Достатъчно „мон шери“, „мон амур“, „мон дьо“, достатъчно „тука всички парле-ву франсе“! Това казва в своя позиция относно издевателството над българските превозвачи българският представител в Европейския парламент и заместник-председател на ВМРО – Българско национално движение Ангел Джамбазки.
Време е да защитим високо и ясно българския национален интерес в Съюза, чийто Съвет председателстваме. Наистина високо и наистина недвусмислено. Допълва още той.
Припомняме, че именно Джамбазки е представителят на България в ЕП, който пръв от много време насам говори за тези готвени капани и поредните двойни стандарти към хората от Източна Европа. Именно той оглави за България инициативата „Общоевропейски съюз“, по известна като „Равно заплащане за равен труд“, която има за цел не да се въвеждат нови рестрикции към страни като България, Унгария, Румъния и т.н., а да се постигне изравняване на заплащането във всички сфери.
Ето и пълния текст на позицията на Ангел Джамбазки:
Достатъчно „мон шери“, „мон амур“, „мон дьо“, достатъчно „тука всички парле-ву франсе“. Ама повече от достатъчно. Достатъчно кривене, достатъчно угодничене, достатъчно подмазване, достатъчно снишаване „пред чужденците“.
От времето на „Криворазбраната цивилизация“ на Добри Войников, през „дипломацията на снишаването“ на правешкия Ришельо, през „преговорния процес“ на „мадам Йес“, която такива преговори за членство на България в ЕС извъртя, че останахме без реактори, зеленчукопроизводство, животновъдство и прочее, та до ден днешен. Рядко случваме на достойни политици и дипломати, които да се държат достойно пред чужденците. От русофилите насам все някой клечи я пред американското, я пред английското, я пред руското посолство. За турското е ясно.
Днес е времето да се отстоява ясно, любезно, но твърдо българският национален интерес. Но сега вече никой няма право на това вечно шикалкаване и измъкване. Сега вече измъкване няма. Сега вече трябва ясно самоопределение на всеки български политик – защитава ли интересите на над сто петдесет хиляди български граждани или не.
Ясно, просто и еднозначно.
Става дума за ясна позиция и остра съпротива срещу скандалните предложения на президента Макрон, разбира се. Предложения, които еднозначно и неприкрито целят няколко неща в следния порядък:
1. Да създадат административни, непазарни, анти-пазарни пречки пред източните предприемачи и превозвачи, в това число българските такива.
2. Да фалират българските превозвачи и предприемачи.
3. Да привлекат работниците и да ги направят гастарбайтери.
Макрон ни казва: „Аз ще работя на вашия пазар, но вие няма да работите на моя“. Бабин хубавец.
Това е целта. Просто и ясно. Никакъв социален дъмпинг. Говорим само и единствено за нагло, лицемерно, нахално крадене на бизнес. А наглостта е впечатляваща. В един и същи пакет документи се гони българският бизнес от Западна Европа и се либерализира българският пазар за автобусни превози.
Тоест, те ни казват: „Ние ви пъдим от нашите пазари, но за сметка на това вземаме вашите“.
Е кажете сега, не са ли добри? В нахалството.
В нашия случай говорим за повече от седемнадесет процента от БВП на България. За работните места и хляба на повече от сто и петдесет хиляди българи, пряко работещи в транспорта. Да не говорим за целия страничен бизнес на спедитори, застрахователи, доставчици, монтьори, рекламисти и прочее.
И иначе ви говорят за повече Европа, за единство в многообразието, за равенство и братство, а се опитват да оставят без хляб повече от сто и петдесет хиляди български семейства. И тези лицемери имат нахалството да ни говорят за евроскептицизъм.
Затова българското правителство трябва да втвърди тона. Рязко. Свърши времето за лиготии, попипвания и пощипвания. Моите уважения, но не е работа нито на министъра на транспорта, нито на министър-председателя да се присъединяват към протеста.
Тяхната работа, задача, задължение е да правят политика. Да търсят съюзници.
Време е българското правителство да се размърда, да преговаря активно за блокиращо малцинство в Съвета, да произнесе думата „вето“. Достатъчно много време беше проспано и пропиляно в имитация на политика и в празни приказки.
Тук вече говорим за защита на поминъка и хляба на десетки хиляди български семейства.