На 83 години майстор бъчварят Вълко Чавдаров още не изпуска чука от ръцете си. Към 1500 яки удара са нужни, за да станат послушни дъските, да ги свиеш с обръчи и да измайсториш перфектното буре. Не се плаши от годините, защото верните му инструменти са по-стари от него, а не го предават - наследил ги е от баща си, а той пък от неговия. Така известният бай Вълко е трето поколение бъчвар. А най-хубавото е, че синът му Румен, бивш полицай, също попива тайните на занаята в работилницата им в старата столица Плиска.
Помещенията са пълни със съвременни машини, но на почит са вече изяден чук, американско ренде, крива тесла и специално въторно ренде за канала за дъното, обяснява търпеливо майсторът.
Стените са облицовани с фин дървесен прах. Наслоил се е и по старите занаятчийски кетапи, окачени на видно място. Цял живот е бил киномеханик с ниска заплата. Заработвал и като комбайнер през лятото, но при ликвидацията маса документи били унищожени и стажът му потънал. Днес взема едва 150 лв. пенсия. Затова сега и от мерак по занаята, и поради недостиг на средства не спира да майстори бурета.
Не повече от стотина майстори са останали в страната, но това не е умиращ занаят, настоява пенсионерът. “Хубаво вино, ракия или пък туршия зреят най-добре в дърво”, отсича противникът на всякакви бидони и пластмаса. Дава пример с любимото кисело зеле на нацията. “Навремето, като направим бъчва със зеле, то търпи до жътва, а сега хората се оплакват, че след един месец се разваля. И почват да пустосват продавача на зеленчука. Хора, сърдете се на съдовете си!”, категоричен е майсторът.
Опити е правил много. Слагал силна, хубава ракия в стъклено и пластмасово шише за месец. В първото не мръднала, в другото потъмняла. Истината е в бурето и то най-добре да е от бял дъб! Има и друга тънкост - когато се правят малки бурета за ракия, те се опалват отвътре по един начин, а когато е за вино, опалването е друго. И задължително се прави, като се ползват дъбови трупчета. Тука думата взема и кандидат-майсторът Румен. “Нагряването на огън карамелизира танините на дъба и когато напитката започне да си взаимодейства с тях, придобива допълнителни вкусове”, обяснява той. Една и съща ракия например, поставена в три бурета, опалени по различни начини, ще добие три различни вкуса и аромат. За специалистите с чувствително небце има значение дори откъде е добиван дъбът. От Франция или от Странджа - ще го разпознаят веднага по аромата на питието.
Бай Вълко е сглобил първото си буре още като бил хлапак на 13-14 г., затова разказва, че навремето и дърветата са били други. Двама едва прегръщали едно, а сегашните го обхващаш с длани и трудно изкарваш материал. Преди кубикът бил 40 лв., сега е 280 лв. Каквото и да става обаче, дъските на бай Вълко съхнат поне три години, обяснява той и показва огромните си запаси в двора. Един ден ще се превърнат в бурета.
Майсторът ги смята за живи и често влиза в диалози с опърничавите. “Може да не ми вярвате, но някоя дъска като се запъне, не става лесно, има чеп и като й река “оправяй се, защото ще те запаля”, и се оправя. Дървото за мен е живо, говорим си, умира само в огъня”, казва майсторът.
Разбулва и една друга тайна за новите бурета, които “пият” вино и ракия. Неговите нито са лакоми, нито пропущат. Дава пример с буренце 16 литра, което спретнал, като му се родил големият син преди 60 години. Напълнил го с ракия и го качил на тавана за сватбата на детето. Като навършило пълнолетие, дошла повиквателна за казарма и застягали новобранска. Бай Вълко свалил бурето и какво да види - за толкова години липсвал само литър ракия, а еликсирът от 56 градуса станал 66. Към трийсет гости на сина му не могли да я изпият, хартисал им повече от литър, а ги заварил да спят омагьосани на другия ден.
Като е ходил да продава бурета по пазарите, се е наслушал на всякакви истории - за зетьове, които си сръбват всеки ден, а тъстовете все доливат и винят дървото, за лоши съседи, които подменят ракията на комшията с вода. Иначе тайната е, че новото буре е добре да се напълни със студена вода от чешмата и да се държи едно денонощие, след това същата процедура се повтаря пак и така няма да вземе “данък напитка”.
Има и уж големи лозари и винари, които не могат да си опазят съдовете от вмирисване. На бай Вълко са му носили да поправя големи бурета, а вътре цяло семейство мишки. Хората не умеят нито да ги измият, нито да ги съхранят на проветриво. Според майстора най-добрият начин за чистене е да се спусне синджир през едната дупка, да се напълни хладка вода и да се разтърси. Той мие повече от четка. Първата вода е като тиня от виното и се ползва за ракия, съветва той. Така бурето може да си надживее и майстора.
Приказката, че обущарят ходи със скъсани обувки, важи и за бъчваря, признава бай Вълко. И неговото вино е в две бурета, вече за пенсия, няма време да си направи нови. Иначе угажда на хорските капризи, майстори дори саксии и вани. Синът му умее да прави бурета с три дъна за вино и ракия едновременно.
На стария майстор вече са му нужни поне четири дни за едно буре, преди се справял за два. Над 500 негови “рожби” са заминали за Турция. Местни хора ги поръчвали и отнасяли за подарък на роднини в южната съседка. Сега мечтата му е да направи Музей на бъчвата в старопрестолния град, където идват много туристи. Ще им показва нагледно целия цикъл от дървото до бурето. Иска повече хора да научат езика на дъба и да ги зарази със занаята си.