Армения – страна на църкви, вицове и коняк

Ръкописи на бананови листа и древни миниатюри върху хартия пази музеят Матенадаран

Пеещите фонтани и паркът-галерия Каскадите са центровете на нощния живот в столицата Ереван 

Страната е първата приела официално християнството 

Попитали Радио Ереван „За какво му е на човека нос?“, от радиото отговорили: „На мъжете им е за красота, а на жените, за да има какво да пъxат там, където не трябва“. Сигурна съм, че всички са чували десетки от тези хитроумните отговори във вицовете на радио Ереван. И ако отидете на мястоq ще се убедите, че арменците и днес са запазили невероятното си чувство за хумор и тънка ирония, въпреки трудностите през вековете, с които е изпъстрена историята на тази „отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик“. Освен с чувство за хумор, вкусна храна, класно вино и коняк, Армения е известна и със старите си запазени църкви, с древната си история и с факта, че страната е първата в света, която приема християнството като официална религия през 301 година след Христа. 

Пътуването ни в Армения започна от Ереван – столицата на държавата, която е с площ от под 30 хиляди квадратни километра и население малко над 3 милиона, повече от половината, от които живеят именно в Ереван. Вече има директни полети от София, но ние сме избрали да пътуваме с туроператор, за да видим и научим повече. На място се убеждаваме, че градският транспорт не е особено добре развит, а придвижването до близките забележителности индивидуално може да се случи само ако наемете местна агенция или такси. Ако сте повече хора може и да ви излезе сметката, но цените в Армения и в съседна Грузия, за която ще ви разкажем друг път, всъщност са се вдигнали неимоверно заради руснаците, избягали от родината си след обявяване на мобилизацията във връзка с войната в Украйна. В резултат на голямата руска диаспора в Армения БВП на страната се увеличава с близо 10 на сто, а с това и цените. Посещението на Армения обаче ви уверяваме си заслужава, независимо кой вариант изберете.

Заради трудната история и раздялата през вековете с историческите им територии арменците в страната са в пъти повече от тези в страната. Според статистиката те са над 6 милиона, като запазват културата и езика си, независимо от това къде се намират и са толкова сплотени и задружни, че ние българите само можем да им завидим.

Свещената планина Арарат е на повечето от арменските сувенири, а нейното име носят и всякакви туристически обекти и магазини.

Не е за завиждане обаче историята на арменската нация – в постоянна битка да запазят територията си от ламтежите на империи и богати съседи. Териториите, първо населявани от арменци – в подножието на планината Арарат и около езерото Ван, по времето на цивилизацията Урарту, сега са част от територията на Турция и стават такива по времето, когато Армения е република от Съветския съюз. Водят се спорове и за два региона – Нагорни Карабах и регион, който е в близост до границата с Иран. В същото време преследваните през вековете арменци са и етносът, който е канен от владетелите на съседните страни като Иран и Грузия да се засели в тях, за да научат местните жители на търговия и на своите майсторски занаяти.

Магазините за сувенири могат да изглеждат и така.

На пазара „Вернисаж“ в столицата Ереван ще можете да купите ръчно направени стоки, различни сувенири, бижута, дудуци от кайсиево дърво, магнити, чанти, дървени и керамични изделия.

Ядки, сушени плодове и „суджуци“ направени с петмез от гроздов сок, мед и ядки са типични за Армения.

Определено горещите точки на местния „нощен живот“ под открито небе са две – площадът на Републиката в центъра на Ереван с неговите пеещи фонтани и паркът-галерия на открито Каскадите. Арменската столица е изключително спокоен и сигурен град, в който можете да се разхождате и по тъмно абсолютно необезпокоявани.

От Каскадите се открива гледка към целия Ереван.

Да гледат водните пръски, които сменят формата и цвета си под музиката на класически и модерни музикални произведения, се стичат не само туристите, но и хората от града. На няколко минути от площада на Републиката е и улица Абовян, край която са разположени и много заведения и сувенирни магазини. Най-хубавото, което открихме се намираше във вътрешен двор, така че се оглеждайте, входът може да минава и през магазин. В центъра се намират и различни статуи и паметници, свързани с известни исторически личности, сградата на операта, зелени паркове, в които творбите си излагат улични художници и майстори, кинотеатър Москва, построен на мястото на църква от 5-ти век, съборена за тази цел по време на Съветския съюз, фонтанът с 12-те зодии, езерото с лебедите, подземен „мол“ под една от главните пешеходни улици.

На около 10 минути пеша от Площада на републиката е паркът-галерия на открито Каскадите. В началото на парка първо виждате главният архитект на града Александър Таманян и първият план на града – с много паркове, отделен квартал за университети и въобще модерният облик на Ереван. Продължавате край различни статуи, като на всяка е написан и нейният автор. Произведенията на изкуството са дарени от арменска фамилия, живееща в САЩ. Едни от най-интересните скулптури са на колумбийски автор – гол римски воин, гола пухкава дама и черна котка. Първоначално местните не искали котката, тъй като според суеверието черните котки носят лош късмет, но след като туристите я заобичали, започнали да се снимат с котката и дори да идват в Ереван специално с тази цел. От парка започват водни каскади, като на различните нива можете да стигнете както по самите стълби, така и по закрити елеватори, които местните приемат за градски транспорт. От горе се разкрива прекрасна гледка към Ереван, а още по красива е вечерно време, като се вижда и телевизионната кула, която грее в червено. Същата кула я има и в Тбилиси, а грузинците са категорични, че тяхната е първообраза. През цялото денонощие в района навсякъде има охрана, почти до всяка скулптура, за да пази произведенията на изкуството от посегателства.

Хлябът лаваш се приготвя в дълбоки вертикални пещи.

Сред задължителните спирки в Ереван е музеят на манускриптите Матенадаран. Всъщност музейната експозиция е част от изследователски институт, кръстен на създателя на арменската азбука Месроп Мащоц. За живота му арменците научават от ръкопис, написан от един от неговите ученици, а статуите на двамата могат а бъдат видени отвън, преди влизане в сградата. В изключително интересното пространство се пазят над 20 000 ръкописа, написани на различни езици, с различна азбука и на различни материали. Например има текстове на арменски език, но с арабски букви, на арменската азбука, на кирилица, на персийски и омански турски, на иврит и на санскрит. Материалите също са най-различни – пергаменти, хартия, печатни книги, палмови листа, дървета. Могат да бъдат видени най-голямата и най-малката книга на арменски, като голямата е била запазена разкъсана на две от две жени, за да бъде спасена по време на гоненията на арменците в Османската империя. Могат да бъдат видени и миниатюри, рисувани върху страниците на ценни издания, карти, медицински „учебници“, както и спасени църковни творби от разрушени манастири в Нагорни Карабах. Снимането е позволено само ако си купите отделен билет с тази цел. 

Във фабриката можете да дегустирате отбрани питиета на място 

Конякът Арарат става популярен чрез гениален маркетингов ход 

Теглят президенти и звезди, за да им направят лична бъчва с коняк

За да изработят буре с коняк на държавни глави и знаменитости, първо ги претеглят на голямата везна.

В Армения производителите на коняк не са един и двама, но най-популярният бранд безспорно е Арарат. И това не се дължи само на факта, че носи името на свещената за арменците планина, която според тях не просто е мястото, на което Ной е излязъл на сушата след потопа, но и свещена планина, която ги пази от земетресения.

Производството на коняк Арарат започва през 1887 г. от Нерсен Тайран. Тъй като няма кой да наследи бизнеса обаче по-късно, в началото на 20-ти век, фирмата става част от известната в Руската империя компания Шустов и синове. Именно тогава се ражда и легендата Арарат, тъй като новият собственик буквално се оказва маркетингов гений. Той наема добре изглеждащи бедни младежи, купува им нови дрехи и ги учи на маниери. След което ги изпраща в Москва, Лондон и Париж, в най-скъпите за времето си ресторанти с достатъчно пари в джоба. Там младите контета поръчват най-скъпите ястия от менюто и демонстрират вкус и охолен живот. Всички те обаче неизменно питат дали в менюто не се предлага арменски коняк Арарат. За да не разочароват своите богати гости собствениците на изисканите ресторанти започват да зареждат Арарат и да го препоръчват и на други свои редовни клиенти. Ражда се легендата и търсенето е предизвикано.

Днес в дегустационните турове можете да опитате, според цената, която платите за билет, различни реколти коняк, да научите повече за историята на марката, да видите отвън трезора, в който се съхраняват най-ценните реколти, да чуете за процеса, за важността на бъчвите и тяхното предварително обгаряне, бутилки с различна форма и етикети, които са се сменяли през годините. За една от полярните съветски експедиции например правят специална серия Арарат, която е с доста по-силен коняк от обичайното – 57 градуса.

В музея освен снимки на известни хора, които са го посещавали, има и българска следа. Алеята на президентските бъчви е с бурета, които носят името на съответния държавен глава, посещавал фабриката. Там можете да видите имената на Георги Първанов и на Румен Радев, като всеки има свое буре с коняк. За да го направят президентите сядат на огромна везна, а от другата страна наливат в бурето коняк, докато се изравни теглото им. Подобна бъчва има и легендата на шансоните Шарл Азнавур. 

В манастира Герхард съхранявали копието, с което е прободен Христос

Гавит – запазената емблема на арменските църкви

Ликът на Бог в човешко лице е запечатан в камъка на Нораванк

Манастирът Нораванк е защитен от ЮНЕСКО като част от световното културно наследство.

Арменските църкви се различават от всички други християнски храмове по света, които сте виждали по своята архитектура. От 11-12 век арменските църкви са строени с преддверие преди входа към самото църковно помещение, наречени гавит. В него се събирала цялата общност, провеждали се срещи, чествали се празници, като там можели да влизат и хора, които не са православни, докато в самата църква можели да пристъпят само кръстените. Затова и гавитът, чиято архитектура през вековете се сменя и може да е поддържан или не от колони, е по-голям от същинската църква. Олтарът в арменските църкви също е интересен – няма типичните за нас икони, а вместо това се открива и закрива със завеса – символ на прехода от земното към духовното.

Един от гавитите в манастира Герхард например е изсечен директно в скалата, като такива са и колоните, които поддържат конструкцията. Ако имате късмет или пък си поръчате, можете да се насладите на древни арменски песнопения в манастира, който е под егидата на ЮНЕСКО. „Герхард“ на арменски означава копие, а манастирът носи това име, тъй като според легендата копието, с което е прободен Исус Христос на кръста е било донесено в Армения от апостол Юда, който в страната наричат и Тадеус и се е съхранявало именно в този манастир. Сега е изложено в религиозния център на Армения – Ечмиадзин. Манастирът, пак според преданията, е основан от Григорий Просветител – светията, който покръства Армения и я прави първата страна приела християнството за държавна религия през 301г. Свети Григорий изградил манастира в пещера, около целебен извор, който и днес тече през 4-ти век.

Със съдбата на Свети Григорий е свързан и друг интересен арменски манастир – Хор Вирап, в който светецът бил хвърлен в дълбока дупка, за да умре, тъй като бил християнин. Но тайно го хранила една жена, също християнка. След 13 години владетелят на Армения, който го осъдил, се сетил за него, тъй като се разболял от нелечима болест, а според съветниците му само Григорий можел да го излекува. Отишли да търсят поне костите му, но го намерили и приели оживяването му за чудо. Свети Григорий излекувал царя, а той от своя страна повярвал в Христос. Зад манастира при добро време се вижда Арарат, а снимките на църквата, която се намира до границата с Турция, и на върха са като „визитна картичка“ на Армения.

Фреската, на която Господ е с човешко лице, е изключително рядка.

Друг интересен манастир, който ви препоръчваме да посетите е Нораванк, при който църквата е на втория етаж на манастира, а до нея се стига по много тясна и стръмна каменна стълба – също както до истинската вяра. Освен това строителят на манастира през 13-ти век си е позволил да изобрази лицето на Господ като на човек в камъка на една от църквите му.

TRUD_VERSION_AMP:2//
Публикувано от Наталия Малчева

Този уебсайт използва "бисквитки"