Разпадането на двойката с Албания се дължи не толкова на напредъка на Тирана, колкото на застоя на Скопие
Гърция и този път се оказа държавата, която отключи преговорния процес за членство в ЕС
Искрено препоръчвам на всички в Северна Македония, пък и у нас, които се правят на изненадани от откъсването на Албания по пътя към членство в ЕС, да спрат да се преструват. Подобно решение на Брюксел отдавна се усещаше във въздуха, беше повод за деликатни, но ясни дипломатически предупреждения към Скопие, че това може да се случи.
Освен това самите управляващи в Тирана разчистиха пътя на държавата си към втората междуправителствена конференция с Европейската комисия, която трябва да се състои на 15 октомври. Всичко това бе добре известно и на сегашното правителство на Северна Македония, съставено от лидера на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски, което, напротив, прави всичко, за да даде аргументи на европейската администрация да вземе трудното решение да разкъса тандема между Албания и Северна Македония. За първи път в историята на разширяването на ЕС.
В Скопие имат лошия навик да изпадат от подобни „пакети“ и в това отношение сега спазват „традицията“. Това, което си спомням, бе съвместното участие на двете съседни държави в една друга комбинация, само че от три страни. Това бе така наречената Адриатическа лига, в състава на която заедно с Албания и Република Македония влизаше и Хърватия. Те бяха заедно до срещата на върха на НАТО през април 2008 г. в Букурещ, когато правителството на Никола Груевски имаше сериозни очаквания, че ще получи покана за членство в Алианса. Очакванията се подхранваха както от обещания, давани от различни важни фактори в Пакта, така и най-вече от САЩ и администрацията на тогавашния президент Джордж Буш.
В Скопие бяха спазили препоръката да вървят заедно в пакет със своите съседи от Западните Балкани, да се учат там и да се готвят за предстоящото членство. Самият Джордж Буш в първия ден на срещата в румънската столица на пресконференция заяви, че на следващия ден три държави ще получат покана да се присъединят към НАТО. Едната от тях бе Република Македония. Това звучеше толкова сериозно, че в огромната делегация от Скопие начело с премиера Никола Груевски решиха да гръмнат тапите от шампанско.
Историята по-нататък е известна. На следващия ден покана за членство в Алианса получиха само две от трите страни от западнобалканския пакет - Хърватия и Албания. Република Македония изпадна от него поради позицията на Атина. Какво се бе случило през нощта, с какви аргументи гръцката делегация се бе противопоставила на Буш и неговия екип е трудно да се каже. Е, може би не чак толкова…
Защото години преди това Атина беше поставила пред Скопие своята претенция за ползването на името на новата държава, което включваше понятието „Македония“. И чакаше край Вардар най-после да осмислят своя отговор. Но това се случи по-късно, през юни на 2018 г., когато в малкото селце Нивици на брега на Преспанското езеро бе подписан договор, който сега, ако се съди по изявленията и поведението на новия премиер Християн Мицкоски, му пречи. Особено в онази негова част, в която името на неговата държава се променя на Република Северна Македония, което и той, Мицкоски, както и избраната с неговата и на неговата партия ВМРО-ДПМНЕ подкрепа президентка на страната професор Гордана Силяновска-Давкова, не могат да приемат и не искат да произнасят.
В крайна сметка тогава, в началото на април 2008 г., в Букурещ тройният пакет бе разкъсан. Сега, разбира се, ситуацията е по-различна. Но колкото и да търсят виновник, традиционно насочвайки се към „постоянния заподозрян“ България, разпадането на двойката с Албания се дължи не толкова на напредъка на Тирана, колкото на застоя на Скопие. И двете държави през юли 2022 г. почти едновременно направиха първата си междуправителствена конференция с Еврокомисията. Вярно, повече церемониални, отколкото по същество. И двете започнаха задължителния скрийнинг на местното законодателство и го завършиха горе-долу по едно и също време. За Албания остана една пречка пред старта на преговорния процес и това беше изискването на Атина във връзка с казуса с етническия грък Фреди Белери.
Фреди Белери - кмет на малкото градче Химара в южната част на Албания, бе арестуван преди две години, само дни преди местните избори с обвинение за купуване на гласове. Човек с двойно гражданство - албанско и гръцко, той веднага стана обект на грижа на гръцката държава. Неговата съдба от Атина бе заложена като условие за това Албания да продължи напред в преговорния процес с ЕС. Знаете: човешки права, Гърция ще защитава интересите на своите граждани където и да са те, пък и в случая с Белери и в обвинението срещу него не всичко е напълно „чисто“.
Белери бе осъден и вкаран в затвора. Тази година премиерът Кириякос Мицотакис го включи в листата на партията си „Нова демокрация“ за евроизборите. Белери спечели и стана един от евродепутатите от Гърция. Под натиска на Атина и в знак на добра воля албанските власти го пуснаха да отиде в Страсбург и да се закълне като евродепутат. Когато се върна, се оказа, че вече е излежал две трети от присъдата си и със съгласието на премиера Еди Рама Белери бе пуснат от затвора, за да се присъедини към гръцката група в Европарламента.
Само дни след това пред Албания светна зелената светлина да продължи европътя си. Северна Македония изпадна от „пакета“.
Разказвам този случай не заради това да покажа как Атина за пореден път използва позицията си в ЕС да постига своите цели. Разбира се, че Брюксел се съобрази с позицията на Гърция. Но историята с Белери показа за пореден път, че когато в едно уравнение едната страна е държава, член на ЕС, а от другата - кандидат за членство, в повечето случаи, да не кажа винаги, натежава… знаете коя от частите на уравнението. Само че защо, когато това се случва с Гърция, се приема някак си за нормално и дори похвално, а когато България влезе в подобна позиция по отношение на Северна Македония, за някои хора у нас това е крайно укоримо?
Общата позиция на страните членки на ЕС винаги е по-силна и ефективна от тази на една отделна държава кандидат. Това в Скопие политиците би трябвало добре да знаят, а ако не, означава липса на елементарен професионализъм, най-меко казано. Неразбирането упорито се проявява във видима преднамереност към условието, което, според така нареченото „френско предложение“ управляващите там трябва да изпълнят. А именно, да променят конституцията на страната и да включат в нея българската общност. Затова, вместо да търсят външен виновник, би трябвало да погледнат нещата от своята камбанария и честно и отговорно да определят причината за раздялата с Албания.
Темата, съвсем естествено, отвори нов фронт във вътрешнополитическия дебат в държавата. По една случайност той съвпадна с първите сто дни на коалиционния кабинет на Мицкоски, сякаш да му подскаже, че едно е да даваш обещания, друго е да ги изпълняваш. Един мой колега от Скопие се опита образно да характеризира реакцията на отказа на Мицкоски по искането за реализацията на френското, но всъщност европейското, предложение като опит „да покаже среден пръст на Макрон, което всъщност се оказа негов голям провал“.
Затова ми се струва най-малкото наивно предложението на Виктор Орбан да посредничи между България и Северна Македония. От такова няма нужда и слава Богу, че то бе скоростно отхвърлено.