На 26 февруари най-големият жив геолог в света - акад. Тодор Николов, навършва достолепните 90 години. Той е човекът, положил българското антарктическо начало.
Академик Тодор Георгиев Николов е световно признат български учен с основни научни интереси и приноси в областта на палеонтологията и стратиграфията, теория на еволюцията, регионалната геология, седиментология (катастрофални явления и цикличност в геоложкия летопис) и алеоклиматология и палеогеография.
Бях студент в Софийския университет “Св. Климент Охридски” към началото на 80-те години на отминалия XX век. Като заместник-главен редактор на в. “Софийски университет”, трябваше да потърся поради служебна потребност заместник-ректора Тодор Г. Николов. Неголямата спретната табела върху вратата на кабинета му по някакъв странен начин кореспондираше с ръста и вида на човека, който ме посрещна вътре. Сумрачната зам.-ректорска обител още в първия миг се разведри от усмивката на слънчев, подвижен и делови човек, пълна противоположност на очакванията ми за някакъв безстрастен и недостъпен учен-началник. В зам.-ректорската стаичка на Тодор Г. Николов всеки биваше добре дошъл...
Близо 40 години тази моя среща прекосява всякакви граници - времеви, възрастови, йерархични, професионални. Към онзи момент зам.-ректорът разреши текущия проблем на студентския вестник “от раз”, в движение. После бащински и лъчезарно се поинтересува от моята скромна особа. Усмивката му разцъфна още повече, щом споменах, че съм от Павликени.
- Ами, аз и в павликенската мера съм пасъл добитъка на баща ми като малък. Все по баирите от Варана през Недан, до Павликени и обратно.
Бъдещият академик завършва начално образование в родното си село Варанa, Плевенска област, основно - в Градище, а средно образование - в гимназията “Крум Попов” град Левски. През 1950 г. постъпва студент по специалността “Геология” в СУ “Св. Климент Охридски”. Още на студентската скамейка пише първите си статии в списание “Природа и знание” и в “Известия” на Геологически институт на БАН. През 1955 г. защитава с отличен успех дипломна работа на тема “Геология на поповските височини. Североизточна България”.
След завършване на университета започва работа в Комитета по геология като геолог в Балкански проучвателен район и до днес не е прекъсвал своите контакти с геолого-проучвателните подразделения на Комитета по геология и неговите приемници. Научната му кариера трайно е свързана с БАН и Софийския Университет, преминава през всички стъпала на научната йерархия - от младши и старши научен сътрудник до член на президиума на БАН. Ръководи секцията “Палеонтология и стратиграфия” в Геологическия институт, а също е председател на Отделението по природо-математически и инженерни науки при Събранието на академиците и член-кореспондентите на БАН. В Софийския Университет преминава през званията доцент и професор, като е ръководител на катедра “Геология и палеонтология”, зам.-декан и декан на Геолого-географския факултет, а през 1980-1987 е зам.-ректор на СУ. От 1984 г. е член кор. на БАН, а от 1997 академик.
През един от най-сложните периоди в развитието на обществено-политическия и научния живот в България, той е председател на Президиума на висшата атестационна комисия (ВАК) при Министерския Съвет (1987-1990) и член на президиума на ВАК (2006-2011). На всички отговорни длъжности и постове, които заема, той успява да се наложи като принципен и честен ръководител, а всички които са работили в близък контакт с него, ценят деловите му качества, добронамереност и ерудиция.
Сред международните научни среди успява да се утвърди още по времето на специализацията си в Съветския съюз през 1960 г. по темата “Полева геология на нефта и газа”. Ала още по-широко международно признание получава във Франция през 1968 г. с друга тема - “Палеонтология и статиграфия”. Дългогодишното му сътрудничество с френските му колеги в Тулуза, дава забележителни научни резултати, които са отразени в авторитетни издания във Франция, Великобритания, Швейцария и др. Славата му на увлекателен и ерудиран Ректор отдавна е надхвърлила границите на България. Неговото слово звучи от високите катедри на световни университети.
Една от най-продуктивните и оригинални негови идеи е материализирана в град Елена като учебно-научна база с Музей по палеонтология на Софийския университет. Той е в основата на първоначалното реализиране на идеята за организиране на изследванията в Антарктида от страна на български учени, за да бъде България пионер в овладяването на ледения континент.
През юли 2018 г., 87-годишният български геолог е сред най-блестящите участници на конференция в град Фукуока, Япония. Още след първите думи, които произнася от доклада си на тема “Науката срещу страха”, залата притихва и затаява дъх до края на изложението. Знаменитите му думи са паметни: “При всички случаи заплахата за планетата ни не са естествените катастрофални явления, свързани с нейната динамика, а с отношението на човечеството към неговата люлка.”
На върха на патриаршеската си възраст, с уникалното си чувство за хумор видният геолог споделя, че може би е дошло време да се развие нов клон на науката - политическа геология (или човекът като бедствие за планетата).
Една контрастна фигура
Трудно може да се намери някой, при който да има такъв контраст между физическия и интелектуалния ръст. Дребничкият академик е от духовните титани, минали през Алма матер. Честита годишнина, академико! Щастлив съм, че те познавам.
Проф. Огнян Герджиков, бивш служебен премиер и председател на 39-ото НС
Залив в Антарктида носи името му
Акад. Т. Николов има голяма заслуга в подготовката и организацията на първата българска антарктическа експедиция, благодарение на която ние стартирахме като антарктическа нация. Днес залив на остров Смит (Южни Шетландски острови, Антарктида) официално носи името на проф. Тодор Николов (Nikolov Cove, South Shetland Islands). Това дава основание да се отбележи, че широката дейност на проф. Тодор Николов има както национални, така и международни измерения.
Проф. Христо Пимпирев, шеф на Българския антарктически институт
Винаги е бил свързан с родния си край
Животът и делото на академик Тодор Г. Николов са поредното неопровержимо доказателство, че в уж малката ни по територия и население България, във всяко нейно кътче могат да се родят големи личности. Неговата достойна биография всъщност представя дългия път на себепознанието на човека, който винаги е бил свързан здраво с родния си край. Хората от Левченския регион се гордеят със световната знаменитост Тодор Николов, тръгнал от малка схлупена къщурка, към върховете на световната наука. Вярваме, че сред нашите млади земляци и занапред ще има негови последователи.
Любка Александрова, кмет на община Левски
Изповед за юбилея му
Десетки и стотици са трудовете на земния академик геолог, написани на разбираем, достъпен език. Автор е и на есета, пътеписи, автобиографични страници, които издават безспорен художествен талант. По повод 90-годишния юбилей излиза обновена автобиографичната му изповед, под заглавие “Дългият път към науката”. На места разказът звучи като приключенски роман, ала мястото на действието не са пустинни земи или джунгли, а отговорни научни форуми сред колеги - светила на световната наука.