Мъката по загробените заради чумата животни още не е преминала
Дръжте здраво икономиката, съветва пенсионерката от с. Шарково
Баба Дора от село Шарково вече си има другарче и не е сама на този свят. Козичката Радка изпълва с радост дните й. Тя й бе подарена съвсем наскоро от Симеон Палов - военен от бургаското село Братово.
Палов не е фермер - гледа в двора си в съседното село Равнец 7 овце и три кози. Миналата година семейството му много пострадало от голямото наводнение след пороите, които се изляха в Бургаско. Цялата му къща била във вода и влага. Добри хора му помогнали да стъпи на крака след опустошителната стихия.
Баба Дора от Шарково пък стана известна и съдбата й трогна цяла България, след като стадото й бе загробено заради чумата по животните през юли месец, миналата година. Пенсионерката плака като дете за козичките си.
Затова, след като падна забраната в региона да се гледа добитък, Палов и семейството му решили - „както на нас хора с добри сърца ни помогнаха да преодолеем щетите от наводнението и да влезем пак в дома си, така ще направим и ние.“ И закарали на баба Дора едната си козичка. Тя я кръстила Радка- така се казва съпругата на Симеон, така се казвала и майката на баба Дора.
„За пръв път отидох в този край - Шарково. Там хората са се затворили в къщите си. На пенсионерите, като баба Дора, единствената им радост са домашните животни. Тя им говори, за нея това е всичко“, разказа 43-годишният военен, който има трима сина.
Лично той е преживял две наводнения. Освен последното в Равнец, бил е 6-7 годишен, когато водна стихия пак опустошила селото.
„Хората си помагат, няма друг начин да преодоляваме стихиите и нещастията - заключава Симеон Палов - Това е добротата.“ Обещал на баба Дора, да и даде още едно животинче, когато неговите се окозят, както и едно кученце.
„Симеон е прекрасен човек. Ама на мен мъката по животните ми още не е минала. Не трябваше да ги убиват. Бяха здрави, и пробите за чумата бяха отрицателни. 165 животни имах, от които 30 овце и 50 чудесни яренца“, нарежда баба Дора.
Тя е на 67 години. Родом си е от Шарково, но съпругът и бил военен и цял живот почти изкарали на границата.
По професия тя е счетоводител, това е работила цял живот. После се преместили в Елхово, а през 2009-а година мъжът й починал. Оттогава е сам-самичка. Няма деца, нейна челяд били овцете и козичките. Говорела им като на свои рожби.
Любимата и козичка била Мая, имала още Живка, Нели, Дора...
Нейното стадо бе избито последно в Шарково. До последно тя таяла надежда, че „невинните й дечица няма да бъдат избити“. Но на 22 юли ветеринарите евтаназирали и нейното стадо.
През няколко къщи сме и виждаме какво се случва. Линейка спря пред дома на баба Дора, биха й инжекция... Сега горката стои на стол под едно дърво и не продумва. Тук е ужас и трагедия...“- Това разказаха тогава съседите и.
„Не мога да се съвзема. След като ги загробиха, един месец лежах болна. Просто ме е яд на някои хора. Корнелия Нинова и Кристиян Вигенин дойдоха да ме видят и да ме питат как съм, а други го избиха на политика. Не е ставало въпрос ни за политика, ни за друго нещо.
Искам да кажа на тези, от които зависи- дръжте здраво икономиката. Да дойдат да видят как се гледат животни. Как се отглежда едно животно“, разказва пенсионерката. Сега тя е щастлива с новата си козичка. Чака и още.
Фермер от Софийско и обещал козичка с две яренца.
„Гледам Рачето като свое дете. Говоря и, нося й бонбони. Даже ходих до Елхово специално да купя на козичката си един килограм лукчета и и давам по малко. те обичат“, обяснява тя.
Според нея, грижата за животните е най- важна. Иначе човек се усамотява, клюмва и се разболява. А така, с другарчетата си, се чувства полезна. Освен козичката Радка, в момента има и 14 ярки /кокошчици/.
Животът е борба, заключава баба Дора и се стяга да отиде на гости на семейството на Симеон Палов в Равнец. Поканили я, а и никога не е ходила в това село. Иска да види къде и как живее семейството на човека, който пръв и без много приказки, и подарил надежда- в разгара на студената зима.
Кметът на Шарково- Иван Апостолов също коментира, че мъката по животните не е забравена. „Искам да апелирам фермерите без разрешение да не позволяват да се влиза в обектите им. Защото тогава всичко стана много набързо. Даже заповед не дойде при мен. При съмнение на зараза, би трябвало да се вземат една, две, три проби. И резултатът да е положителен. А при нас резултатът от пробите беше, че са „съмнителни“. Затова и у хората остана съмнението, че животните им бяха здрави, така си говорим тук“, обяснява кметът на Шарково Иван Апостолов.
Симеон Палов от село Равнец, който подари козичката Радка, пък получил много поздравления за жеста си. „Направил съм го, защото се трогнах от това, което се случи. Помощта идва от малките хора, смята военният.