Мечтата ми е да има по-малко изоставени сгради
Дора Иванова е завършила архитектура в Берлин. Изучила тънкостите на този занаят 34-годишната жена си дава сметка за значението на всеки архитектурен монумент.
След няколко години работа в Германия, тя се завръща в родината, като цел №1 за вниманието ѝ става монументът Бузлуджа.
За четвърта поредна година, от 8 до 11 август, на това място ще бъде организиран и фестивалът „Open Buzludzha”.
Преди идеята за него, Дора влага усилия за почистването и обезопасяването на Бузлуджа.
През 2022 г. тя е номинирана за „Будител на годината“.
За архитектурата, като призвание, за силата на символите и за „Open Buzludzha”, пред „Труд news”, говори архитект Дора Иванова.
- Дора, архитектурата ли избра Вас или Вие избрахте нея?
- Мисля, че аз избрах архитектурата, защото беше осъзнат избор. Още от 9-10-и клас исках да уча архитектура, но беше сложно да се подготви човек. След като бях приета в няколко специалности, реших да избера архитектурата и Берлин.
- Успяхте ли да „откраднете“ занаят в Берлин и по какви проекти работихте?
- Не, не мисля, че успях да „открадна“ занаят, но „откраднах“ или по-скоро развих нещо много по-важно и то е концептуалното мислене. Нашите задачи в университета бяха да открием проблема в един град, квартал или район и да го решим. Основното нещо беше пространственото, концептуалното и критичното мислене, което успях да добия там. По-късно, в архитектурното бюро, работех по доста мащабни проекти, като университети, лаборатории, обществени сгради, както съществуващи, така и изграждане на нови такива. В рамките на няколко години натрупах опит във всички фази и видове дейности, които един архитект изпълнява. Проектът, на който отделих най-много време и внимание беше една къща, паметник на културата в Берлин, където съдействах на главния технически ръководител по цялостните дейности на терен, до изпълнението на най-малкия детайл.
- Носталгията ли Ви върна в България или друг повод?
- Определено не. Не се върнах изведнъж в България. След като завърших, се върнах и представих проекта за Бузлуджа, който беше моята дипломна работа. Той привлече много интерес и беше покана за следващи действия, което на по-късен етап прерасна във фондация. Тогава работех в Берлин и пътувах всеки месец. През 2019 г. дойдох за втори път да живея официално тук с възможността да работя по този проект. Това беше много осъзнато и желано решение.
- Как насочихте вниманието си към Бузлуджа?
- За първи път представих моя проект за „Бузлуджа“, дипломната ми работа, в Камерата на архитектите в Стара Загора. Проектът се състоеше от основно проучване на сградата, във всички нейни аспекти – исторически и архитектурни, както и с едно предложение – какво може да бъде тя в бъдеще. Второто представяне беше с една изложба в Съюза на архитектите в София, където заедно с архитект Стоилов, автора на паметника, представихме изложбата за Бузлуджа, която беше базирана на дипломната ми работа. Още тогава, през 2015 г., основах и фондация „Проект Бузлуджа“.
- Защо избрахте монумента Бузлуджа да бъде тема на Вашата диплом работа?
- За Бузлуджа научих от мой колега в Берлин, че сградата съществува, след което видях снимки в интернет и реших, че това ще бъде дипломната ми работа. Бих силно шокирана, че имаме такава впечатляваща сграда и тя се разпада. Не можех да проумея как е възможно това. Тази силна учуда в този момент ме провокира да се захвана с тази задача. 10 години по-късно продължавам.
- 10 години по-късно, какво се промени под Ваше ръководство?
- Успях да включа екипи от България и от чужбина, които направиха сериозни и мащабни проучвания на сградата. Оценихме конструктивното състояние, както и това на повърхностите, на инсталациите, на ландшафта, на всички елементи, които са вътре в сградата, за да може да създадем една цялостна стратегия за опазването ѝ. Другото, което се промени, е работата по мозайките. Основният проблем беше, че те бяха силно застрашени и можеха да се разпаднат във всеки един момент. През последните години от 2020 г. до 2022 г. успяхме да проведем всички мерки, за да може да ги стабилизираме. Следващото нещо на терен е, че успяхме да обезопасим сградата. Тя вече е с почистен покрив, безопасни посетителски пътеки и павилион, който да може да обслужва посетители. Тя може да отвори врати, ако това бъде позволено. Сградата е държавна собственост и се управлява от Областна управа – Стара Загора. Тя е представителят на собственика и за да може да се използва и отвори една сграда, е решение, което трябва да вземе собственикът.
- Като архитект какво виждате в този монумент, което обикновеният посетител не забелязва?
- Виждам потенциал. Повечето хора може би виждат, какво се е разпаднало, кое го няма, къде капе и кое е счупено, докато аз през цялото време виждам как може да се развие като водеща дестинация в България, като място за образование и критични дискусии, като сграда с целогодишна културна програма, привличаща хора от цял свят.
- Много чужденци вече знаят за монумента и искат да го снимат. Част от снимките на клипа ,,Bang" на певицата Рита Ора се осъществиха именно на това място. Какво знаете за снимачния процес?
- Знам, че екип от над 50 човека са работили няколко дни там. Те са снимали в голям студ, като леденото кралство е било тогава, с много висулки. Много е впечатляващо, ако го гледаш на снимки и видео, но на място е сковаващо.
- През август ще бъде четвъртото издание на „Open Buzludzha”. Какво включва това културно събитие?
- Това е един различен и вдъхновяващ 3-дневен фестивал, който свързва култура, история и природа в незабравимо изживяване. Подготвили сме три музикални сцени. На основната ще чуем любими български групи като "Уикеда", "Керана и космонавтите" и "Hayes & Y", а на сцената в гората забавлението ще продължи до сутринта с три тематични партита. На монументалната сцена ще се качат над 20 диджеи от българската електронна сцена, а самият монумент Бузлуджа е озарен от главозамайващо светлинно шоу. През деня сме приготвили 10 Бузлуджа изживявания, които включват лекции, кино, работилници, импро-театър и турове. А децата ще могат да се забавляват в творчески работилници и приключенски игри. Който не може да се измъкне от работа, може да си я донесе на фестивала и да ползва споделеното горско работно пространство. Посетителите могат да къмпингуват в палатка до фестивалната поляна или пък в хотел в Казанлък, откъдето могат да ползват фестивалният шатъл автобус, а който иска, може да се включи и като доброволец в създаването на магическото изживяване.
фотокредит: Елиза Кеседжиян
- Какво бихте преобразили в България?
- Мечтата ми е у нас да има по-малко изоставени сгради и повече преизползвани исторически пространства. Можем да се гордеем, че в България имаме страхотно културно наследство. От всеки един от нас зависи да го ценим и да му даваме нов живот.