След като загуби миналия септември финала на турнира US Open от Даниил Медведев, Новак Джокович отиде до мистериозните босненски пирамиди, за да се зареди с енергия. След това той попадна в продължителен скандал с неуспешния му опит да влезе в един от любимите си турнири – Australian Open. И сега този изключителен тенисист ще трябва да се зарежда от още по-силни, макар и въображаеми центрове на сила. Случилото се с него беше унизително, въпреки че той стоически издържа на разправата с австралийските власти, които не го допуснаха до турнира поради отсъствието на ваксинация.
Ако Джокович беше допуснат в Австралия и ако беше спечелил този турнир от Големия шлем, Новак щеше да стане най-забележителният тенисист на всички времена, след като спечели 21-вата си титла от Големия шлем, и победи Рафаел Надал и Роджър Федерер, които също като него бяха събрали по 20 титли. Възрастта и формата вече няма да позволят на Федерер да достигне този връх, а Рафа все още има шансове, но не е много ясно в каква форма е в момента. Въпреки че любимият му парижки турнир Rolan Garros все пак му оставя възможността да премери сили с Джокович.
В историята на тениса, която е известна с периоди на дълга доминация на различни играчи, може би не е имало толкова уникално дълга епоха на доминацията на „голямата тройка“ - Джокович, Федерер и Надал, където всеки един е бил в определени периоди по-добър от другия.
Поколението на Дмитрий Медведев, Доминик Тийм, Александър Зверев, Андрей Рубльов постепенно избутва гигантите настрани, но го прави някакси много постепенно. Във всеки случай все още не е лесно да се свали Джокович от пиедестала. Именно поради тази причина, той със сигурност е велик в автентичния смисъл на думата.
На награждаването на победителите от Големия шлем често присъства последния велик от 1960-те години шампион, австралиецът Род Лейвър, който тогава играеше като аматьор. И това е справледлива почит към ерата на класическия тенис в бели шорти и фланелки и тази игра понякога дори е по-интересна за гледане, защото е в границите на човешките възможности. Това, което Джокович показва сега, е извън човешките възможности. И въпросът не е само в това, че Новак показва на корта, колко дълго и колко стабилно го прави, а в това, че тази година той ще навърши 35 години.
Много е трудно да се обясни на тези, които не играят тенис или не следят събитията в този конкретен свят, колко психологически изтощаващ е този спорт, особено ако играеш сингъл, когато тенисистите няма с кой да споделят отговорността за своите неуспехи. Каква концентрация и психологическа стабилност изисква този тенис. И не само атлетична, но и психологическа издръжливост. По време на една игра тенисист понякога изгаря и се връща в мача няколко пъти. А на великите им е най-трудно от всички, защото всеки път, когато трябва да докажат, че са велики, загубата за тях е събитие. Когато през август 2019 г. в Синсинати тогава 21-годишният Андрей Рубльов победи постепенно губещият своята форма 38-годишния Роджър Федерер, той се разплака. Защото ако победиш великите, ти самият си по същество велик, въпреки че никога не си бил номер едно в класирането. И той стъпка със собствените си крака легендата, пред която се молеше, когато започваше своята кариера. И искаше да се извиня за това...
Едва ли можем да си представим каква е психологията на вечния победител, който губи правото си на поражение. А Джокович започва да печели от 14-годишна възраст, когато през 2001 г. именно на тази възраст той стана европейски шампион във всички категории. На 20 години той вече беше номер три в световната класация. Когато Новак се самоописа като „съсредоточен, концентриран и талантлив“, това не беше празно самохвалство на звездата, а беше точната формула за неговия успех. По време на сервис той понякога гневно изисква абсолютна тишина от публиката за да не го разсейва нищо, докато се настройва и търси абсолютния баланс, и сякаш в един момент ще пробие геометрично перфектната дупка с топката. Прищявка? Не, това е един от елементите на абсолютната концентрация на волята, която позволява на Новак да печели мачове след два загубени сета. А сега дори можете да загубите от един обикновения играч, защото средното ниво на тениса се повиши по невероятен начин през последните години и ако начинаещия го обхване вдъхновението, може да създаде огромни проблеми на грандовете. Това много ясно се вижда в женския тенис, където победителките често се сменят, а ранният успех не гарантира доминация в следващите турнири.
С една дума, Джокович е перфектен и хармоничен. С огромна воля, зашеметяващо умение и перфектен атлетизъм при височина 188 сантиметра и 80 килограма тегло. Той е с почти невероятни атлетични пропорции. На корта той е строг и сериозен, но в същото време обича да се забавлява и понякога гениално пародира другите играчи и на турнирите той е весел и достъпен. Може би най-добрите му, забавни пародии са тези на Мария Шарапова и на Джон Макенроу.
Защо ми отне толкова време, за да обяснявам кой е Джокович? Значението на Australian Open не само за него лично събитие, но и за феновете и за историята на световния тенис трудно може да бъде оценено точно сега дали той можеше да премине в категорията на най-великия тенисист или, напротив, да загуби тази възможност и тази фантастична интрига, благодарение на австралийските власти лиши света от нея.
Но какво стои от другата страна на кантара и каква е позицията на противоположната страна – на тези, които не пуснаха тенисиста в Австралия.
Към особеностите на Джокович спада не само това, че той отива за да се зареди на босненските пирамиди, но неговото отношение към ваксинацията.
Той не искаше да бъде ваксиниран при никакви обстоятелства, дори за да остане в историята като най-великия. А неваксинираните хора не се допускат в Австралия, а опцията за тези, които са били болни или току-що са били тествани, очевидно не сработи. Формалната коректност на властите изглежда е налице. Въпреки това Джокович влезе в Австралия по причина, че определено не беше заразен и не беше опасен, тъй като беше болен малко преди началото на турнира. Освен това, ако се говори за формалности, той имаше специалното разрешение от главния медицински директор на Tennis Australia и независимия експертен панел на правителството на австралийския щат Виктория.
От една страна, и в крайна сметка правилата трябва да са еднакви за всички, независимо от статута на пристигащия. От друга страна, няма нищо извънредно в изключенията от правилата. От една страна, здравето е обществено благо, което държавата е длъжна да пази. Министърът на имиграцията Алекс Хоук и австралийският премиер Скот Морисън твърдяха в същия дух, че австралийците „са направили много жертви по време на пандемията и имат правото да очакват, че резултатите от техните жертви ще бъдат защитени“. От друга страна, не само австралийците направиха жертви, но и народите на онези многобройни страни, в които Новак вече игра тази година. И въпреки целият патос на Морисън, Джокович не беше опасен като носител на вируса и това беше потвърдено от документите, представени на Федералния съд и на Австралийското министерство на здравеопазването. Австралийският тенисист Ник Кириос го обясни много просто: „Ние, австралийците, третираме Джокович като оръжие за масово унищожение, а той просто иска да играе тенис... Ако не е едното, остава другото. Това е лудост, и аз съжалявам за Новак. Имаше достатъчно натиск върху него, за да може да спечели турнира, плюс това той трябваше да се справи с медиите и да се опита да се подготви за турнира. Отношението ни към него наистина е позорно".
Когато тази история свърши по тъжния начин за Новак във Федералния съд на Австралия, започнаха да се разпространяват различни разяснения, в които аргумента беше, че ако Джокович бъде допуснат в страната, това ще предизвика настроения срещу ваксинацията. Аргументът е очарователно софистичен и, разбира се, няма нищо общо с формалните правни основания за отнемането на неговата виза, лишаването му от свобода за известно време и депортирането му от Австралия.
Ник Кириос е прав, че Джокович не е оръжие за масово унищожение. А в аргументите на австралийските власти, както на изпълнителната, така и на съдебната власт има значителна доза упорит бюрократичен формализъм и лукавост. Има изключения. Има и грешки при попълването на документите (Джокович успя да се извини за грешните данни в анкетната карта, макар че това беше грешка, която, разбира се, лежи на съвестта на служител от неговия екип, който попълваше безбройните документи). А самите австралийци, за които тенисът не е последна игра в йерархията на националните им хобита, сами се лишиха от радостта да наблюдават как ще се развие тази световна интрига – дали Джокович ще вземе 21-вата титла или не. И най-важното как ще го направи? С изправен гръб, с неговия атлетизъм, грация, ярост, раздразнение и хумор.
Ако всички не знаехме до каква степен формалностите са абсурдни и колко глупава е бюрокрацията във всяка една страна, независимо дали е авторитарна или демократична, патосът на австралийския премиер и загрижеността му за такава философска категория като общото благо би била разбираема и нямаше да подлежи на обсъждане.
Ако пък, Новак беше допуснат в Австралия след всичките разправии около него то психологическото му състояние нямаше да е най-доброто след миграционните служби, съдилищата и бюрократите които му нарушиха нормалната подготовка за турнира и аклиматизацията. Кириос е прав – бремето да си велик, когато от теб се очаква само победата, вече би било достатъчна за Джокович, за да има проблеми с влизането си в турнира. И, това не е шега...
Никой не знае какъв човек ще бъде Новак Джокович, когато се пенсионира. Спортистите остават в историята, и остават велики само заради това, което са направили в спорта, а не защото по-късно са оглавили някакви федерации, адаптирани към властите или, обратното, погубваха себе си или ставаха пияници. Джокович вече е в историята завинаги. Що се отнася до бюрократите и политическите лидери, тук ще уместна шегата широко използвана в съветско време: „Кой е Леонид Брежнев? Дребна политическа фигура от ерата на Алла Пугачева” а в по-политизираната версия от „ерата на Александър Солженицин“. Лидерите на страните ще бъдат забравени и милиони хора винаги ще гледат с носталгия „най-добрите моменти“ на Джокович, така както сега гледат акцентите в YouTube за Род Лейвър, Крис Евърт-Лойд, Джими Конърс, Бьорн Борг, Джон Макенроу, Борис Бекер, Андре Агаси, Пийт Сампрас и много други спортисти, донесли чистата радост и абсолютна наслада още от времето на "бързоногата“ Сюзън Ленглен" и на Рене Лакост.
(Превод за "Труд" - Павел Павлов)