Сценаристите са известни, сценарият отново е разкрит, последиците обаче ще са за България и нейните граждани, ако българските политици и институции продължат да се поддават на задкулисния рекет
Миналия петък бе обявено, че пет организации - четири политически и една „гражданска“, са изпратили писмо до вицепрезидента на Европейската комисия Франс Тимерманс и европейските посланици в София с искане срещу България да стартира процедура заради нарушаване на „фундаменталните ценности на съюза“ по чл. 7 от Договора за Европейския съюз.
Половин година преди България да поеме ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз, по стара родна традиция не друг, а самите ние, българите, сме на път да го провалим. В никакъв случай не става въпрос за всички българи, а за една незначителна по количество прослойка, която в преследване на интересите си не отстъпва по фанатизъм на членовете на крайно радикални организации. С малката разлика, че при извършваните атентати срещу държавни институции и българските граждани (засега) не се използват куршуми и тротил, а се прибягва до употребата на хибридни похвати - манипулации, доноси, активни мероприятия.
В различни етапи от тяхното развитие те са били назовавани по различен начин - „агнешки главички”, „грантаджии”, „соросоиди”, „кърлежи”, „зелени терористи”. Обединяват ги сектантската фиксация за ликвидиране на независимостта на държавното обвинение като гаранция за индулгенция срещу наказателно преследване и осигуряването на недосегаемост за гарантиращите им оправдателни присъди съдии. Занимават се с публично обругаване и поръчкови кампании по дискредитиране на всеки политически опонент и икономически конкурент, за да си осигурят властови излаз и монополни позиции в бизнеса.
Методите им на действие също са добре познати: провокиране на напрежение във властови органи посредством зависими представители в тях, генериране на хибридни скандали през лабораторни политически проекти, манипулиране на общественото мнение през поръчкови медии бухалки, провеждане на „активни мероприятия” през зависими неправителствени организации и организиране на „професионални” протести.
Миналия петък бе обявено, че пет организации - четири политически и една „гражданска”, са изпратили писмо до вицепрезидента на Европейската комисия Франс Тимерманс и европейските посланици в София с искане срещу България да стартира процедура заради нарушаване на „фундаменталните ценности на съюза”, по чл. 7 от Договора за Европейския съюз.
Изключително показателна бе реакцията на вицепремиера и външен министър Екатерина Захариева, която определи действията като „абсурдни”. Разбира се, като политик и член на правителството от Захариева не следва да се очаква по-остра реакция, макар тя да има пълното право да определи писмото и като „атентат” срещу българското председателство на ЕС. Особено след като е ясно кои са авторите, какви са мотивите им и коя е причината, която ги принуждава на този самоубийствен „терористичен акт” срещу собствената си държава и нейните граждани.
Четирите партии, които изпращат доноса си до Брюксел, са „Да, България”, ДЕОС, БЗНС и „Зелените”. Става въпрос за партията на провалилия се като правосъден министър, а после и като партиен лидер Христо Иванов, за партията, която изключи собствения си лидер с твърдението, че имал властови претенции още преди изобщо да са се явили на избори - ДЕОС, иначе защитаваща правото на хомосексуални двойки да отглеждат деца и държавата да ги третира като традиционни семейства, за партията на подсъдимия и обвиняем бивш министър на отбраната - земеделския лидер Николай Ненчев, както и за „Зелените”, чийто председател Владислав Панев e по-известен с прякора си Компенсаторката, който получава, докато е служител на обвиняемия олигарх Иво Прокопиев. Към тази група от партийни проксита на олигархията са се присъединили и добре известните „зелени рекетьори” около Тома Белев. Партии и формации, участвали в последните парламентарни избори, но претърпели катастрофален погром, а сега впрегнати от олигархичните им кукловоди за последна атака в опит за овладяване на останалата извън контрола им част от съдебната система - ВСС и прокуратурата.
Трагично е, че точно Ненчев, на когото напоследък му се налага да прекарва повече време на подсъдимата скамейка заради сделката за ремонта на руските МиГ-ве в Полша и в разпити по останалите висящи наказателни производства, пише до Тимерманс и посланиците на страните членки на ЕС. Макар еврочиновниците и служителите на посолствата в София добре да познават този похват на изправени пред правосъдието лица и вече лишени от свобода, които отчаяно се надяват, че заливайки с писма европейските институции и дипломатически мисии, ще избегнат затворническата килия.
Още по-арогантно е, че към доноса до Брюксел доносниците срещу собствения си народ прилагат писмото на политизирания и зависим Лозан Панов, (все още) председател на Върховния касационен съд, до президента Румен Радев, в което спрямо държавния глава бе извършена груба провокация да наруши конституцията.
Приложени са и донесения на члена на ВСС Калин Калпакчиев и излъчилия го политизиран и зависим от „агнешките главички” Съюз на съдиите в България. Полезното в случая е, че сценаристите на „активното мероприятие” сами изобличават недопустимата политическа обвързаност на Лозан Панов, Калин Калпакчиев и върхушката от ССБ. Нещо, за което със сигурност Брюксел и посланиците на държавите членки на ЕС трябва сериозно да са притеснени, защото едва ли във Франция, Германия или Холандия някой държавник би търпял председателят на Върховния съд да се държи като партиен лидер, да участва в предизборни митинги и да държи политически речи.
Изборът дори на адресата на доноса не е случаен. Вицепрезидентът на ЕК Франс Тимерманс е един от най-големите критици на страната ни още от времето, когато е начело на холандската дипломация. Поне ако се съди по разкритата от Уикилийкс грама на американското посолство в София, в която се цитират конфиденциални сведения, предоставени от холандския чиновник в Представителството на ЕК у нас Юри Бюрер Тавание.
Изключително близкият до олигархичния кръг „Капитал” еврочиновник е най-сериозната пречка пред България да стане член на Шенгенското пространство и отпадане на унизителния мониторингов механизъм. С оглед на станалата публично достояние колаборация между Христо Иванов и Юри Тавание, които са отговорни за политизирането на мониторинговите доклади и превръщането им в неефективен инструмент за сътрудничество.
Няма съмнение, че кабинетът на вицепрезидента на ЕК вече е обект на сериозен манипулативен натиск и превратно представяне на ситуацията у нас. Още повече че доносът предлага варианти за реакция по избор: от една страна - стартиране на наказателна процедура срещу София, подобна на тази, която в момента Брюксел опитва да приложи спрямо Будапеща и Варшава, или засилване на мониторинговия механизъм, което ще е от полза единствено за поръчителите на „атентата” срещу държавата, защото ще им даде предимство във войната срещу опитващата да ги изправи пред правосъдието прокуратура.
За да се предотвратят своевременно негативните последици към България, освен острата публична реакция на вицепремиера Екатерина Захариева ще са нужни и конкретни дипломатически действия, а добре би било да има реакция и от българските евродепутати. Не за първи път 16 от 17-те ни представители в Европейския парламент могат да покажат пълното си единодушие по въпроса за необходимостта от отмяна на Механизма за сътрудничество и проверка. Очевидно че, докато на европейско ниво управляващи и опозиция са заедно в граденето на позитивен образ на страната, толкова по-активни са задкулисните кръгове у нас, които се противопоставят на приемането на България за достоен и равноправен член на ЕС.
Много е важно и самата Европейска комисия на централно ниво и през представителството си в София, а и в момент, в който България все още няма действащ европейски комисар, да не позволява да бъде въвличана в опита за „терористичен акт”, който олигарси кукловоди и техните марионетки кроят срещу собствената си държава. Брюксел трябва да е наясно, че прозрачният сценарий за дискредитиране на страната ни е замислен и в ход още от момента, в който стана ясно, че лабораторните политически проекти на местните олигарси този път остават без участие в управлението, а дори и без възможността да имат свое представителство в парламента.
В този смисъл т.нар. ЦУМ-гейт дори не може да се разглежда като повод за възобновяване атаките срещу независимостта на прокуратурата и призивите за „дълбока” реформа на правосъдието. Дори и без да се беше състояла срещата на главния прокурор Сотир Цацаров с бизнесмена Сашо Дончев и бившия вече член на ръководството на БСП Георги Гергов, повод за продължаване на хибридната война срещу неудобната част от правосъдната система, срещу новото правителство и срещу новия президент щеше да се фабрикува. И не заради друго, а защото през следващите месеци се избира новото „правителство” на съдебната власт, а там олигархията със сигурност държи да има контрол или поне свое лоби.
Страховете на олигархичните кукловоди са свързани с категоричния отпор, който мнозинството от следователите, прокурорите и съдиите възнамеряват да дадат на опитите за политизиране на системата. Писмото донос срещу България цели прекият избор на магистратите да бъде повлиян, а при провал на този вариант - да бъде обявен за опорочен. Основният интерес на „агнешките главички” е насочен към съдийската колегия на следващия ВСС. Изборът на съдиите ще е в средата на юни, когато се очаква и отговор от кабинета на Тимерманс.
В случай че „налазилите съдебната система кърлежи” (сравнението е на премиера Борисов) не успеят да вкарат достатъчно на брой зависими от тях магистрати в следващия ВСС през избора на съдиите, прокурорите и следователите, то цялата процедура ще бъде атакувана и ще се иска ЕК да не я признае. Макар да е ясно, че тези опити за дискредитиране ще се провалят, то те със сигурност ще бъдат използвани при финалната фаза на сценария по овладяване на следващия ВСС. Тогава атаката ще се съсредоточи върху управляващото парламентарно мнозинство под формата на ултиматум - мандатоносителят ГЕРБ и „Обединените патриоти“ да приемат номинации за членове на ВСС, които са спуснати, под прикритие през „грантови” НПО-та, а всъщност са посочени от „агнешките главички”. В началото на септември Народното събрание трябва да попълни квотата си от 11-членове на новия ВСС.
Успоредно с опитите за задкулисно кадруване във ВСС от политиканстването на председателя на ВКС Лозан Панов през безсрамните протестни маршове до явните доноси на капитулиралите политически ГМО-та олигархията е амбицирана да доведе до провал и избирането на нов председател на Върховния административен съд. Процедурата стартира преди дни, а всички индикации сочат, че сценаристите на „атентатите” срещу правосъдието у нас държат на всяка цена да не се допусне ВСС да избере независим ръководител на ключовата за управлението на държавата съдебна инстанция. Осъществяването на сценария ще осигури превземането на поредната институция в съдебната система по подобие на ВКС и СГС, които са поставени в пълна зависимост от адвокатските лобита на задкулисието.
Разбира се, при опита за дискредитиране на страната, а и дестабилизирането й, защото всичко се случва в навечерието на председателството на ЕС, освен чрез писмото донос сценаристите ще прибегнат и към други познати похвати във воденето на хибридни войни - поръчкови публикации в чужди медии, писани в София, макар и подписани от чужди автори, инженерстването на нови институционални скандали, продуцирането на нови протести с участието на служители на „грантови” фондации, сдружения и институти.
Сценаристите са известни, сценарият отново е разкрит, последиците обаче ще са за България и нейните граждани, ако българските политици и институции продължат да се поддават на задкулисния рекет. Моментът за действие е настъпил. От една страна, българският народ показа с вота си на предсрочните избори, че мястото на „кърлежите” е извън публичния живот и управлението, от друга - обществото иска ефективно и бързо правосъдие, а не бутафорна „съдебна реформа”, прикриваща властови апетити, т.е. промени в процесуалните и наказателните кодекси, не в конституцията и съдебния закон.
И колкото и да е грозно, когато предателството идва от собствената ти държава, то трябва да се използва като повод, за да бъде показано на Брюксел и на държавите членки, че е крайно време на страната ни да се гледа като на достоен, отговорен и равноправен участник в реформата на ЕС.
”Атентатът” срещу българското председателство на Съвета на ЕС е все още предотвратим, защото никой в комисията не би рискувал предприемането на крайни действия спрямо държава член, която ще ръководи общността. Още повече че основания за такива, извън истерията на „кърлежите”, изобщо не съществуват.
А когато всичко отмине, то е крайно време получилите мандат да управляват и да приложат ефективни мерки в борбата с хибридния политически тероризъм и неговите извършители.