Байдън не трябва да се отказва от преговорите
Ястребите от окръг Колумбия призовават за повече участие на САЩ в Украйна. Но това би увеличило риска от пряк конфликт между САЩ и Русия
Байдън дойде на поста с цел да фокусира външната си политика върху нуждите на средната класа на САЩ, а прекратяването на пандемията, подмладяването на нацията, справянето с промените на климата и конкуренцията с Китай бяха неговите основни приоритети. А Русия не беше сред тях. След първоначалната серия от мерки, предназначени да накажат Владимир Путин за атаката му с химическо оръжие срещу Алексей Навални, кибершпионажа и намесата във вътрешната политика на САЩ, политиците избраха да се стремят към една стабилност и предвидимост в отношенията между САЩ и Русия.
Но кризата около Украйна сега заплашва да провали тази цел и да отклони вниманието от по-широката програма на Байдън. Би било трагично, ако след като е премина през болезнения процес на изтеглянето от Афганистан, администрацията на Байдън сега бъде да въвлечена по-дълбоко в кризата около Украйна.
Но рисковете нарастват с всеки изминал ден. Байдън досега е възприемал един балансиран подход, който съчетава активната дипломация със заплахата от санкции и подкрепата за Украйна, ако Русия нахлуе.
Страхотен състав от ястребите-критици – от мозъчните тръстове в окръг Колумбия и колумнистите на Washington Post до бившите членове на Съвета за национална сигурност и директорите на националното разузнаване – но обаче намират този подход за твърде мек и обвиняват президента в политиката на отстъпки. Те искат САЩ да се включи повече, включително и военно, с надеждата да възпрат руската инвазия.
Много ограничените резултати от преговорите миналата седмица, съчетани с кибератаките срещу уебсайтовете на украинското правителство и новините за възможната руска подготовка за операция под фалшив флаг в Украйна, засилват този натиск.
Фрустрацията и гневът пред лицето на откровеното пренебрежение на Путин към човешкия живот са естествени и здравословни. Но войната в Украйна също ще подкопае международното право и нормите, които благоприятстват мирното разрешаване на конфликтите, с негативни последствия за САЩ. Но е погрешно кризата в Украйна да се превръща в тотемичен въпрос за целия международен ред.
При вече толкова високото напрежение, ускоряването на разполагането на противовъздушни, противоброневи или други оръжия в Украйна имат шанса само да ускорят похода на Путин към война, вместо да го забавят. За да бъдат ефективни подобни разгръщания, те вероятно ще трябва да бъдат придружени от американските военни съветници, което значително увеличава риска от пряк конфликт между САЩ и Русия. Украйна заслужава западна подкрепа, но не бива да забравяме, че тя не е член на НАТО.
Вместо да се опитват да възпират Путин с военни мерки, САЩ трябва да положат всички усилия, за да продължат дипломацията от миналата седмица. Настоящият дневен ред за преговори се фокусира върху продължението на отмиращия договор за ядрените сили със среден обсег и възраждането на елементите от Договора за конвенционалните сили в Европа. Макар и желателни, те почти със сигурност не са достатъчни, за да задържат Русия в преговорния процес.
В интерес на истината, трудно е да се каже какво ще се случи, но всяка дипломатическа опция трябва да бъде на масата, за да се предотврати руската инвазия. Настояването на Русия официално да затвори вратите си за всяко бъдещо разширяване е нереалистично, но също такива са и надеждите, че Украйна може някой ден да се присъедини към алианса. Упоритата съпротива на няколко съюзника и вътрешните пречки в самата Украйна за изпълнение на тези изисквания правят това неоспоримо. Байдън трябва да е готов да даде сигнал на Путин, че е готов да проучи всички творчески решения, с които да се признаят тези реалности. Би било изключителна ирония, ако Украйна загуби своята независимост като държава заради неизпълнимия принцип, че има правото да се присъедини към един съюз, който всъщност не я иска.
Всеки намек за дипломатическо приспособяване към руските искания, разбира се, рискува да предизвика буря от вътрешни и чуждестранни критики срещу президента. Дипломацията на високо ниво с руския автократ е особено трудна предвид начина, по който демократите атакуваха Байдън заради прегръдката му с Путин, човека, който той някога нарече „убиец“. Тогава съществува риска Путин да отхвърли публично предложението и да нахлуе така или иначе, и да остави администрацията с празни ръце и привидно да си придаде тежест с обвиненията за умиротворяване.
Но ако дипломацията се провали, Русия скоро ще нахлуе и всички ще загубят, освен може би президентите Путин и Си. Изправен пред инвазията, Байдън няма друга алтернатива, освен да действа според заплахите, да наложи санкции на Русия и да предостави помощ на Украйна. Но с течение на времето страните от НАТО ще бъдат принудени да харчат повече за отбрана, включително и за наземни военни способности с малко значение за стратегическата конкуренция с Китай. Китай и Русия могат да се сближат, и да ускорят тревожната тенденция към втвърдяването на геополитическите разломни линии, с обстоятелства, които напомнят началото на Първата световна война и които Байдън изрично каза, че иска да избегне. И нищо от това не би било полезно за целта на Байдън да обслужи нуждите на американската средна класа.
Кристофър С. Чивис е директор на американската програма Statecraft и старши сътрудник в Фондацията Карнеги за международния мир
(Превод за "Труд" - Павел Павлов)