Александър Лазаров бе голямата сензация на старта на дебютния турнир АТП къп в Австралия. Изненадващият успех в дует с Григор Димитров над силния тандем Джейми Мъри и Джо Солбъри донесоха на България победа над класния тим на Великобритания. Експертите бяха впечатлени от играта на 22-годишния талант и недоумяваха защо е толкова далеч в ранглистата - №517-а. Дори го нарекоха Човек на мига.
Първите ми мисли за мача бяха просто да изляза на корта и да не се изложа, а и да не злепоставя Григор - призна Александър Лазаров. - Това беше моето намерение. Не мислех, че можем да спечелим. Опитах се да бъда по-спокоен и фокусиран върху това да ударя топката, независимо от това какво ще се случи.
Лазаров е трета ракета на България и в световната ранглиста на двойки заема едва 477-о място. А Джейми Мъри, който бе един от съперниците му, е носител на две титли от Големия шлем, бивш №1 при дуетите и брат на именития Анди Мъри. Затова бе и голямо учудването на коментаторите как е възможен подобен успех.
„Беше лудост - обяви Лазаров. - Гледал съм тези момчета на топ ниво по телевизията. А да играя срещу тях е просто невероятно, камо ли да ги победя. Приемам го като резултат от усърдната ми работа, тя се отплаща.” Но подчертава, че успехът е благодарение Григор Димитров, неговото вдъхновение на корта.
Всъщност Лазаров е пред отказване от спорта през миналата година. Той е на турнир в Италия, но неочаквано припада. Събужда се след известно време на една пейка. В началото смята, че причината е климатът. Но след това инцидентът се повтаря. А малко по-късно минава обстойни прегледи в клиника в Мюнхен, където лекарите поставят тежка диагноза.
„Откриха ми автоимунно заболяване, което ще е с мен за цял живот - разкрива Алекс пред „Тенискафе”. - Наруши ми се зрението, ядях всичко нормално, както преди, но бях отслабнал с 5 кг за седмица. Най-тежкото беше, че се чувствах много изморен. Влизах в първия мач на даден турнир, едва преминавах, а във втория се отказвах. Беше тежък миг. На моменти не бях сигурен дали ще продължа да играя, защото дойде от нищото. Няма да забравя как в края на март се прибрах в България в 7 часа, а в 10 линейка ме взе от къщи. Легнах и не успях да стана. Не можех да говоря. Беше много тежко.”
Мисълта да спре с тениса не му дава мира. Три-четири месеца той е разкъсван от съмнения и колебания. Но решава да продължи. „Не го сметнах за негатив или нещо лошо, а като начин да се мотивирам, да играя и да тренирам повече”, споделя той.
Заболяването, което атакува хормоните, не се лекува, но пък Алекс прави всичко възможно да го контролира. Справя се със специална диета, която самият той нарича „екстремна”. Забранени са му всякакви въглехидрати - паста, картофи, хляб, ориз, сладко. Залага обаче на протеините - месо, риба, зеленчуци, ядки, яйца. „Така поне мога по-лесно да качвам и свалям килограми”, пояснява Лазаров.
На последния турнир „София оупън” през февруари той бе приятната изненада на публиката. За първи път спечели мачове на ниво АТП и след две победи пробива до основна схема при 4-то си участие в надпреварата. А там играе съдбовна среща с Фернандо Вердаско (Испания), с когото си пожелава мач преди това.
„Тези няколко дни на „София оупън” ще ги помня минимум 2-3 живота напред - категоричен е Лазаров. - Самият факт, че играх срещу човек като Вердаско (б. р. три пъти печели купа „Дейвис” с Испания), когото цял живот съм гледал по телевизията означаваше, че съм изпълнил една малка своя мечта. Не вярвах, че ще успея. Тези три дни промениха целия ми живот!”
Вердаско побеждава Алекс, но талантът на българина не остава незабелязан. Испанецът дава ценни съвети на нашето момче. „Каза ми как да тренирам, в кои турнири да играя - разкрива третата ни ракета. - Оцени нещата, които правя. Пожела ми светло бъдеще. Винаги си личи кога някой е искрен и кога - не. А той наистина изглеждаше искрен с мен.” И се шегува, че ако има възможност един ден би взел испанския тенисист в своя щаб.
Алекс е роден в Маями, но само толкова. Неговият баща Красимир Лазаров е дългогодишен национал на България и доскоро треньор на момчето. По онова време семейството е за кратко във Флорида, където се ражда и малкият. Сега през по-голямата част на годината Алекс пътува сам по турнири, тъй като таткото отделя повече време на по-малкия му брат, също тенисист.
„Когато си на турнир обаче, никога не си сам - признава талантът. - Всички се познаваме, имам много приятели и повечето са от чужбина. Благодарение на тениса съм обиколил целия свят.”
Преди две години Алекс получава предложение да учи в университет в САЩ, но отказва. Избира да стане професионален играч. Таткото не е особено съгласен, но се примирява с решението му. Тогава Лазаров отива за известно време в академията на Рафаел Надал и Карлос Моя.
„Игра два часа с Моя, с когото споделих за офертата от Щатите и неговия отказ - разкрива Красимир Лазаров. - Но Карлос ми каза: Добре, че не е отишъл, защото той има потенциал да бъде в първите 30 на света!”
Трето поколение тенисист
Алекс Лазаров е трето поколение тенисист. Неговият дядо Георги също е бивш национал и уважаван треньор. Таткото Красимир до скоро е негов треньор, който има 15 победи за отбора на България за купа „Дейвис”.
Тенисистът разкрива, че често в компанията на баба си и дядо си, обича да гледа и анализира мачове. Лазаров признава, че много държи на семейството си, което винаги е до него в тежки моменти. Затова е татуирал рождените им дати на ръцете си. Тази на баща му е на дясното рамо - символ, чрез който му се отблагодарява за това, че го е научил на тенис. Алекс „импровизира, адаптира се и преодолява”, пък гласи една от шестте татуировки, която му дава сили да се справя с тежките изпитания.
За него
Тенисът му е в кръвта
Изключителен талант! Чувствително момче, интелигентно, отговорно. Тенисът му е в кръвта. Дълго време страдаше от контузии и заради това не можеше да покаже потенциала си. Винаги играе за България. А успехът в тандем с Григор изобщо не ме изненада, въпреки че двамата играят за първи път двойка. Добре се комбинират, имат синхрон и се надявам да сме свидетели на още приятни изненади. Не само от тях, а и от целия отбор.
Стефан Цветков, президент на БФ Тенис
Знам, че не трябва да вярвам само на себе си
Когато започвахме това начинание знаех, че ако сме заедно, ще имаме чудесен шанс. Знам, че не трябва да вярвам само в себе си, а и на играчите, които са с мен. Моята единствена цел беше да ги събера заедно, да тренираме заедно, да се постарая да научат нещо от мен, да са заобиколени от топ играчи. Алекс се представи феноменално. Той бе героят в първия мач. Успя да се справи с напрежението, което е най-важното. Всеки момчета показват чудесна дисциплина, винаги може да се желае повече, но засега се справяме много добре.
Григор Димитров, капитан на България
Нямам болни амбиции
Нямам болни амбиции да стане нещо голямо, ако не може да стане. Но той има потенциал и това се вижда от всички треньори в юношеските състезания и мъжките турнири от по-ниска категория. С мачовете си там той той доби увереност, че може да бъде на това ниво, на което са добрите. А срещата с Вердаско в София му даде невероятен стимул. Единственият проблем беше, че бе толкова притеснен и респект, че не даде това, на което е способен. Но така се върви напред, няма как иначе.
Красимир Лазаров, треньор и баща