На Парижката мирна конференция през 1946 г. смайващите претенции на Гърция към наши територии не са приети
За първи път в Европа една победена страна запазва териториалната си цялост
На 18 юли 1940 г. У. Чърчил произнася пред Камарата на общините покъртителна реч: „От тази битка (с нацистка Германия – б.а.) зависи оцеляването на християнската цивилизация. Ако се провалим, тогава целият свят, включително и САЩ, включително и всичко онова, което познаваме и обичаме, ще потъне в бездната на една нова Тъмна епоха.”
Очевидно страхът от реалната смъртна заплаха, надвиснала над човечеството, е факторът мотивирал изграждането на един безаналогов военен съюз между Великобритания, СССР и САЩ, макар и трите да са с коренно противоположни идеологии. Благодарение на изключителната храброст на английския народ, твърдо решен да води битка на живот и смърт, героизма на съветските народи и тяхната армия, дала огромен принос за разгрома на нацизма, както и безценната материална и военна помощ на САЩ и разгрома на Япония, фашизмът в световен мащаб е унищожен.
България, като съюзник – сателит на нацистка Германия, според международното право и всички европейски национални законодателства, носи пълната отговорност за чудовищните престъпления, извършени от нацистите. Затова на Парижката мирна конференция през 1946 г. България е третирана като победена държава. Освен репарациите, на които е осъдена да плаща на Югославия и Гърция, Атина предявява към българската държава смайващи териториални претенции.
След дълги дебати в гръцкия парламент и правителство за мащабите на исканите български територии, едно от които е границата между България и Гърция да мине по билото на Стара планина, а другото, в краен случай – по поречието на река Марица. Вероятно присъствието на Съветската армия на българска територия вразумява гърците да станат значително по-умерени в претенциите си. На Парижката мирна конференция Гърция предлага:
„Поправка А) в предложения от гръцката делегация Проектодоговор за мир с България
Чл.I
Границите на България, както са показани на приложената към настоящия договор в „Приложение № 1” карта, ще бъдат такива, каквито съществуваха на 1 януари 1941 г. с изключение на границите с Гърция, които ще бъдат определени както следва:
А) Пирин планина
Б) Родопа планина
В) Карлъкския балкан
Г) Веригата Беш тепе в долината на река Арда.”
Територията, за която настоява Гърция, упорито подкрепяна от Англия, представлява 16 500 кв. км с над 400 000 население. Ако бяха уважени тези претенции, напълно сигурно е, че от десетилетия щяхме да ходим на ски в Банско и Пампорово, преминавайки българо-гръцката граница.
Бих препоръчал на съмняващите се в тази реалност да прочетат архивите на Парижката мирна конференция. Освен това препоръчително е да попитат и словенците как през месец май 1945 г. загубиха словенския град Триест, след като Титовите партизани бяха изтикани от града от английския корпус и който по-късно влезе в границите на Италия.
Разбираемо е разделението на българското общество по отношение съдбата на паметника на Съветската армия. С влизането на съветските войски на българска територия се създават условия за налагане на сталинския политически модел на управление. А това драматично променя живота на много хора. Семействата на моите родители, заможни селяни, също стават жертва на тези промени. Но при радикалните политически трусове в световен мащаб, тези процеси са почти неизбежни.
Вярно е, че част от българския народ беше засегнат от влизането на Съветската армия, но колкото и да звучи парадоксално, от този акт спечели България, чиято териториална цялост беше запазена. Както свидетелства историята, политическите й системи и управления, включително и диктаторските, са временни. А териториалните загуби на една държава – вечни. Ние, наследниците на двамата ми дядовци, си върнахме техните имоти. За огромно съжаление обаче, почти половината от териториите, населени с българи, заграбени от нашите съседи през 1913 и 1918 г., са завинаги изгубени за нашия народ. Те никога няма да станат част от българската държава.
Платените български русофоби, изпълняващи чужди поръчки, могат да превърнат паметника на Съветската армия в натрошен инертен материал, който да бъде използван в строителството на некачествените ни магистрали. Но колкото и да са кресливи, историята не могат да заличат. А тя, както българската, така и световната, е категорична и завинаги ще свидетелства, че за първи път в Европа една победена страна запазва териториалната си цялост. А това става възможно само благодарение на грозно обругаваната днес от русофобите Съветска армия.