Хайнрих Химлер е роден на 7 октомври 1900 г. в семейство от средната класа в Мюнхен, Германия. Като дете има желание да се присъедини към армията. Първата световна война обаче приключва преди той да навърши пълнолетие и не може да се присъедини към армията заради ограниченията наложени на германската войска във Версайския договор.
Химлер насочва вниманието си към селското стопанство и започва да учи в Техническия университет в Мюнхен. Докато посещава университета, Химлер става част от германско-националистическа студентска група, където започва да чете расистка и националистическа литература. Поради политическия климат през междувоенните години такъв материал е доста популярен сред деснорадикалните германци. По времето, когато Химлер получава дипломата си през 1922 г., той е вече е фанатичен националист.
През август 1923 г. Химлер става член на нацистката партия. Хитлер е идол за Хайнрих и той напуска работата си, за да посвети кариерата и живота си на партията. По-късно същата година, неуспешен преврат поставя Хитлер временно в затвора и Химлер вижда в това възможност за изграждане на репутация. Той изнася много речи, чиито теми са предимно за запазване на немската раса, необходимостта от германска експанзия и борбата срещу враговете на Германия.
През 1929 г. Хитлер назначава Химлер за Райхсфюрер от СС. (Охранителен отряд, наричани есесовци). По това време СС служи като охрана на Хитлер и други висши нацистки лидери. Като новоназначен лидер на СС, Химлер се стреми да развие елитна фракция на нацистката партия. Химлер увеличава членовете на СС до 52 000 човека, въвежда две нови функции на СС - вътрешна сигурност и настойничество над расовата чистота. През 1931 г. Химлер създава Служба за сигурност, чиято цел е събиране на разузнавателни данни и наблюдение на опонентите в нацистката партия, лидери на други политически партии и държавни служители. През 1934 г. Службата за сигурност е отличена като единствената агенция за политическо разузнаване за Германия. Пет години по-късно, през септември 1939 г., Химлер слива службата с Главния офис за сигурност на Райха.
След нахлуването на нацистите в Полша, през 1939 г. Хитлер назначава Химлер за комисар на Райха за укрепване на германския етнически състав. Тази нова позиция упълномощава Химлер и СС да имат пълен контрол над германското преселване в райони на окупирана Полша. Химлер има абсолютната власт над живота на германците, къде трябва да живеят етническите германци и кои популации трябва да бъдат изселени или унищожени, за да се освободи място за преселените германци. Планът на Химлер за презаселване се осъществява с помощта на мобилните единици за убиване на СС. Тяхна задача е да инициират и участват в масови убийства на евреи, държавни служители, роми и хора с увреждания, независимо от възрастта или пола.
В историята на Втората световна война Химлер е най-известен с ролята си в прилагането на системата на нацистките концентрационни лагери и Холокоста. През 1933 г. той създава първия концентрационен лагер на нацистите в изоставена фабрика за боеприпаси в Дахау. Първоначално концентрационните лагери са направени с цел настаняване на политически затворници. Първите затворници в Дахау се състоят от комунисти, социалдемократи и други политически противници на нацисткия режим. Хитлер, впечатлен от Дахау, упълномощава Химлер да създаде цяла система от концентрационни лагери. До края на войната системата на нацистките лагери нараства и включва хиляди лагери, включително концлагери, лагери за принудителен труд, лагери за военнопленни, транзитни лагери и центрове за убиване.
През 1941 г. Химлер възлага на генерал Одило Глобочник изпълнението на операция „Райнхард“. Операцията е кръстена на генерала на СС Райнхард Хайдрих, чрез нея е създаден план за системно убиване на евреите от окупирана Полша, а по-късно и на цялото еврейско население. С операция „Райнхард”, Химлер създава три центъра за убиване в Полша - Белзек, Собибор и Треблинка. Създават се още центрове за убийства. Челмно, първият лагер, който тества използването на убийства чрез обгазяване, се превръща в място за убиване, в което са загубили живота си най-малко 152 000 души. Майданек е служил от време на време като център, използван предимно за убиване на еврейски работници, които са били твърде слаби, за да работят. Последният лагер, който Химлер определя като за център за убиване, е Аушвиц-Биркенау през пролетта на 1942 г. Като символ на Холокоста и нацистката лагерна система, около един милион мъже, жени и деца евреи от различни европейски страни загиват в Аушвиц. Под ръководството на Химлер нацистите убиват близо 2 700 000 евреи, политически затворници, роми, социалисти, хомосексуалисти и други в тези центрове за убиване чрез задушаване с бензин или стрелба.
На 23 май 1945 г. Хайнрих Химлер, началник на СС, помощник -началник на Гестапо и архитект на програмата на Хитлер за изтребване на европейските евреи, се самоубива един ден, след като е арестуван от англичаните.