Нашата дипломатическа институция сега е насочена към предизвикване на враждебно настроение и е в ущърб на нашите собствени интереси
Отношението към Унгария се основава на погрешното предположение, че страната е по някакъв начин проруска
Може би не от 1956 г. насам и поради далеч по-различни причини, Унгария не е била толкова голяма в представите на американските елити.
Покойният унгарско-американски историк Джон Лукач отбеляза през 1993 г., че Америка и Източна Европа са по-отдалечени една от друга, отколкото са били през целия исторически XX век. Като начало в американските вестници нямаше практически нищо за Унгария и почти нищо в периодичните издания, а New York Times (NYT) от няколко години имаше постоянен кореспондент в Източна Европа, разположен в Будапеща, но вече няма.
И все пак, донякъде изглежда невероятно, но през последните няколко години Унгария се оказа обект на постоянен поток от противоречиви отношения във Вашингтон, и се очертава като един от основните обекти на новата културна война от Студената война насам, водена от Вашингтон.
Сред американските либерали Унгария често е обвинявана в „отстъпление от демокрацията“ по време на 14-годишното управление на консервативния премиер Виктор Орбан, който често е обвиняван, че е авторитарен и че е „приятел на Путин“.
И сред сегментите на американската десница изглежда има тенденция тази сравнително малка, предимно хомогенна (маджарите представляват около 80 % от населението) източноевропейска нация с население под 10 млн. човека да се разглежда като някакъв вид модел за нашите свадливи многоетнически, мулти и всичко останало континентална империя от 320 млн. човека.
Преди малко повече от шест години, в статия за постлибералното списание American Affairs , отбелязах появата на новата и тревожна културна война от Студената война, водена от външнополитическия елит на САЩ. Първо по време на администрацията на президента Клинтън през 1990-те години и набирайки скорост при президента Обама и неговия държавен секретар Хилари Клинтън, Държавният департамент започна да изоставя ролята си на водещ агент на правителството на САЩ за дипломатическите отношения с чуждите правителства и вместо това започна да действайте „по-скоро като неправителствена организация, избирайки победителите и губещите измежду политическия, социалния и религиозния живот на страната, с предвидимо мрачни резултати“.
Това е една игра, в която САЩ все още работят усилено, особено тук, в Унгария, където, както наскоро се изрази унгарското консервативно списание, посланикът на президента Байдън, Дейвид Пресман – протеже на меката империалистка par excellence Саманта Пауър – си разработи „ навика да използва всяка възможност да хули ръководството на приемащата го нация, независимо дали става дума за вътрешната или външната политика, въпреки че и САЩ, и Унгария са част от военния съюз на НАТО“.
В Будапеща наскоро седнах на кафе с Гладън Папин, американски академик, който сега е президент на Унгарския институт за международни отношения. Папин, е съосновател на гореспоменатото издание American Affairs, описа подробно за мен две удивително погрешно схванати програми за публичната дипломация, стартирани от посолството, водено от Пресман, включително широко критикуваните билбордове и кампаниите в социалните медии, които се опитваха да засрамят Орбан, консервативната партия Фидес, която той ръководи за нейната популярна и антивоенна позиция. Както го описва Папин, „едно от първите неща, които направи посолството под ръководството на Пресман, беше да пусне видеоклип в Twitter през октомври 2022 г. с цитати от унгарски парламентаристи. И беше организирано като един вид игра от типа „Кой го каза това: Владимир Путин или Фидес?“.
Според Папин подобни усилия „определено навредиха на имиджа на САЩ или поне на администрацията на Байдън. И се появява усещането за разочарованието, че тази велика страна сама се поставя в неудобно положение ”в прокарването на дневния ред на прогресивните “ценности” по толкова безсмислен начин“. Наистина, според Папин, кампанията на Пресман за прокарване на дневния ред на либералните „ценности“ се е превърнала злополучен фонов шум за администрацията на Байдън. Унгарците са свикнали да бъдат критикувани заради опазването на техните ценности. Но това, което хората не разбират за Унгария е, че колкото тя е повече във фокуса на външния натиск, толкова повече тя реагира негативно на него. И това отива много дълбоко в историята. И пречи на всичко наоколо.
Въпреки това Папин смята, че администрацията на Байдън „е поставила Унгария под меката форма на санкции през последните няколко години. И това е приело няколко форми. Първата е политическия тормоз – основно постоянния, дразнещ тормоз върху политическите решения на унгарския народ.
Нещо повече, администрацията на Байдън се прицели и в унгарското правителство заради позицията му относно войната, като стигна толкова далеч, че прекрати данъчното споразумение между САЩ и Унгария като един вид възмездие за неуспеха му да попадне в съответствие с консенсуса между Вашингтон и Брюксел за продължаване на войната.
Отношението на администрацията към Унгария се основава на погрешното предположение, че страната е по някакъв начин проруска. И все пак, според президента на Фондацията „Ото фон Хабсбург“ Гергели Проле, нищо не може да бъде по-далеч от истината. „Русия тук не е популярна“, казва Проле.
Проле, който е бивш заместник-министър на външните работи на Унгария и посланик в Германия, ми каза, че Унгария има свои собствени проблеми както с Русия, така и с Украйна, докато проучванията показват, че Путин, Зеленски и Байдън са непопулярни фигури тук . Междувременно Тръмп е по-популярен.
Често изразяваните съмнения на Орбан относно стратегията на Запада да се бори с Русия до последния украинец очевидно му спечелиха гнева на воините от креслата във Вашингтон, но в ядовете си те изглежда (за пореден път) пропускат по-голямата картина и това е външната политика на Орбан, която е повече в стила на де Гол, отколкото да е авторитарна. С това имам предвид, че Орбан и неговото правителство признават императива за балансиране в един многополюсен свят и като такава, унгарската външна политика не е нищо друго освен деликатен акт на балансиране, като страната разчита на китайски инвестиции (Си Дзинпин посети Будапеща на държавно посещение на 9 май), на руската енергия, на американската защита и на субсидиите от ЕС.
Но точно това дразни Байдън и неговите проконсули, дори ако критиките, идващи от Вашингтон, са, да кажем, избирателни и в края на краищата Орбан, подобно на своите най-отдадени и опортюнистични критици в администрацията на Байдън, че той твърде много е подкрепял безмилостната, гротескна война срещу малката Палестина, която остава оцеляла.
Като оставим това настрана, основният урок е следният: когато една нация се отклони от „международния ред, основан на правилата“ на Вашингтон, тя ще се окаже обект на една интензивна кампания на контрадипломация – което всъщност е обратното, и е отрицание на традиционната дипломация, и е програма, основана на принудата и моралния шантаж. А за провеждането на новата контрадипломация сега са необходими нови назначени лица като Пресман, които вече не са изключение, а са правило, и са в ущърб на репутацията на нашата страна.
*Джеймс У. Кардън (James W. Carden) е сътрудник-редактор на изданието American Conservative и бивш съветник в Държавния департамент на САЩ.
(Превод за "Труд news" - Павел Павлов)