Хората в медицинските и академични среди отдавна са наясно с истината и никакви медийни фойерверки не могат да ги заблудят
Авторитетният учен и бивш ректор на Медицинския университет в София акад. Ваньо Митев бе оправдан по обвинение като лидер на престъпна група за корупционни престъпления и незаконен прием на чуждестранни студенти в средата на юни. Делото приключи на първа инстанция в Софийския градски съд, като заедно с акад. Митев бяха оправдани бившият декан на факултета по дентална медицина и още четирима души. Преди дни обаче стана известно, че прокуратурата е внесла протест и процесът отива на втора инстанция в Софийския апелативен съд. Така съдебната сага за акад. Митев не приключва. Преди години срещу него се водеше и дело за безстопанственост, което също приключи с оправдателна присъда, но тогава прокуратурата се отказа да протестира.
- Акад. Митев, прокуратурата протестира оправдателната присъда по вашето дело, по което сте обявен за ръководител на Организирана престъпна група (ОПГ). Бихте ли дали вашата гледна точка?
- Тази сага започна гръмко през януари 2018 година с анонс в медиите, че в Медицински университет-София са приемали студенти-джихадисти срещу суми до 50 000 евро и с това е заплашена националната сигурност. Беше ми повдигнато обвинение за 20 такива студенти-джихадисти и наложена огромна парична гаранция от 200 000 лв. Още когато в специализираното следствие получих обвинението, ми направи впечатление, че студентите са приети по време, когато ректор бе проф. Виктор Златков. На проф. Златков не бе повдигнато обвинение, а „студентите-джихадисти“ се изпариха. След това започна едно мълчание и след година и половина бяхме изпратени на съд със сегашните абсурдни обвинения. През 2019 г. съдът прекрати делото, прокуратурата не обжалва и отново заживях с илюзията, че този фарс е прекратен. Уви, през юли 2020 г., една седмица преди изборите за ректор на Медицински университет-София, където се бях кандидатирал за председател на Общото събрание, гръмко бе съобщено в обслужващите това дело медии, че отивам на съд като ръководител на организирана престъпна група (ОПГ). Разликата от обвинителния акт от 2019 г. и прецизирания такъв от 2020 г. е, че неправомерно приетите студенти не са 25 медици и 10 стоматолози, а общо 35 студенти.
- И какви са сегашните обвинения, при положение, че това за прием на студенти-джихадисти е отпаднало?
- Обвинение №1 е, че съм ръководител на ОПГ. Ще започна с литературното описание на прокуратурата как съм сформирал ОПГ с още 5 души. Поне на 7 места в обвинителния акт се повтаря, че това става в началото на месец декември 2014 г. на територията на Република България. По какво съди прокуратурата, че това е станало в началото на декември 2014 г.? Няма нито едно показание, на който и да е прокурорски свидетел в това отношение. Няма СРС-та, няма нищо, което да наведе на това умозаключение. Ако аз трябваше да си избера период за това обвинение, бих си избрал именно началото на декември 2014 г. по простата причина, че по това време бях почти изцяло в чужбина. Например в Гърция във връзка с връчването ми на почетната докторска степен „Doctor Honoris Causa“ на университета в град Патра. Държа да подчертая, че аз съм единственият българин, носител на тази най-висша университетска степен в Гърция. Къде, кога, на базата на какви доказателства „обвиняемият Ваньо Митев се срещал с всеки от обвиняемите“ при това „поотделно“ в България, при положение, че обвиненото семейство по това време е било в Лондон, а и другите обвиняеми не са си седели вкъщи да чакат да бъдат привикани от мен, „поотделно“, с цел изграждане на мрежа за набиране на чуждестранни студенти? Що се отнася до състава на ОПГ, английският гражданин го видях за първи път на делото, друг от ОПГ съм го виждал веднъж през 2015 г.
- А по обвинение N2: 35 студенти са приети без да държат изпит по химия и биология?
- След отпадането на джихадистката следа, прокуратурата просто преписва пасажи (copy paste) от обвинителния акт по приключилото дело от 2017 г. След като прокуратурата веднъж се опита да докаже, че тестовият изпит не е изпит по първото дело и накрая косвено си призна, че е сгрешила, необжалвайки оправдателната присъда на Софийския апелативен съд, сега отново се повтаря същият сценарий. И отново едно и също, както по първото дело: тестовият изпит, изпит ли е? Целият преподавателски състав на Департамента по езиково обучение за пореден път обясняваха как протича изпитът и няма никаква гаранция, че прокуратурата няма да си извади още 10-ина студенти от същата група кандидатствали тогава (около 700 студенти) и да повдигне същото обвинение. Абсолютно всички свидетели на прокуратурата, без нито едно изключение, твърдят, че в МУ-София чуждестранните студенти винаги са държали приемен тестови изпит и освен това са били препитвани устно, нещо косвено признато и от Апелативната прокуратура по първото дело, тъй като тя не обжалва оправдателната присъда.
Както отбеляза в. „Труд“ в разследването си по първото дело, в други медицински университети чуждестранните студенти по това време просто са записвани по документи и това се знае както от МОН, така и от прокуратурата. Ще цитирам един от ключовите свидетели на прокуратурата по сегашното дело: „Студентите в..... университет можеше да се приемат само с папката с документи“. И така, нас прокуратурата ни обвинява, че провеждания в МУ-София изпит не бил изпит, но там, където просто чуждестранните студенти са били записвани без изпит и само по документи всичко е наред.
- А какво е Обвинение №3?
- Третото обвинение е уникално: че съм съблюдавал Закона за висше образование (ЗВО) и не съм допуснал кандидат студентите от ЕС и ЕИП да бъдат третирани различно сравнение с българските такива. ЗВО член 68, алинея 7 гласи: „Приемането на студенти, докторанти и специализанти - граждани на държави - членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, се извършва при условията и по реда, определени за българските граждани“. Прокуратурата изфабрикува 10-ина студенти от Гърция, чиито оценки по химия и биология според тях били по ниски от българското добър 4. Това е изискване за студенти от трети страни, а не такива от ЕС и ЕИП! Не знае ли прокуратурата, че Гърция е в Европа, членка на ЕС? Прокуратурата ме дава на съд затова, че по мое време стриктно се е прилагал ЗВО и не е допусната дискриминация на студенти от ЕС!!!
- Тогава на какво е разчитала прокуратурата, при положение, че въпросните обвинения се оборват като се прочете ЗВО?
- На 4 Кошаревски свидетели. Само че те се разграничиха от показанията в досъдебното производство (ДП) като казаха, че са били заплашвани и са ги подписвали принудително, без да ги четат, или че текстът е бил видоизменен или че са ги подписали на доверие, пак без да ги четат. Изкушавам се да цитирам ключов прокурорски свидетел, който се отрече от всичко казано в ДП. Ще се спра само на едно негово изявление, което според мен блестящо синтезира всичко по този процес: „Направих, каквото ми казаха и подписах, каквото ми казаха“ (протокол от 19.10.2021 г., стр. 18). На моя адвокат му направи впечатление, че на „разпит“ в специализираното следствие на 22.01.2018 г., между отделните абзаци на 16 места зеят празни редове!!! Това е абсолютно недопустимо за разпит воден и записван от следовател. Явно, че по тези „показания“ е работено някъде извън следствието, занесени са на флашка, разпечатани на бланка на следствието и подписани от свидетеля.
- Какво очаквате оттук нататък?
- Прокуратурата отдавна е наясно, че няма никакви данни за извършени престъпления. Тактиката ѝ, успешно прилагана, е „тупане на топката“. Делото трябваше да приключи точно два дни преди последните избори, но прокурорът по делото отказа да пледира с мотива, че не е готова?! Това е все едно студент да откаже да говори на изпит, защото не е готов и да иска друга дата. На 17 май, вместо да откаже да поддържа тези безумни обвинения, прокурорът поиска да бъдат разпитани още 31 свидетели. Става дума за тези 35 души, приети „нередовно“ според прокуратурата, от които 4 бяха разпитани, а около 7-8 бяха заличени със съгласието на прокуратурата, понеже досъдебните им показания нямат никаква доказателствена стойност. Ако това бе прието от съда, означава, че на практика делото никога няма да приключи, понеже студентите вече са се дипломирали и пръснали по света. Техният разпит би могъл да се осъществи спокойно в ДП, прокуратурата правилно е сметнала това за излишно, но сега в деня на пледоариите и четенето на присъдата предявява иск за безконечно протакане на делото. В протеста си прокуратурата иска именно това. Надявам се и вярвам, че Апелативният съд няма да се поддаде на тази прокурорска уловка и ще се произнесе по същество.
- Какво бихте казали в заключение?
- От 2016 г. съм обект на прокурорско преследване. Станах ректор през 2008 г., когато финансите на МУ-София бяха почти на нула. За два мандата повиших заплатите четири пъти, ремонтирах целия наличен сграден фонд, увеличих приема на чуждестранни студенти 5 пъти, изнесох обучение в Швейцария и Италия и смятах да открия факултет там. И накрая оставих близо 100 милиона в касата на университета. Бях и два мандата председател на Съвета на ректорите, авторитетът ми в академичните среди е толкова голям, че през месец юли 2020 г., една седмица след като гръмко бе обявено, че отивам на съд като ръководител на ОПГ бях категорично избран за председател на Общото събрание на МУ-София (тайно гласуване на 400 души). Хората в медицинските и академични среди отдавна са наясно с истината и никакви медийни фойерверки не могат да ги заблудят.
В момента нашият Ковид-екип успя да докаже, че Ковид-19 може да се лекува с инхалаторен бромхексин, по високи дози колхицин и при усложнения с химекромон. Това го говоря от 2 години и половина. Успяхме да публикуваме метода за лечение в американски списания и резултатите от болничното лечение като глава от книга на английски език. В момента пиша поредните статии, в които показваме и доказваме, че болничната смъртност от Ковид-19 намаля между 4 и 5 пъти с нашия метод на лечение. Това означава, че вместо починали над 38 000 болни в България, числото можеше да падне 4-5 пъти, а лечение на Ковид-19 в света няма и сега! Но МЗ и административните органи в РБ са сугестирани от факта, че аз съм подсъдим. Пропуснах участие в няколко международни конгреса, понеже датите съвпадаха с датите на делата. Вместо да се занимавам с писане на статиите за лечение на Ковид-19, аз чета и пиша съдебни документи. Не говоря как това се отразява на моето и на моето семейство физическо и психично здраве. Здравните щети от съдебното преследване за някои членове на „ОПГ“ или на семействата им са зловещи. Много хора, обаче си задават въпроса, как е възможно да завариш университет на нулата, но да го оставиш със 100 милиона в сметките и да отидеш на съд за безстопанственост, а друг да съсипе най-авторитетната болница в България - Александровска, заварвайки я без дългове и оставяйки я на минус 70 милиона и същевременно да минава за успешен мениджър, министър, депутат и висш партиен функционер? За това какъв е неговият рейтинг в МУ-София говори фактът, че на изборите за академичен съвет през 2020 г., когато вече бе министър, се провали катастрофално с 45 гласа от 400. Добре, че има обективен съд! Но какво означава да спечелиш дела след 8 години размотаване, медийно очерняне, разбиване на здравето, пропускане на редица кариерни и научни възможностти и т. н.? Прокуратурата печели винаги. Поръчителите също са доволни, но Господ си знае работата. Накрая всеки си получава заслуженото.
Нашият гост
Академик Ваньо Митев е роден през 1954 г. в Русе. Завършил е Френската езикова гимназия в София, след това Медицинска академия в София. Бил е редовен аспирант. Професор е в Катедрата по биохимия на Медицинския университет в София от 1998 г. - най-младият професор тогава в медицинските среди. Специализирал е във Франция от 1991 до 1994 г. Бил е заместник-декан, заместник-ректор, 2 мандата ректор на Медицинския университет в София и два мандата председател на Съвета на ректорите в България. В момента е председател на общото събрание на Медицинския университет в София. През май 2015 г. е избран за академик. Почетен гражданин на Русе, Враца, Мизия и Горна Малина.