Какъв е най-добрият начин да отбележиш годишнина от нещо голямо? Може би да го повториш – 45 години победата на Петър Попангелов на слалома от Световната купа в Ленгрис се извисяваше като самотен връх в историята на българския ски спорт. До същия този 8 януари, но през новата 2025 г. И така след множеството успехи в последно време България има още един спортен връх – Алберт Попов увенча възхода си в последните години с триумф между коловете на пистата „Каналоне Мирамонти“ в знаковия италиански курорт Мадона ди Кампильо.
Това беше и еднозначен и недвусмислен отговор на въпроса кога отново ще имаме скиор на световно равнище. Да, откакто Банско приема редовно състезания от Световната купа, а в България се произвеждат ски на няколко световни марки, може да се твърди, че страната ни е неразделна част от световното ски семейство. Определено сме на картата, което е огромно постижение в този елитен сегмент от обществения живот. Но на бялата торта липсваше черешката – герой, който да олицетвори успеха с делата си на спортното поле.
Алберт Попов вече извървя докрай пътя към върха, който започна преди над десетилетие като млада надежда при подрастващите. След куп успехи в детските състезания в Европа софиянецът получи удар от съдбата, който можеше да го унищожи. Катастрофата на връщане от тренировка в Зьолден през есента на 2015 г. доведе до смъртта на треньора на националния отбор Драго Грубелник, а Аби беше с толкова травми, че не беше ясно дали отново ще може да се състезава на високо ниво.
Оказа се, че изпитанието е било само временна спънка по пътя към победния финал. След завръщането последваха първите точки, първият топ 10, първият топ 6, първият подиум – третото място в Палисейдс Тахо (САЩ) през 2023 г. Първото сякаш бе въпрос на време. То се проточи само по една причина – повече от година Алберт видимо „играеше за победа“, а в слалома това е рисков подход. Българинът от доста време е сред най-добрите в света в най-техничната дисциплина и със сигурност може всеки път да записва стабилни класирания в подножието на върха, ако кара, за да финишира. Но не това е начинът да напише история. В немалко състезания беше на ръба, движеше с темпото на най-добрите, но една грешка на някой от десетките завои му струваше деня, а с това и позициите в ранглистата...
До този път, когато грешки вече нямаше. Времето бе точно под нулата, снегът остана твърд до последния момент, а Попов направи това каране, на което отдавна знаеше, че е способен – сякаш лично се разправи с всеки кол, озовал се на пътя му. А това не бе по силите на никой друг – лидерът в дисциплината през сезона Лоик Меяр (Швейцария) остана на почти половин секунда, световният шампион Хенрик Кристоферсен (Норвегия) „сви платната“ чак на петото място, а олимпийският Клеман Ноел (Франция) отпадна още в първия манш. Съдбата му споделиха куп големи имена, опитващи се да се преборят с коварното трасе, но препънали се на някоя от общо 129 врати в двата манша. 22-ма отпаднаха в първото каране, още 9 във второто. Да, едно минаване на пистата в слалома трае по-малко от минута, но през това време трябва да вземеш над сто решения...
„Винаги съм знаел, че имам потенциала да стана първи – бе първата реакция на Алберт. - Не съм спирал да вярвам. Винаги съм се стараел да съм номер едно, въпреки последните години, в които не съм успявал да се кача на стълбичката, не спирах да вярвам. Това ме държеше мотивиран и най-накрая показах резултат. Благодаря на всички. Днес записах първата си победа за Световната купа. Изключително съм доволен, горд, щастлив. Това го дължа на семейството си, на целия екип, на спонсорите, на федерацията. На всички, които ми помагаха през годините и не спират да ми помагат. Заедно успяхме. Качихме се на най-високия връх. Това означава много и искам да виждам повече деца на ски в България. Мисля, че благодарение на моя успех те ще започнат да вярват, че е възможно да постигнат нещо голямо, и мисля, че това е много важно за нашата страна.“
А след това добави, че няма време за празнуване, тъй като в 8 часа на следващия ден му предстои тренировка. Ако този 8 януари беше краят на едно дълго чакане, може би в същото време е началото на нещо друго. Когато прелистиш една страница, започваш следващата, а в следващите дни предстоят най-престижните слаломи в най-известните зимни курорти – Аделбоден, Венген, Кицбюел, Шладминг – любимият му януари все пак едва започва...
Дано направи още 9 подиума
Предлагам 8 януари да стане ден на ските в България. 45 години е голям период и по едно време си мислех, че хората спряха да очакват втора победа в Световната купа. Алберт от много години се стреми да бъде част от топ 10, а още след първия манш снощи си мислех, че той ще се нареди на второ място. Той се справи дори по-добре и стана първи. Ските са един от най-трудните спортове. България има традиции, но се бори с огромни нации със стотици години история в ските. Дано Алберт направи още 9 подиума и да изравни моето постижение, той вече има необходимата техника.
Петър Попангелов
Гордост за България!
И високо над върха е Алберт! Страхотна победа, момче! Ти си гордост за България! Сигурен съм, че това е само началото! Мила родино в чест на Алберт Попов! Екипът му вече е на видно място в моята Зала на славата „Христо Стоичков“!“
Христо Стоичков
Способен е на велики неща
Победата на Алберт Попов ни донесе един брилянтен ден. Подкрепяме още от времето, когато беше ученик и винаги сме знаели, че е способен на велики неща. Полага огромни усилия и кара на най-високо равнище от известно време. Освен това работим чудесно с него върху екипировката. Нашият отбор гледа с още по-голяма надежда към следващите слаломи.
Райнер Залцбергер, състезателен директор на производителя на ски екипировка „Хед“
В Италия го сравниха с Хиршер
Първият триумф на Алберт Попов в Белия керван дойде на италианска земя и българинът може да е сигурен, че домакините са го оценили по достойнство. Нощният слалом в Мадона ди Кампильо прилича на мач от Шампионската лига по футбол, а пистата е добре позната на някои звезди от Формула 1 – там „Ферари“ провежда традиционния си тим билдинг на ски. На Ботуша не посмяха да сравнят новият победител със собствената си знаменитост и негов съименник Алберто Томба. Вместо това „Гадзета дело спорт“ си позволи съпоставка с 8-кратния носител на Големия кристален глобус Марсел Хиршер. Но става въпрос за същия този агресивен стил на слалом, с който печелеше и Ла Бомба.
„Зрелищният българин буквално танцуваше по запазилата се заради ниските температури гладка и твърда писта, където се провалиха почти всички големи имена – написа „спортната библия“. - Попов караше по обичайния си начин – без да пресмята, спускайки се с всички сили и подскачайки между колчетата, благодарение на ниския си център на тежестта и необичайната сила на краката: той кара малко „а ла Хиршер“ и много често тази нагласа му е коствала фатални грешки, но този път в Мадона ди Кампильо тя му донесе първата победа в Белия цирк...“