Фейсбук – това е самота
Преди дни Елен Колева отпразнува своя рожден ден. На 34 тя вече има зад гърба си десетки роли в театъра и киното. Наскоро харизматичната брюнетка, която има и две издадени стихосбирки стартира свой ютюб канал, в който споделя стихове, които сама рецитира. В момента се изявява на сцената в постановките „Скъпо съкровище“ и „Застреляй идиотите“.
- Елен, преди няколко дни имаше рожден ден. Как го отпразнува и с какво ще го запомниш?
- Като цяло много не си обичам рождените дни, защото обикновено на тях се чувствам тъжна и много плача, но не е заради годините, дори и като по-малка, пак така се чувствах. Рожденият ми ден сега го отпразнувах в много тесен кръг и ще го запомня с това, че ставам на 34 – нищо особено! Вече се уча да гледам по-леко на живота и по-философски да приемам нещата, които идват, или не идват при мен.
- Кой е най-ценният подарък, който си получавала?
- Особено скъп спомен за мен беше подаръкът, който получих преди години от режисьора на „Шивачки“ - Людмил Тодоров. Тогава той ми подари филма „Фаталната запетая“, в който моят баща Николай Колев изпълнява една от главните роли. Той е сниман през седемдесетте години и нямаше как да се намери, а той беше успял - това е най-ценният подарък за мен. Друг подарък, който помня е едно пътешествие в пустинята в Дубай.
- Какво е вярата в живота ти?
- Моят път към духовното датира от много години. Минала съм през източните духовни учения, преди посещавах две протестантски църкви, защото като тръгна в една посока и искам да я разнищя – така направих и с религията. В момента не посещавам нито една от тези църкви, защото съм се разочаровала. Опознах толкова различни неща и мога да кажа, че има много манипулация чрез религиозността, както и много неща, които служат като инструмент за контрол и не дават свободата, за която аз копнеех. В момента търся сама връзката с Бога, но искам да уточня, че аз не съм вярваща, аз съм знаеща. Хиляди пъти съм се убеждавала в силата на Бога и знам, че има свръхсила, висше същество, или Бог.
- А вярата спасявала ли те е в трудните ти моменти?
- Самият факт, че съм жива и здрава, имайки предвид тази наистина много страшна връзка, през която преминах е показателен. Беше една нездравословна връзка, но успях да се измъкна и да остана психически силна – това за мен е най-голямото доказателство за силата на Бог в тази много трудна ситуация в живота ми. Също така, не веднъж съм била спасявана, или водена, когато съм била без път и посока.
- Намираш ли отговори на въпросите, които те вълнуват в Библията?
- Много харесвам Новия завет - действа ми, докато в Стария завет има противоречия и неща без отговор.
- Каква промяна си мечтаеш да видиш в страната ни и хората тук, покрай тези светли празници?
- Прави ми впечатление, че напоследък всички хора вече водят паралелен живот в интернет. Промяната, която лично направих беше да се лиша от фейсбук за една година, защото ние вече сме пристрастени към това, но установих, че като те няма там и по някакъв начин спираш да съществуваш. Чувствах се добре, когато не ползвах социалните мрежи, защото като сме там и половината ни време отива в това да следим другите хора - как са облечени, какво пропагандират, а повечето от тях обикновено нямат здрава ценностна система... Човекът, когото следваш, би било хубаво да те провокира към смислено развитие, надскачащо елементарните инстинкти! С днешна дата пак съм част от фейсбук, защото това все пак може да ти донесе някакви доходи, като имаш повече последователи и се появяват хора, които искат да рекламират чрез теб. Осъзнавам необходимостта от мрежата, но това което се случва глобално ме плаши – ставаме все по-самотни, объркани и се затваряме все повече за реалните и съдбовни срещи. Едно е да срещнеш някого на пътя на живота си, друго - да се влюбваме през фейсбук, където всяка една снимка може да се обработи до неузнаваемост и има много фалш!
- Ти направи свой ютюб канал, в който ще споделяш стихове, които сама рецитираш и им даваш своя визуална интерпретация. Какво те провокира да го направиш?
- Отдавна исках да направя поезията достъпна и интересна по един различен начин. Сега, освен стихотворението на Пабло Неруда, имам идея да включа и български автори, като Дебелянов, Яворов и Вапцаров. Искам на младите хора също да им е интересно и затова в този канал поезията е преплетена с авторска музика и кино елементи. По принцип това е правено и другаде, но за нашата страна е нещо новаторско. В моя проект искам също така да поканя и други хора с актьорски и поетични таланти, които да интерпретират стиховете, но като цяло всичко това е свързано с разходи и се надявам да намеря спонсорство от личности, които откриват смисъл в тези неща. Много харесвам стихотворението на Мартин Карбовски - защото те обичам толкова много, а ти толкова малко мене…, затова това ще е следващото нещо, което ще кача в моя канал и искам да го направим с мой колега.
- Кой е стихът, който описва най-точно теб самата?
-„Стоя над бездната на живота, едно дихание ме разделя от падението, но и една силна молитва ми дава крила. Там долу е всичко, което преживях, научих, видях. Тук-горе е съвещанието ми с Бога и мъдрите създатели на света. Аз не съм от този свят, макар да имам тяло, като вас. Обичам ви всички до един мои братя и сестри, но друга е реалността на душата ми – там, където тя вирее, има само светлина…“
- А кой от стиховете, които Калин Терзийски е посветил на теб те развълнува най-много?
-„Тя ходи!“
- Стихотворението наистина е много красиво, но и много дълго, за да бъде цитирано. Ти самата си посветила на Калин втората си стихосбирка – „Бездната, в която скочих“. Би ли се впуснала отново в такава изпепеляваща любов?
- Не! Абсурд, не искам отново такава връзка! Не искам да говоря по темата, защото мисля, че вече се е изчерпала.
- Защо според теб общественото мнение винаги хвърля вината върху жените, при такива публично известни раздели, както беше при вас?
- Заради манталитета и заради възпитанието, защото в крайна сметка така е по-лесно, но това е нелепо и смешно - мъжете да са жертва, при положение, че в повечето случаи те преследват жените и влизат в живота им. Обикновено мъжете ме ухажват, все пак аз съм жена и на 100 процента се чувствам такава. Ако мъжът също е мъж в истинския смисъл на думата, той ще каже – аз съм отговорен за това и това, но нещата в днешно време вече са обърнати.
- В момента има ли нова муза в живота ти и какви мъже те вдъхновяват?
- Нова муза няма, а ме вдъхновяват истински смелите мъже, но не външно смели – а истински смелите, които според мен вече са на изчезване. Идва нова генерация мъже, които са плашещи, защото не е ясно мъже ли са, или…
- Благой Георгиев е споделял, че му е най-трудно по време на пости да се въздържа в сексуален аспект. Как е при теб?
- Нямам проблем в това отношение - мога да се лиша от секса, особено ако нямам партньор. Правила съм такива пости от по няколко месеца. Смее се.
- А мислиш ли си вече за семейство и деца?
- Това е Божа работа. Дори и аз да го искам, то ще се случи, когато дойде момента - няма нужда човек да го напъва и да планира.
- Често те определят като фатална жена, а ти би ли определила някои мъже в живота ти, като фатални?
- Първо ще кажа как бих определила себе си - аз съм страшна за страхливците, но съм предизвикателство за смелите мъже. Ако на някой мъж му кажат - пази се от нея – ами, да не ходи в гората, като се страхува! Явно, обаче нямам фатални мъже, след като съм жива и здрава и продължавам да живея живота си.
- Кои грешки в живота, или в любовта не би повторила отново?
- Като цяло не бих повторила грешката да правя компромис със себе си, за да бъда с даден човек. Разбрах, че компромисите в една връзка имат граници и трябва да бъдат премерени. Също така не трябва да вървиш срещу собствената си природа, за да се харесаш на някого, или за да бъдеш с даден човек. Като по-млада съм правила това, но сега - не бих. Моя грешка е било и това да изпитвам неблагодарност към живота за дадени неща, докато сега вече приемам всяко нещо със страхотна благодарност и не пропилявам шансовете си. Като по-млад, човек пилее време и ресурси и си казва - всичко е пред мен, а сега ценя хората и събитията, които ми се случват. Днес, за да вложа енергията си в една връзка, трябва да се убедя, че си заслужава, вече не мога да се пилея за щяло и нещяло.
- Какво е отношението ти към темата за сексуалното насилие, спрямо известните актриси. Ти усещала ли си подобно отношение?
- Никога не съм усещала подобно отношение и никой не ме е насилвал - не съм правила компромис, за да взема роли. Иначе тези изявления на известни актриси са ми малко пресилени - ние отидохме в хотел, а защо отидохте в хотела, като не искаш?!
- Участваш в постановката „Застреляй идиотите“. Случва ли ти се да имаш желание наистина да застреляш някого, но с думи?
- О, не! Не ми случва да искам да застрелям някого, но като някой прекали - разбира се, ще го застрелям с думи. (Смее се.) Като цяло съм тих и разбран човек, не си търся белята в другите, но като се наложи се зъбя и ръмжа, не съм от тези, които ще се оставят дълго да прекалява някой с тях. Също така видя ли несправедливост – не чакам, например не мога да понасям агресия спрямо животните и съм готова, дори да отида на саморазправа за това. Широко коментираният случай с кончетата просто ме съсипа, след като видях една снимка. Смятам, че този мъж, който е направил това, трябва да влезе в затвора, или да се вземат други мерки, защото това е целенасочено убийство – както убиваш тези животни, така утре може да убиеш и човек! За мен животните и по-специално кучетата са като ангели и колкото повече ги опознавам, толкова по малко харесвам хората... Наскоро си осинових кученце – моята Варварка, която даже сега ме чака за разходка след интервюто.
- Какво за последно те разплака?
- Аз си плача редовно, много ми олеква след това и се чувствам пречистена. Съжалявам хората, които не могат да плачат, защото това е прекрасно нещо и много те освобождава, чрез него чистиш емоционален багаж. Хора, които споделят, че не могат да плачат – тогава трупат в себе си и в един момент се разболяват. Аз често си плача, аз съм една ревла, дори си намирам поводи за това. Вчера например гледах „Гласът на България“ и плаках на историята на една майка, изоставена от мъжа си, но мога да плача и от радост и възхита. Като гледам такива предавания, в които талантите на хората се изявяват и направо настръхвам и започвам да плача от възхищение. Също така наскоро ходих на постановката „Вихрушка“ в Сатиричния театър и плаках от смях, както и на „Откачена фамилия“.
- Кой е най-забавният, или абсурден слух, който си чувала за себе си?
- Те са два – единият е, че съм лесбийка, което смятам, че е абсурдно, а другият, че ходя да крада в магазини за по едно левче! Толкова глупости са се изписали….
- Кой е най-ценният съвет, който си получавала?
- Един от ценните съвети е от моята приятелка – Худякова. Тя ми каза – на колене ще си само пред Бог, всеки останал си плаща! Като под плаща, да не се разбира пари, а в смисъл, че не трябва да съм на колене пред нито един човек и нито една институция. Това е нещо, което наистина ме е разтърсило като съвет. Сега на рождения ми ден си пожелах да не спирам да мечтая, защото ако спра – това е сигурен начин да остарея, както и ако реша, че всичко ми е ясно.
- Любимата мисъл?
- Никога не знаеш какво губиш, като печелиш и какво печелиш, когато губиш!
Нашият гост
Хубавата Елена на родната сцена – актрисата Елен Колева, стана известна с ролята си във филма „Шивачки“. За превъплъщението си в него, тя спечели и наградата за „най-добра актриса“ през 2007 година. Сред по-запомнящите й се филмови роли са тези в „Забранена любов“, „Църква за вълци“, „Чужденецът“ и "Аварийно кацане”. Освен с професионалните си успехи, Елен винаги е в епицентъра на медийното внимание и покрай личния й живот, като много коментирани бяха връзките й с бизнесмена Александър Найденов и писателя Калин Терзийски.