея... През есента - спокойна и пълноводна, зиме - ледена и посиняла от студ, а пролет - разбушувана с посипаните от черешов цвят талази... Най-кротка, та чак ленива Голямата река е през август, когато жегите пресушат водите й, и, задрямала в най-дълбокото, тя разкрива тайни и легенди, крити под вълните й... Някои от векове.
Макар че тече бавно и величествено, Дунав копае и руши бреговете си по-безмилостно и от мощна машина... И вади от земята ценни свидетелства за отминали времена и хора. Най-много находки от лабиринтите на миналото реката измъква наяве през лятото... Тогава, просмукани от високите, но оттеглили се вече води, крайбрежните скатове се раздвижват, огромни пластове от тях се откъртват и сред дървета, пясък и пръст се разкриват каменни блокове на древни крепости, основи на жилища, парчета керамика и остриета от стрели и мечове... Иманяри и любители на старини обикалят дълбаните от реката брегове и събират находки...
“От най-дълбока древност хората са издигали селища край Дунав заради възможността да използват реката като източник на храна, транспортна връзка и естествена преграда пред неприятели”, обясняват историците. Край Лом са се издигали цяла верига крепости, охранявали Дунавската граница от нашественици - Алмус край Лом, Помодиана край днешното село Станево, Цебрус до Долни Цибър, Реметодия край Орсоя...
Във всяко от селата се носят легенди за безценни съкровища, скрити в руините на древните укрепления. Старите хора в Станево, на двадесетина километра от Лом, и до днес са убедени, че под местността “Мал тепе”, където се е издигала римската крепост, има тунел, пълен с купища скъпоценности. В дъното на галерията блести излята от чисто злато мома, която тъче на златен стан. “Входът към тунела и пътят през него обаче са осеяни с невидими капани. Никой досега не ги е открил, а ако ги е намерил - не се е върнал!”, категорични са любителите на легендата. Най-запалените от тях продължават да обикалят и търсят митичния тунел. За ужас на археолозите.
“Нелегалните търсачи на съкровища разкопават безогледно, понякога и с багери древните укрепления в търсене на химери, но унищожават огромно количество ценна информация !”, гневи се археологът Валери Стоичков. Сред легенди и митове реката обаче разкрива и реални и ценни свидетелства от миналото. Когато Дунав се отдръпне от брега си край село Долни Цибър - между Лом и Козлодуй, се показват каменни основи на римски мост, разказват местни хора. По него императорските легиони минавали отвъд реката, за да громят бунтовете на даките... Заради ключовото значение на реката и моста в Цебрус е отсядал и император Юстиниян, твърдят историци.
Под водите на Дунав се крият и други съкровища - много по-стари и скъпи и от най-ценните артефакти. Когато водите на реката спаднат рязко, недалеч от култовия в миналото плаж “Чайка” край Лом на 745-ти км в реката се показват черни като антрацит пластове. Това са залежи от лигнитни въглища, образувани от древни гори, затрупани под тонове наноси. Според експерти под земята и под реката край Лом се простират над 240 млн. тона лигнитни въглища. Добивът им обаче с известните до днес технологии би бил много скъп и засега инвеститор за разработка на рудник няма. Но пресъхне ли Дунав, рибари и бедняци влизат в реката и с кирки и лостове къртят буци от твърдото гориво... Изсушени на слънце, късовете кюмур се трупат за огрев през зимата. А някои завъртат и търговия с тях... Понякога сред пластовете овъглени дънери в реката изскачат и цели запазени стволове, листа на дървета, а случва се, и кости на прастари животни...
В зората на демокрацията полицията иззе от кораб, акостирал в Лом, череп на древен звяр, вероятно от семейството на динозаврите. Според криминалсти находката е открита в голямата река, а моряците смятали да я продадат в Западна Европа. Днес черепът на дунавското чудовище се пази в Историческия музей в Лом и малчугани и родители го разглеждат с интерес като оживял епизод от Джурасик парк.
Водите и дълбините на Дунав крият загадки и от по-нови времена. Свие ли се реката в най-дълбокото на леглото си, край рибарското село Долно Линево се показват скелетите на два кораба. Те са останките на баржи на немската армия, потопени в края на Втората световна война, казва кметът на Линево Росен Йосифов. Подгонени от Червената армия, през есента на 1944 г. хитлеристките екипажи сами взривили и пратили на дъното на реката плавателните съдове. Какво точно са превозвали баржите никой не знае... Летните суши тормозят и рибарите. “Рибата не обича ниската вода, която отгоре на това е и много топла. Затова рибата се оттегля и крие към дълбокото, което е по-близо до румънския бряг. В такива месеци риболовът хич не върви!”, оплаква се въдичарят Йонко Йонов. Най-запалените от тях обаче и в най-огнените дни, когато реката е изтъняла като конец, опъват столчета на пясъка и хвърлят куките в придрямалата вода. Все някой и друг уклей или попче ще се закачи, а и край реката човек винаги и приятели ще намери, и интересни истории ще чуе или разкаже.