Акад. Румен Ралчев, Велик Приор на Ордена на тамплиерите в България, пред „Труд“: Не сме тайно общество, а гражданска организация

Рицарските ценности са актуални и днес

Българският Орден на тамплиерите миналата година чества 10 години Велик приорат България. А годишнината съвпадна и с 900 години от създаването на Ордена на тамплиерите. Във връзка с годишината, миналата седмица рицари поставиха голяма камбана в столичния парк Камбаните. Със специална церемония тя бе поставена от Великият Приор на Велик Приорат България на Ордена на Рицарите Тамплиери о.р. ген. акад. Румен Ралчев и от членове на Ордена. Срещаме се с акад. Ралчев сред звъна на камбаната, за да разкаже повече за Ордена, на когото е посветена тя.

- Акад. Ралчев, Велик Приорат България изработи и постави голяма камбана по случай отбелязването на 900-годишнината от основаването на Ордена. Разкажете повече за това събитие, както и за останалите инициативи за отбелязване на годишнината.

- През 2018 година по целия свят Орденът на тамплиерите честваше 900-годишнината от основаването си. Различните Велики Приорати намериха многообразие във формите, с които да засвидетелстват тази дата. Ние направихме няколко скулптури, основно това което направихме, е свързано с надписи върху гранитни плочи, които бяха поставени на оживени места във Варна, Бургас, Пазарджик, Кърджали, Пловдив. Една от формите, която организирахме, е и създаването на тази камбана. Поради технологични и други причини, малко по-късно издействахме място и я поставихме на мястото, където идват много хора и се отбелязват различни кръгли годишнини. Считам че 900-годишнината на една международна организация е много важна. Още повече, че тук има камбана и на „Ротари“, на „Зонта“ и на други организации. По този начин и попълваме празните места в комплекса. За нас е много важен този елемент със създаването на тази камбана, тъй като тя е и като църковен елемент и като елемент от тази композиция ще напомня на нас и на тези след нас за хората, които са създали така наречените рицарски правила и рицарския начин на държание.

- Актуални ли са рицарските правила и ценности и днес?

- Преди около 900 години Рамон Лул е създал Седемте рицарски добродетели в „Книга за Рицарския орден“. Много е интересно, че и в днешния ден, когато те се четат, звучат абсолютно не като анахронизъм. Преминавайки през поколенията и във времето, те остават безсмъртни именно, защото са онова, което държи човешкото същество и го отличава от другите, които се спускат по течението. Сред тези ценности са честност, себеотрицание, преданост, взаимопомощ и други морални ценности. Считам, че те са неостаряващи и е съвсем нормално за нас като Орден на Рицарите Тамплиери да сме ориентирали всичките ни програми към възпитаването им у подрастващото поколение.

- В тази връзка, от години провеждате много интересни детски конкурси.

- На първи юни в „Двореца на децата“ показахме повече от 200 рисунки, номинирани за награди и подбрани от почти 10 000 рисунки в нашата страна. Конкурсът „Рицарят в мен“ тази година за първи път прерасна от национален в международен. В него участваха деца от България, Русия, Украйна, Сърбия, Австрия и Република Северна Македония. Този голям проект е инспириран от Велик Приорат България. Ние неслучайно сме най-големият Велик Приорат в Европа и най-иновативният. Показваме на дело как могат братя от различни държави да мотивират подрастващото поколение да рисува не рицари и хубавици с дълги коси, които ги пускат от крепостта, а спасяване на деца от пожар, превеждане на болен или възрастен човек през улицата, изваждане от водата на давещо се кученце, предотвратяване на насилие върху малко дете и т.н.

- Така изглеждат и това ли правят всъщност днешните рицари?

- Да. С тези конкурси провокираме мисленето на подрастващото поколение.

- Какви са наградите от детските конкурси на Приората и какви задачи поставят пред децата?

- В България правим две състезания. Едното е конкурсът за детска рисунка „Рицарят в мен“, който до тази година беше национален, но вече стана и международен. В това състезание могат да участват ученици от 1-ви до 8-ми клас. Те рисуват по зададената тема, която е „Рицарят в мен“. С картината си всеки от тях трябва да покаже какъв иска да бъде, как иска да се проявява и как вижда рицарството в себе си. Като награди даваме стипендии. До тази година те бяха пет, сега станаха осем поради това, че има първи награди и за чуждестранните участници. Конкурсът е припознат и от Министерството на образованието и науката и фигурира в неговия годишен календар. По същия начин е припознат и включен в календара националния литературен конкурс „Рицарска постъпка“, където децата се състезават с есета, разкази и стихотворения. Той се провежда само за България и в него участват около 500 деца. Това състезание се случва малко по-трудно от конкурса за детска рисунка, защото в него участват по-големите ученици от 8-и до 12-и клас. Интересното, обаче е, че сред творбите има изключително добри попадения. Даваме една първа награда за разказ и една първа награда за стихотворение.

- Има ли някоя от всички тези детски рисунки и литературни творби, която Ви е направила особено впечатление?

- Особено впечатление ми направи едно стихотворение от конкурса, което за жалост не знам наизуст. То спечели първо място и е изключително зряло. Стихотворението ще бъде публикувано във вестник „Учителско дело“. И разказът, който е победител в конкурса, ще бъде публикуван там. Направиха ми впечатление и няколко рисунки, показващи изключителна зрялост у децата. Едната изобразява човек в бойно снаряжение, който държи като ктитор и пази малка църква в ръцете си. В тази картина има много символика. Има и други подобни рисунки, изпълнени със символи и когато ги гледа човек, осъзнава, че те не се плъзгат отгоре по проблематиката, а трябва да се замисли и да открие още много детайли. Това показва една зрялост на децата, които участват в конкурса.

- Орденът на Рицарите Тамплиери на Йерусалим навърши 900 години. Какво предстои в многовековното му развитие?

- Най-важното е, че ние взехме решение в град Томар в Португалия, който е старата тамплиерска столица, да създадем музей. В разговори сме с кметството на града и преговорите са много напреднали. Музеят е вече във фаза на проектиране и се очаква преустройство на една от съществуващите сгради. Това е един древен град, в който е най-добре запазената тамплиерска крепост и най-добре запазената тамплиерска църква. Градът е изтъкан от тамплиерство - дори паветата по улиците са подредени така, че да има тамплиерски кръстове по тях. На къщите хората са нарисували тамплиерски символи. Те просто живеят с тамплиерството, защото града е бил тамплиерската столица след разбиването на Ордена, след 1307 година при оттеглянето на голяма част те отиват в Томар. Мисля, че създаването на музей там е изключителен проект, в който участват всички Велики Приорати. Има естествено по него да се извърви дълъг път, но началото е сложено.

- Какво е най-важното нещо, постигнато от Велик Приорат България?

- Тази година ще отпразнуваме единадесет години като Велик Приорат България и петнадесет години от започването на работа за тамплиетството в България. Най-важното е това, че за един кратък срок, още преди четири години, ние станахме най-големия Велик Приорат в Европа. Това ни задължава да бъдем инициативни. Признаха ни за най-иновативния Велик Приорат, тъй като имаме повече от петнадесет големи мероприятия годишно. Те са свързани с различни научни или духовни конференции, празнуване на отделни дати, два конвента и много други. Ние създадохме наша църква - църквата „Свети Йоан Кръстител“. Той е покровителят на Тамплиерите. Имаме и изложбена зала. Орденът създаде и читалища, които работят. Държавата издаде три марки по наше искане. Монетният двор е издал три комплекта монети медали за отделни кръгли годишнини на Ордена, включително и за 900-годишнината му. Имаме безкрайно много инициативи, които е трудно да се опишат. Аз мисля, че едно от последните ни най-важни достижения е издаването на нашата книга „Алманах“, който описва в чест на 900-годишнината на Ордена именно тези наши десет години като Велик Приорат България.

- Как е създаден Велик Приорат България?

- В Националната библиотека дарихме повече от 40 книги. Те се раздават на всички областни библиотеки и кореспондентски библиотеки по света. Тези книга влиза и в библиотеката на Организацията на обединените нации. Тази книга описва точно как е станало възникването. Съществуването u показва, че ние сме отворени към обществото и не сме никакво тайно общество, а работим като една гражданска организация. Всеки който се интересува, може да си купи една такава книга и да се запознае в детайли точно какво сме правили. В нея са описани дейности на 29 Командерии. А относно възникването на Велик Приорат България можем да кажем, че в началото в страната бяха създадени два Приората - единият от тях под менторството на Велик Приорат Сърбия, а другият под опеката на Велик Приорат Италия. Интересното е, че от двата Приората направихме един. Това е един от редките случаи, в които две неща се обединяват в едно. Защото е много по-лесно едно нещо да бъде разделено на две, отколкото обединено.

- Какво ви обедини?

- Именно философията на тамплиерството и желанието на всички братя. Не е без значение и желанието на ръководството на Ордена в България да се създаде една единна структура, която да работи както трябва. В това си желание те се оказаха абсолютно прави, както и ние в нашите предвиждания, че само „Съединението прави силата“, което е написано на сградата на Народното събрание.

- Кои Велики Приорати в чужбина са създадени от Велик Приорат България?

- Ментори сме на Великите Приорати в Украйна и в Русия. В момента напредваме в работата си в Република Северна Македония и скоро там ще бъде основан Велик Приорат.

Нашият гост

О.р. ген. акад. Румен Ралчев е роден на 30 януари 1952 година в София. Завършил е право в СУ „Св. Климент Охридски”, полицейската школа, УНСС, доктор по философия в Peninsula university, САЩ, с професорско звание. Академик. Служил е в УБО и НСО. През 2017 година е преизбран за Велик приор на рицарите - тамплиери у нас.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Таня Дачева

Този уебсайт използва "бисквитки"