Проф. Вечев направи конкретно предложение за това как да се изгради адекватна еко система
Какво трябва да се промени в българското образование така, че арогантността на знанието да победи арогантността на малкото пари и наши учени след адекватно обучение да изведат икономиката на България в съвсем друга орбита? Как да изработим национална стратегия, която да превърне българите от „домашни любимци“ в „хищници“? И как да обезсмислим политическия „новговор“? С Анри Леви говорим за образование, иновации и още нещо...
- Имате концепция за развитие в сферата на българското образование, което в дългосрочен план да промени коренно икономиката на страната. С какво предлагате да започнем г-н Леви?
- Каквото и да правиш на този свят, имаш нужда от стратегия. Може да имаш няколко стратегии за едно и също нещо, но не може да нямаш такава. Стратегията е ясната граница между посредствеността, липсата на умения и креативност. Тя е основната разлика между хищника и домашния любимец. Хищникът има стратегия, за да може да се пребори - да ловува, за да оцелее. Домашният любимец не се нуждае от стратегия. Неговият живот се диктува от стопанина му, който може да го погали и нахрани, но може и да му бие шута. Кога както е удобно.
- Хубава метафора, но нека се вгледаме във фактите.
- Когато преминахме от социализъм към мечтаната демокрация основна задача беше да се трансформира икономиката от централизирана в пазарна. Това не можа да стане, тъй като нито хората, които се опитваха да правят тази работа, имаха подобни умения, опит и образование, нито парите, които се остъргаха от почти фалиралата държава, бяха достатъчни за т. н. първоначално натрупване на капитали. Тези пари ставаха единствено за „усвояване“ и тези, които бяха на позиция тогава, ги усвоиха. Кой бил ченге, кой комунист, кой комсомолски секретар е без значение. Основният резултат, който има значение, е че тези пари се потрошиха, страната остана без собствена стратегия за развитие и като естествен резултат икономиката се хвърли на външните инвеститори.
- Те поне имат стратегия за своя бизнес?
- Но тя няма по никакъв начин за цел да развива стратегически сектори, образование или каквото и да било друго в страната, в която този инвеститор е планирал по-големи и по-лесни печалби. Тези така наречени инвеститори създадоха основите на една много ниско технологична, занаятчийска индустрия. Тя и до ден днешен е в основата на българската икономика, напълно зависима от тези инвеститори, включително и от огромните „инвестиции“, които българи живеещи в чужбина, вкарват, за да помагат на техните семейства. И както великата схизма (разкола) е разделил двете църкви, така това макроикономическо решение взето преди 30 години обрече България да бъде в позицията на домашен любимец, който изцяло зависи от европейски фондове и от външни инвеститори. А те не са наши приятели и няма да ни изградят стратегия.
- А до какво водят?
- Едно много важно следствие от наличието на тази изцяло занаятчийска икономика и липсата на стратегия е рухването на образователната еко система и най-вече българските университети и научни институции. Това е естествено следствие, тъй като в една занаятчийска икономика няма нужда от наука, няма нужда от висококвалифицирани кадри, инженери, специалисти по маркетинг или хора с развити предприемачески умения. Трябват ни техници и техникуми, които да ги произвеждат. Такива се създадоха в изобилие специално в ИТ индустрията - СофтУни, Телерик и всякакви други псевдо академии. Не знам как да нарека „образованието“, което се дава там, защото не съвпада по никакъв начин с представата и опита ми за каквото и да било образование. Те продуцират „тухли в стената“ и почти перфектно изпълват със смисъл и съдържание песента на Пинк Флойд - „Another brick in the wall“. Това, което е най-тъжно обаче е, че в рамките на посредственост и занаятчийски ценности, тези академии дават много по-голяма добавена стойност от наличните университети.
- И все пак обучават младите хора така, че да получат реализация?
- Учат ги на съвкупност от мантри, които могат да прилагат точно, както работникът на поточната линия знае да натиска някой копчета, за които са го обучили. Това върши доста добра работа в повечето фирми, тъй като нивото на техните разработки, етапите в които тези фирми им се позволява да работят (от външния инвеститор) са адекватни с подобен тип умения. Няма нужда от математици, няма нужда от въображение, няма нужда от инициатива и от визия за бъдещето. Каквото ни кажат, за каквото решат да ни платят това ще се прави. Така живее домашният любимец.
- Толкова ли е унизително и безнадеждно?
- Още повече. Цялото това съдържание се опакова в безкрайни популистки изказвания от хора, които нищо не разбират. Създаде се нов език точно като в романа на Оруел 1984 , където Big Brother е наложил „новговор“, който е задължителен за всички в тоталитарната система. Войната е Мир, Свободата е Робство и т.н. У нас е демокрация и Big Brother беше заместен от големи групи хора на науката и основни участници в съвременния образователен процес, политици. Те измислиха „новговор“, за да обяснят техните грандиозни постижения в областта на високите технологии, иновациите, изкуствения интелект. Да си създадат безметежна зона на комфорт, където единствено важно е правилото да не се работи, да се търсят лесни пари за усвояване. Ключовата дума е „лесни“, разбирай предимно да се пишат отчетни документи, да се ходи по командировки, да се изкара някой и друг лев върху заплата.
- Звучи зловещо. Какво предлагате Вие?
- По стечението на обстоятелство имам известни финансови възможности, които искам да инвестирам в начинания свързани с наука, иновации, изграждане на съвременна еко система за изследователска, научна и бизнес (стартъп) дейност. Но няма никакъв начин. С никакви пари не можеш да мотивираш сегашните научни среди, псевдо специалисти да участват в сериозни проекти, да работят поне по 12-16 часа на ден защото само така се правят върхови постижения, особено в науката и високите технологии. Мога да дам десетки примери, като разкажа с какво съм се сблъсквал през последните години в опит да мотивирам някой от тези хора да се захване с истинска работа и реални проекти. Те са вечно заети, гледат си часовника, тръгнали на лов за лесните пари.
- Разкажете.
- Опитах преди година да наема този така наречен Тех Парк, да го направя работещ. Исках да инвестирам между 5 и 10 милиона лева. Никой не се заинтересува, въпреки че около 6 месеца преговаряхме с министъра на икономиката. И не мога да кажа, че не искаше да го направи, но не беше важно за него. Не е част от стратегията, ако изобщо има такава. В рамките на „новговора“ проекти със стойността на пионерски кръжоци се обявиха за върхови постижения на науката, ниско разрядни ТНТМ дейности се определиха като изумителни резултати. От екрана на телевизорите всякакви политици, европейски комисари леят дитирамби за нашия напредък, за изключителните програмисти и специалисти, които РБ произвежда, за AI. Водеща е г-жа Габриел. Не знам кой откъде я изкопа, но тя не знае кога да спре. Има вид на партиен секретар от сталиново време с блеснал поглед и очи вперени в далечното европейско бъдеще. Пригласят и всякакви други участници от групата на „новговора“. Те също не знаят кога да спрат.
- На какво ниво се е спряло българското образование?
- На празника на будителите миналата година случайно чух изказване на ректора на СУ, което ме потресе, държи ме унизен и до сега. Той с гордост заяви, че СУ е единственият българския университет в топ 1000 на ранглистата на университетите. Това казва всичко, обидно, унизително, неприемливо. И точно както във филма „Двойникът“ с Тодор Колев магазинера Иван чете лекции по телевизията, участва с успех в научните съвети, пише статии, сега разликата е само, че има много магазинери. И култовият диалог - „Знаеш ли какви глупости си написал в тази статия“, както и отговора на магазинера - „А брат‘чет, обикновените хора много харесват статията ми“ вече не прави впечатление на никой. Търговците се настаниха в храма и се чудя дали в някоя друга страстна седмица, в някой друг велики понеделник ще дойде месията да ги изгони. Но от месии е имало нужда преди 2000 години.
- Сега от какво има нужда?
- От стратегия, самочувствие, увереност и ясното съзнание, че само образованието е в състояние да намали неравенството, което е основния бич на съвремието и на всякакви либерални, европейски и каквито и да било други ценности и общи приказки. Само иновациите, високите технологии, вече и AI, запазването на младите хора, които са наистина талантливи, амбициозни, имат хъс и манталитета на хищника могат да променят вектора на развитие и на икономиката и на образованието като цяло. Познавам десетки такива, те имат желание да се върнат, да работя тук, но ние сме ги изгонили. Вместо да изгоним търговците от храма ние изгонихме тях. Това е един от многото унищожителни дефекти поради липса на ясна стратегия, увереността и самочувствието да се поеме отговорност за бъдещето с решителни стъпки, които няма да подобрят електоралния ти статус дори могат да му навредят. Търговците и магазинерите няма да оставят току-така да им се изплъзне комфорта създаван през последните 30 години. Крайно време е да се разбере дали е по-важно да накараме разни малцинства да ходят на училище или да запазим най-ценния капитал. Двайсети век беше век на капитализма. Това означава, че капиталът е най-важният актив и затова основните специалисти, които пазеха, развиваха и работеха с този актив бяха финансисти, счетоводители и др. Двайсет и първи век промени това и сега най-важния актив е знанието (knowledge based economy). На този етап знанието е свързано само с високо образовани хора, техния опит, самочувствие, манталитет на хищник, работохолици, които са готови да се съревновават и конкурират с всеки. Тях сме ги изгонили и продължаваме да ги гоним. Те нямат място в занаятчийската, посредствена икономика и среда, в която се изпълняват безсмислени европейски проекти, които служат като опиум за групата на „новговора“ и те като дрогирани бленуват за тези трохи, които им подхвърлят външните инвеститори само и само да докарат някой лесен лев към мизерните си заплати.
- Има ли надежда, може ли това състояние да започне да се променя?
- Преди около месец МОН проведе една малко по-смислена конференция, на която бяха поканени учени от топ категория. Основният лектор Мартин Вечев, който е професор в ETH, работи с много талантливи българи и известни, утвърдени световни имена, които имат възможност да променят вектора на развитието, стига да има наистина интерес от българската страна и промяната на образователния и икономическия модел да е наистина важна част от стратегията. На тази конференция проф. Вечев направи съвсем конкретно, много сериозно предложение за това как да се започне промяната, изграждането на адекватна съвременна еко система, която малко по малко да започне да функционира и да промени статуквото, да наруши комфорта и лежерния живот на всички институции, които са замесени в образованието, иновациите, високите технологии. На практика той казва повечето неща, за които ние с Вас говорим, но по един много европейски и деликатен начин.
- Може би няма пари за финансиране на иначе добрите идеи?
- Не е въпрос на пари. България прахосва стотици пъти повече средства за безсмислени мероприятия и лесни за отчитане проекти на базата на Европейски и локални средства. Тех Парка е само един пример, могат да се дадат още много такива. Тех парка е също пример и за „новговор“, в който складове за техника се наричат лаборатории и ниско разрядни офис помещения, които повече приличат и са оформени като панелни апартаменти, се наричат високотехнологични помещения и част от съвременна екосистема. В икономиката на знанието нямаш възможност да инвестираш (не говорим за усвояване, това са два съвсем различни подхода) пари, ако ги няма „талантите“ и учените, които да ги водят тези таланти, да ги обучават, да правят истинска научна работа около PhD студентите, които са в сърцето на подобна дейност. Не го пропускайте това предложение. Има един прекрасен химн, който звучи за 24 май: „Напред! Науката е слънце, която в душите грей! Напред! Народността не пада там дето знанието живей!“. Дали не е време вече да го отстраним или да отредактираме сериозно? При сегашното състояние на науката, образованието, университетите, чиито флагман е в „престижното“ топ 1000, тези стихове звучат превзето, помпозно, неадекватно, безсмислено. Това направиха търговците и магазинерите в храма на науката. Крайно време е да дойде месията, или да вземем нещата в свои ръце и да ги изгоним собственоръчно.
Нашият гост
Анри Леви е роден през декември 1954 година в София. Завършил е ТУ, има докторска дисертация Phd на тема: “Формална спецификация и верификация на разпределени системи с помощта на темпорална логика”. До 1992 година е преподавал Операционни системи, Компютърни науки и Разпределени системи в ТУ в София и в холандския град Делфт.Ръководи група ИТ специалисти, създали през 1990 година софтуерната фирма Fadatа. Компанията е разработила продукта INSIS, който се продава по цял свят и през последните 8 години е класиран от водещи анализатори като Гартнер и Селент в рамките на Топ 1 - Топ 3 в света. Сега е собственик и изпълнителен директор на новата високотехнологична фирма Ablera.