Александър Сиди, депутат от „Обединени патриоти“, пред „Труд“: НПО-та опитват да правят бизнес от социалните услуги

Не е редно една и съща организация да решава дали дете да бъде изведено от семейството и в да предоставя услуга за настаняването му в по-добри условия

Александър Сиди е вносител на искането за отлагане с шест месеца на Закона за социалните услуги. Това е и поводът да го потърсим за интервю. Питаме го защо след като законът е приет през март, едва сега се сещат, че част от текстовете могат да се тълкуват и да доведат до прибързано отнемане на деца. Възможно ли е да се извеждат деца, без съдът да се е произнесъл, лобистки интереси ли стоят зад спорните текстове, ще поскъпнат ли социалните услуги. Това са част от въпросите, на които търсим отговори от депутата от ВМРО.

- Господин Сиди, Законът за социалните услуги е приет още през месец март, защо едва сега решихте да отложите влизането му в сила с шест месеца?

- Законът беше гласуван под натиск - имаше сериозни протести и за да могат да се решат проблемите на майките на деца с увреждания и на самите деца с увреждания, трябваше спешно да бъде приет закона. Гласуван бе пакет от три закона, този влезе последен. Смисълът на закона е добър, лошото е, че в него има текстове, които могат да се тълкуват нееднозначно. Надавам се, че са допуснати от бързане и недоглеждане, а не поради лобизъм. Колкото времето за влизане на този закон в сила наближава, толкова повече ескалира напрежението. Знаете, че трябваше да влезе в сила от 1 януари 2020 г. Това е и причината да се засили напрежението, да се отложи законът с шест месеца и да се бърза да се прецизират текстовете.

- Законът за социалните услуги ли бе конкретния повод за отстраняването на министър Бисер Петков?

- Този закон бе един от поводите. Бяха се натрупали достатъчно поводи - втората пенсия, също се оказа сериозен проблем... Много бяха натрупванията с отрицателен знак. Протести има от миналата година, забавиха се и много от реформите, които трябваше да бъдат направени.

- Прави ли са критиците на Закона за социалните услуги, които твърдят, че той повтаря скандалния проект за Национална стратегия за детето?

- Мисля, че подобно твърдение е хиперболизирано. Факт е обаче, че страховете на българските граждани се увеличават от възможностите за тълкуване на определени текстове от закона. Идеята да защитим децата е чудесна, но не можем да си позволим закон, който да защитава конкретно децата, изваждайки ги от тяхната основна клетка семейството. Правейки закон, би следвало да съсредоточим усилията си върху семейството, така че да спасим деца в риск, а не да се опитаме да изведем децата в риск от семейната им среда.

- Как все пак се стигна до текстовете, които позволяват разнопосочни тълкувания?

- Не мога да знам и да коментирам как се е стигнало до въпросните текстове. Надявам се, че не е това, което се коментира в публичното пространство. Аз лично бих заложил на недоглеждане и на непрецизни текстове, а не толкова на лобизъм.

- Бихте ли коментирал възможността, която законът дава на нерегистрирани в България НПО да участват в екипите, които решават дали едно дете да бъде изведено от семейството?

- Това е едно от нещата, което ще се опитаме да променим след дебатите, които предстоят. Има и други текстове, които трябва да се променят защото са притеснителни - като този, че детето може да бъде отнето със заповед на директора на социалната служба, без да има съдебно решение. Заповедта подлежи на съдебен контрол, но той е след издаването на заповедта. Притеснително, е че един директор на социална служба може без санкция от съда да издаде заповед за отнемане на дете. Притеснява ни и това, че неправителствените организации, които ще участват в процеса по отнемане на дете, могат да бъдат регистрирани къде ли не. Българските граждани са най-притеснени обаче от това, че със Закона за социалните услуги реално даваме възможност на една неправителствена организация, която ще получава пари за социалната услуга, да решава дали да бъде изведено едно дете или не.

- Това не е ли конфликт на интереси?

- За да не се допусне конфликт на интереси, би следвало да се мисли в следната посока - ако едно НПО участва в интердисциплиналния екип, да не може да извършва самата услуга. Защото в противен случай е възможно една неправителствена организация да участва в решението дали едно дете да се изведе и след това да се възползва от плащания по социалната услуга, която осигурява по-добра среда за детето. Грешка е, ако се стимулира възможността да се прави бизнес от социалните услуги. Трябва да се опитаме да подобрим семейната среда, в която растат децата в риск и да се опитаме да решим проблемите на тези деца и на семействата им, без да допускаме да се прави бизнес както е в порочния „норвежки модел“.

- Ако до коледната ви ваканция не се гласува в зала отлагането на закона с шест месеца, това означава ли, че от 1 януари той ще влезе в сила?

- Ако преди ваканцията не бъде гласувано нашето предложение за отлагане на закона с шест месеца, това означава, че той влиза в сила от първи януари. А това не е добре. Надявам се, че бързо и спешно ще успеем да приемем предложението, което ние патриотите сме внесли.

- Знаете ли вече как трябва да се променят спорните текстове?

- Това ще бъде решено в дебати с хората, които са на улицата, с хората които са правили предложения в закона, със социалното министерство. Шест месеца са напълно достатъчни, за да се прецизират текстовете.

- Как ще успокоите онези над 50 организации, които застанаха зад закона и твърдят, че трябва да влезе в сила от първи януари, защото в противен случай потърпевши ще са хората, които имат нужда от социални услуги?

- Сред тези 57 организации е антибългарският Хелзинкски комитет, който винаги работи срещу интересите над държавата. Сред тях е и организацията, която оперира с националния телефон за закрила на детето, който бе трябвало да бъде администриран от министерството, а не от НПО. Сред подкрепящите е и организацията, която написа проекта на стратегията за детето, която е на грантова хранилка от Норвежкия механизъм. Това са НПО-тата, които настояват закона да влезе в сила от първи януари, защото очакват да започнат да печелят пари от него. Проблемът е, че неправителственият сектор е призван да защитава права и свободи на хората, да помага с личен труд и доброволчески инициативи на обществото. За съжаление, в България виждаме, че част от този сектор по-скоро се занимава с това, да печели пари. Предполагам, че това е причината да има и протести срещу отлагането на закона.

- Знаете ли защо телефонът за закрила на детето е поверен на неправителствена организация?

- Смятам да направя питане по този въпрос през трибуната на народното събрание. Не вярвам, че това е правилното решение. Убеден съм, че този телефон трябва да се администрира от социалното министерство. Доколкото знам причината да е поверен на НПО е, че организацията е спечелила проект за неговото изграждане преди време и там е останало и администрирането му.

- Основателни ли са опасенията, че след влизането на закона социалните услуги ще поскъпнат?

- Това е една от причините да се опитваме да отложим влизането в сила на закона и да се опитваме да го прецизираме. Добре е когато се взема решение за отнемане на деца в него да участват повече хора. Защото ако един директор на социална служба трябва сам да решава, тогава съмненията в субективизъм ще са далеч по-големи. Това не бива да се допуска.

- Защо когато се гласуваше закона от Обединени патриоти го подкрепихте, а сега искате отлагането му?

- Гласувахме „за“ защото законът е добър. Вкарването на допълнителни социални услуги, както и финансирането от държавата на социалните услуги е добра крачка. Крачка, която би могла да подпомогне решаването на тежки социални проблеми. Но и нека не забравяме, че законът бе приет под натиска на хората, които искат техните проблеми да бъдат решени. На всичките си срещи с хората, които протестират съм казвал, че не бива да противопоставяме едната група срещу другата. На практика се получава така, че на хората, които имат проблем с този закон се противопоставят майките, които протестираха дълго време, за да решат проблемите на своите деца с увреждания.

- Не разбрах, ще останат ли рискови групи без социални услуги заради отлагането на закона?

- Не мисля, че рискови групи ще останат без социални услуги, защото и в момента имаме законодателство, което решава тези въпроси. То не е най-доброто и затова направихме нов Закон за социалните услуги. Имахме разговор с новата министърка Деница Сачева и сме се разбрали, че може да се стигне до отлагане за да бъде успокоено напрежението. Тези, което скачат срещу отлагането на закона с шест месеца може би имат някакъв финансов интерес.

- Извън закона за социалните услуги ще ви попитам за партийните субсидии. Каква беше причината патриотите да подкрепят искането на БСП субсидията да се увеличи от 1 лв. на 8 лв. на глас?

- Мога да отговоря на този въпрос в две качества. Първото е един от онези 4 млн. българи, които на референдума не гласуваха. Това беше единствения избор, на който откакто съм навършил пълнолетие, съзнателно не отидох да гласувам, за да не стигне необходимия праг и да не бъде задължителен. Вярвам, че трябва да има финансиране на политическите партии по някаква система. Единият вариант е чрез лобизъм, както е в САЩ, а вторият вариант е чрез партийни субсидии. Ако не разрешим лобизма, трябва да финансираме партиите чрез субсидии. Не смятам, че лобизмът е добрият начин да бъде финансирана една партия. В пленарна зала застанах зад предложението за увеличаване на партийната субсидия на осем лева.

- Не разбрах защо застанахте зад предложението на БСП.

- Подкрепихме БСП, защото това беше единственото предложение за увеличаване на партийната субсидия. Знам, че темата е щекотлива, знам че хората не харесват партиите да получават милиони. По време на предишни дебати по темата ние предложихме да бъде сложен таван на парите, които партиите могат да получават. Защото това е проблем. Проблемът е, че ГЕРБ държат 20 млн. лв. на сметка, проблемът е, че БСПП с пари от субсидията си създават партийна телевизия. Това са проблеми, които дразнят хората. Финансирането на малките и на средните партии е задължително, за да могат те за представят идеите си пред обществото. В 28 области да отвориш офис и да имаш човек, който да го отваря и да го затваря са много по-голям разход от субсидията в размер на 1 лв.

- След като сте против лобизма защо не внасяте промяна в закона за политическите партии, която да забрани финансирането на партии от физически и юридически лица? Нима така не се допуска нерегламентиран лобизъм?

- Скоро ще отворим и тази тема. Сега, при гласуването на бюджета върнахме едно положение, при което големите партии отново ще получават милиони. Надявам се съвсем скоро да има и дебати по закона за политическите партии и да забраним лобизма окончателно. В същото време се надявам да въведем някакъв справедлив размер на субсидиите.

- Да разбирам ли, че отново ще предложите таван на субсидиите, подобен на гласувания за вероизповеданията?

- Предложението ни ще е на същия принцип.

Нашият гост

Александър Сиди е на 37 години. По образование е юрист. Член е на ВМРО от 18 години. Бил е ръководител на Младежката програма във Велико Търново. През 2009 г. - в тежките времена след разцеплението във ВМРО, става регионален координатор за Пловдив и успява да стабилизира организацията. От началото на мандата на местната власт до избора му за народен представител в 44-ото Народно събрание е общински съветник в Пловдив.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Павлина Живкова

Този уебсайт използва "бисквитки"