"Много обичам София и публиката й"
Най-красивата и елегантна гимнастичка на световния шампионат по художествена гимнастика в София бе много щастлива след световната титла на лента и бронзовия медал в многобоя. Рускинята даде ексклузивно интервю за „Труд“ и дори позира с първа страница на вестника.
- Саша, как се чувствате в София, харесва ли ви публиката в залата?
- В София безумно много ми харесва. Моята любов към вашия град не е от сега. Тя започна още отдавна, все пак не за първи път гостувам тук и участвам в състезания. Когато пристигнах за участие в Световната купа – в края на март, за мен беше много неочаквано, защото ми предстоеше първият старт след продължително лечение. Възстановявах се след много тежка травма за мен, а атмосферата в залата беше страхотна. Публиката ме посрещна толкова топло и с такава симпатия, която истински ме разчувства. Въобще не очаквах такава любов от страна на зрителите.
- Какво си казахте като видяхте, че сте една от любимките тук?
- Казах си: Боже, колко е хубаво! И това много ме вдъхнови. Затова очаквах с огромно желание това първенство, имайки пред себе си страхотните спомени от тази прекрасна зала. И когато тренирах си казвах: „Не мога да допусна лоша игра, там в София са моите хора, които ме чакат.”
- Коя е любимата ви композиция, с кой от уредите?
- Обичам всичките си съчетания, но най-много харесвам композицията ми с лента... Да, разбира се, че лентата...
- Но точно лентата на финала за многобой ви изигра лош номер – направихте груби грешки, което ви попречи да се борите за титлата.
- Да, така е, за което много съжалявам. А толкова много исках да я изиграя от сърце и душа... Но е трябвало просто да я изиграя правилно. Случилото се обаче няма как да го върнем. Този шампионат е най-успешният, най-емоционалният и най-неочакваният за мен. Защото не очаквах, че ще попадна в многобоя и почти не бях готвила бухалките. И всъщност ме подведоха не бухалките, а шампионската лента. Дори не разбрах как допуснах тази грешка...
- Какво ви каза старши треньорката на отбора Ирина Александровна след изиграването на лентата? Госпожа Винер не изглеждаше никак доволна.
- Ирина Александровна ми каза, че направените от мен грешки никак, ама никак не е добре. Но след това ме успокои - още нищо не е загубено. Излез, радвай публиката с изпълненията си, това бяха думите й. Знаете ли, когато удоволствието е общо – твоето и на зрителите, тогава нещата ще си дойдат на мястото, тогава всичко ще е добре. Когато се настроиш, всичко ще се получи. Ето това ми каза. И така успях спокойно да продължа борбата. Това беше колосален опит и огромна радост за мен.
- А какви бяха думите на госпожа Винер към вас, когато състезанието свърши и вие спечелихте бронзовия медал в многобоя?
- Поздрави ме. При толкова голям труд, не може да няма радост от наградата. И ето ме пред вас – щастлива от медалите, от успеха на нашия отбор и от топлото посрещане тук. Благодаря ви много.
- Получихте и приза на „Лонжин” за елегантност на световното. Сигурно се чувствате много специално да получите короната за най-красивата гимнастичка.
- Ооо, прекрасно е, това наистина е специално усещане. Трогната съм от тази награда, за която искрено благодаря.