Ако има национални цели и образовани хора, България може да стане процъфтяваща
- Академик Воденичаров, няма да ви питам за гайлето на БАН, кажете какви са съдбовните изпитания на съвременната наука.
- Гайлетата са си гайлета, но има общочовешки проблеми, които започват да стават вече неудържими. Едва 18% от човечеството ползва около 80% от благата. В последните 20 години са изчезнали над 50% от животинските и растителните видове на Земята. Живеем в един свят на тежки климатични промени. Ако се повиши температурата не с 2, а с 4 градуса, голяма част от населението не ще може да се прехранва. При голямото засушаване питейната вода ще намалее. Ще се повиши нивото на световния океан, което означава, че голяма част от прекрасните градове край бреговете ще пострадат. Това е климатичната страна. Другата е нашето поведение. Използва се много повече енергия от необходимото. Ресурсите не са вечни.
Възобновяващите се източници не могат да задоволят нуждата от константно ниво на енергия. И още. Ние навлизаме в една нова ера - на изкуствения интелект. Готови ли сме да го посрещнем и да общуваме с него?
- По ваша инициатива в академията е изготвен проект „Национални цели и приоритети за устойчивото развитие на България.“ Разбрах, че парламентът още не го е удостоил с внимание.
- Вярно е. България досега си поставя краткосрочни цели на политически партии, които за 4 години си правят програмите и после се готвят за нови избори. Другият проблем е, че всеки като дойде да управлява, открива маса грешки на предшествениците си и казва: „Аз почвам на чисто.“ Човек трябва да надгражда, а не да започва. Ние ако не си поставим дългосрочни цели както Тайван, Южна Корея, Сингапур и други държави, които са излезли от икономическата криза по този начин. А ние не знаем накъде вървим, към какво се стремим. Трябва да решим каква искаме да бъде България спрямо човешкия потенциал, природните дадености и условията, с които разполагаме. Да се знае в обществото, че който и да го управлява, тези цели ще ги следват и от ляво, и от дясно. Тогава ще се реши и въпросът, който често ми задават - какво става с науката в България.
- И аз ви питам.
- Ами в момента всеки учен се занимава с проблем, който е интересен за него. Когато вие посочите националните цели, малкото средства, които се дават за наука, ще подпомагат онези учени, които работят за тях. Да се знае, че науката работи за тази цел, а държавата с парите си стои зад нея. И работата ще тръгне. А колегите, които се занимават с теми, отдалечени от националните цели, ще търсят други източници на финансиране. Сега малкото пари се разпределят между всички и за нищо не стигат. Все едно че сипвате вода в пясъка.
- Как си обяснявате това нехайство на Народното събрание?
- Липсва възрожденският дух. Да намерим коя ни е идеята, коя ни е целта, за да съберат всички на едно място. Това не го разбират държавниците. Вижте в момента колко е разнородно обществото. Какви вътрешни противоречия се струпват. Ами за българската общност не е съществувало такова разделение и разнопосочност на мислене и действия. И лошотията, която се породи от бедността. Защото бедният човек е притеснен и става зъл. Ако се намери такава цел и всички тръгнем да я постигнем, възход ще има. Давам примери. Япония след Втората световна война - две атомни бомби, разруха. И решават две неща - образование и наука. След 10-15 години техните учени и инженери я правят водеща икономическа сила. С Германия е същото. Цялата й индустрия е изнесена. Водещите й специалисти заминават или на Изток, или на Запад. Но тези, които остават, променят технологиите от военни за граждански цели и след 10-15 години стават движещата икономика на Европа. Нещата са много простички. И при нас можем да го направим.
И в нашата история има такива примери - между двете войни подем на наука, икономика, култура...
Аз ще се върна по-назад. Веднага след Освобождението, 30 години след Освобождението България разполага с най-добрата индустрия, най-добрата армия, най-доброто селско стопанство. Защото сме имали най-много висшисти на Балканите. Когато на образованите, знаещи, можещи хора им се дава възможност да работят, могат да направят процъфтяваща държава.
- Но те са били патриоти.
- Някои хора днес се бият много силно в гърдите, викат „Обичам България“ и се водят патриоти. За мен патриот е този, който прави нещо за България. Тези хора в миналото са правили нещо за страната си, а не са викали какви са патриоти.
- С какво БАН може да бъде полезна в този дух - правенето за България?
- Решили сме да направим и серия от кръгли маси в различни области. Почваме разговори с хората, които плащат данъците в България - индустриалците. Даваме им този документ да се запознаят. Той е отворен за дискусии и добавки. Имаме вече добри отзиви. Дайте да седнем да го обсъждаме. Колкото повече хора са съпричастни с този проект, той ще се случи.
- Как така „да се случи“, акад. Воденичаров? Този глагол измести „ставането“. Случването е внезапно, докато ставането изисква усилия и продължителност на действието.
- Това е Божа работа, точно така.
- Смятате ли, че хората, които се занимават с наука в днешно време у нас са едни обречени ентусиасти?
- Хората, които истински се занимават с наука, изпитват удоволствие. А кой би се лишил от удоволствието? Такъв е човешкият характер. Което означава, че при всякакви условия този човек ще продължава да работи. Но ще бъде ефективно, ако разполага с нормални условия. Разбира се, има и хора, които казват, че се занимават с наука, но го използват за съвсем други цели, които нямат нищо общо нито с науката, нито с приноса към нея. Лошото е, че в България се промени оценката за отделния учен и за кариерното му израстване. И това нанася големи вреди на научната общност. Защото се изгубиха точните граници и нивата за израстването на учения.
- Добре, но какво ще направите, за да привлечете вниманието на властите?
- Аз като председател вече 4 години разбрах следното - на властите трябва да се помага експертно. И да им се покаже, че ако няма учени тук ( всеки учен е експерт), тези власти стават безпомощни и манипулируеми. Трябва да оценят полезността на учения с неговите познания и капацитет. За съжаление при някои кардинални национални въпроси не се обръщат към нас.
- Според общественото мнение България е зависима държава, чиято политика се определя от външни фактори. И че предназначението на страната в бъдеще е да бъде буферна зона.
- Позволявам си да ви поправя. Политиците, които ни управляват, не са самостоятелни, а не всички ние. Така че въпросът трябва да звучи така: „Защо ни управляват политици, които не са самостоятелни?“ Просто хората, които са се нагърбили с тази професия, не са професионалисти. Веднага се сещам за премиера на Унгария Виктор Орбан. Един десен политик, което означава, че той приема идеите на западния свят, но неговото поведение не е да им служи безпрекословно. За него от първостепенна важност е да служи на националната идея. И това е задължението на всеки политик. Да прави и невъзможното, за да отстоява позициите на националната идея.
- Как може да се възвърне авторитетът на българското образование?
- От моите родители знам, че из цяла България три са били кастите, определящи морала - учителство, лекарство, офицерство. Те са били мярката за поведение на обществото. Тези три касти в момента са в упадък... Аз с умиление си спомням за моите преподаватели. Аз съм завършил техникум. Господи, какви хора са ми били учители. Единият беше завършил в Белгия, другият - в Чехия... Да не говорим за елитните гимназии... Това са били ерудити. В момента се получи така, че статусът на българския учител е смачкан. Получи се така, че в самите училища има грешна система, че всички трябва да получат диплома и нивото за оценяване е изключително ниско. Така че статусът на българския учител трябва да бъде вдигнат, да се възвърне нормалният ред в училищата, да бъде променена системата на образование, защото живеем в информационно общество, да се промени програмата на обучение, да бъдат и самите учители обучени спрямо повелите на новите технологии. Лошото е, че те нанесоха голям удар на по-новото поколение. То престана да чете книги. Когато човек чете, съвсем други възприятия възникват у него, отколкото ако гледа екран. Така закърняват вътрешното мислене, представите.
- А как възприемате тенденциите да се премахват от учебниците произведения от българската класика с мотива, че децата не ги разбирали.? Те и физиката не я разбират, ама я учат...
- Това е срамота, национално престъпление. Прави се от хора, които не мислят за бъдещето на България. Българският дух трябва да бъде крепен в децата. И трябва да се говори високо срещу всички, които се опитват да се упражняват с това нещо, те да бъдат поставени по местата. С тях трябва да се постъпва както с проклинатия Цеко от „Грамада“ на Иван Вазов.
Нашият гост
Стефан Воденичаров е български машинен инженер, учен и академик на БАН. Член-кореспондент на БАН от 2004 г., става действителен член през 2012 г. Ръководител е на над 200 научни проекти и договори. Притежава 70 патента и авторски свидетелства. Бил е министър на образованието, младежта и науката (2013). Председател на БАН от 2012 г.