Правата на ЛГБТ са били вкарани в Истанбулската конвенциячрез документ на Съвета на ЕС, разкрива евродепутатът Ангел Джабмазки, цитиран от пресцентъра на ВМРО.
Публикуваме цялото му изявление:
Това послание е поставено като ангажимент в акт*, официално публикуван на сайта на Съвета на ЕС с параф „Публично“ през юни 2010 г.
Изложението в приложението гласи: „инструментариум за насърчаване и защита на упражняването на всички човешки права от общността на гейове, лесбийки, бисексуални и транссексуални лица“ (ЛГБТ). То е представено от работна група „Права на човека“ и адресирано до Комитета по политика и сигурност на 8 юни 2010-а година - година преди официалното подписване на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна като Истанбулската конвенция, както и Обяснителния доклад към нея.
Въпросният инструментариум подканва официално Комитетът да вземе под внимание изготвения текст за защита правата на ЛГБТ общността.
Приложението в глава I „Въведение и цел“ осигурява на служителите в централите на ЕС, столиците на държавите-членки на ЕС, делегациите, представителствата и посолствата на ЕС оперативен набор от инструменти, които да бъдат използвани в контактите с трети държави, както и с международни и граждански организации, с оглед в рамките на външната дейност да се насърчават и защитават човешките права на ЛГБТ.
В насоките се използват отново основните рамки на правата на човека както съгласно Договора на ЕС, така и съгласно вече работещите Конвенции и Директиви. На стр. 4 следва пълното изброяване и дефиниции на ЛГБТ.
Аз, като евродепутат и заместник-председател на ВМРО, за пореден път категорично заявявам, че заедно с колегите от Обединени патриоти сме против насилието под каквато и да е форма, но и напълно подкрепяме правото на всяка държава, на всяка нация, на всяко общество да избере своя собствен правен инструментариум, за да се пребори с дискриминацията и нарушаването на човешките права. Категорично заявявам, че сме против криминализирането на сексуалната ориентация, но и сме против изкуственото насаждане на термини като „социален пол“, „джендър“ и неясното и търпящо многопластови интерпретации „разбиване на стереотипите“.
Напълно несъгласен съм с прокарването чрез Троянския кон „превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие“ на официализирането на несъвместими с морала и нравите „роли в обществото“. Не съм съгласен с пълното юридическо приемане на всички лица от собствената ни или от трети страни, които се самоопределят като част от ЛГБТ обществото и имат претенции да черпят права по силата на Истанбулската конвенция без никакво работещо доказателство за това.
Вече има правен прецедент в Италия, която е осъдена след непризнаване на исканата различна от рождената полова идентичност по делото „Урланди и другите срещу Италия“ от 2012 г. Казусът е следният: след направен психиатричен тест, държавата отхвърля искането на лицата да приеме различната им сексуална ориентация, но е осъдена за това. По него има решение от съда по правата на човека в Страсбург от 14.12.2017 г. Следва друг правен прецедент с адрес Унгария, на който цитираният вече съд казва категорично, че такъв тип експертизи не са състоятелни и нарушават допълнително правата на ищеца. Всичко това идва в подкрепа на нашите притеснения.
Като евродепутат и заместник-председател на ВМРО питам и още нещо: какво ще стане с пенсионната ни система, ако всяко лице, което с пол „мъж“ в предпенсионна възраст реши, че е жена и предяви своите претенции, за да се пенсионира като такава с няколко години по-рано?
И още нещо – държавата ни има нормативна уредба, свързана с финансовите ангажименти към бежанците със „статут“. Колко такива можем да си позволим да приемам по силата на тази Конвенция и Обяснителния доклад към нея?
Защо за българските пенсионери няма пари? Защо за българските млади семейства няма пари, а за хора със съмнителна мотивация за самоопределяне на пола и твърдения за тормоз на тази база има?
Продължавам с цитатите от Инструментариума за ЛГБТ на Съвета на ЕС от 2010 г., за да изградя пълнотата на неприемливостта на налаганите норми.
III. Приоритетни области на действие:
3. Подкрепа и закрила на защитниците на правата на човека:
Всички държави следва да се отнасят с респект към защитниците на правата на човека (…), при все това защитниците, които работят за насърчаването и защитата на човешките права на ЛГБТ. Приоритетите следват в цитирания вече документ. „…да се отдава приоритет на работата в държави, в които отношението към защитниците на правата на човека като цяло и в частност към защитниците на човешките права на ЛГБТИ, е незадоволително, по-специално там, където законодателните промени и налагането на наказателни санкции имат отрицателно въздействие върху работата на защитниците на правата на човека в ЛГБТИ“.
Този инструментариум въвежда мониторинг за правата на ЛГБТИ; периодични доклади – анализи; да се правят нарочни справки; да предлагат законодателни промени; да се „повдига въпросът, свързан с положението с човешките права на ЛГБТ, като част от политически диалози или специализирани диалози с държави партньори и регионални организации“; „да насърчават държавите партньори да инициират законодателни промени, за да гарантират равенството пред закона за ЛГБТИ“.
Ето тук идва въпросът какво се разбира под насърчаване и какви ангажименти е поела държавата, въпреки религиозния и обществен отказ да приеме Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, бързо и на всяка цена.
А ето и другата страна. В същия този инструментариум на Съвета на ЕС съществуват и такива текстове - да се правят послания за политическа подкрепа, когато това се счита за полезно; „по целесъобразност да способстват за видимостта на местните организации за насърчаване на човешките права на ЛГБТ, напр. като бъдат домакини на дебати и семинари по свързани с темата въпроси и като включват аспект от ЛГБТ (…), като одобряват културни мероприятия, конференции или социални проекти“.
В документа има и международни механизми, които включват работа с правителствата, но и с неправителствените организации; насърчаване на докладите на ЛГБТ организациите до ООН и съпътстващите организации, които в крайна сметка да регламентират промени в законодателствата на отделните държави в тази насока.
И стигаме до ключовия текст: стр. 13, абзац предпоследен, от който започнахме: „когато Съветът на Европа разработва мерки за защита на правата на човека, като проекта на Конвенцията относно насилието срещу жени, да включва упражняването на човешките права на ЛГБТ“.*