Наложи се разбирането, че притежаването на власт и пари определя кои са водещите лидери в обществото
Търсенето на философ или на философски камък е тема на последните дни
Преди 25 години се появи роман, който не само възвърна интереса към четенето у тийнейджърите, но накара и възрастните да четат детски книги. Тази година каналът НВО обяви, че започва снимки на 7 сезона (колкото са книгите) филмова поредица. Интересът към героя Потър и неговите ученически години се очаква да се възвърне отново.
Вселената на Хари е свят, който хем е реален, хем е изпълнен с магия. Борбата на доброто и злото, на красивото и грозното държи в напрежение читателя всяка една част от повествованието. Хари и неговите приятели и сподвижници успяват да спасят света или да преодолеят поредното изпитание. Но Онзи, чието име не бива да бъде споменавано, придобива с всяка книга все повече сили и последователи смъртожадни. Но има надежда, защото „момчето, което оживя“, може да се справи със злото, което се завръща и засилва.
Книгите за Хари Потър съчетават различни жанрове като съвременно фентъзи, драма, описание на пътя към пълнолетие през английска училищна история, но също и елементи на мистерия, трилър, приключения, ужаси и романтика. Фабулата дискутира множество съвременни теми и включва много културни значения и отношения. Според авторката на романите Джоан Роулинг обаче основната тема е смъртта.
Повествованието за момчето, което оцеля, и се изправи срещу Онзи, чието име не бива да бъде споменавано, много прилича на ежедневието, в което живеем.
Има философски аспект. Първата книга „Хари Потър и философският камък“ представя откриването на света на магията, както и първата конфронтация на Хари с Волдемор, който в търсенето на дълголетие, дори безсмъртие, иска да получи силата на философския камък. В съчиненията, посветени на алхимията, прилагателното „философски“ се използва метафорично. „Философският камък“ е метафора за намиране на същността на личността и на социума, а „превръщането на обикновени неща в злато“ - умението да се управлява. Разбирането в българското общество, че политиката е само бизнес или само общи приказки. Търсенето на философ или на философски камък е медийна тема на последните дни.
Има тайна стая, която крие сили, които имат разрушителни последици. Във втората книга „Хари Потър и стаята на тайните“ училището за магии и вълшебства Хогуортс е в сериозна опасност. Чрез повествованието авторката налага основополагаща за съвременното общество - противопоставяне на класите. Да, в книгите противопоставянето е между магьосници, родени от магьосници, и такива, които имат произход от мъгъли (нямат магически способности), от една страна, и (не)уважение към различните, които не са хора. Книгата налага разбирането, че не произхода и природните таланти, а изобретателността и упоритата работа са в основата на постиженията на добрите герои в романа. В нашето общество се наложи разбирането, че притежаването на власт и пари (богатство) определя кои са водещите лидери в обществото. Те не правят саможертва, а жертват интересите на другите хора.
Като във всяка държава има затвор за правонарушителите и по-специални затворници (затвора за магьосници). В третата книга „Хари Потър и Затворникът от Азкабан“ Хари получава тайна карта, която разкрива всички, които са вътре в замъка и на прилежащата му територия. В нашето общество виждаме специално отношение към определени задържани, третирани като затворници, както и използване на СРС, които разкриват кой къде се намира или може да бъде разкрит.
Четвъртата книга „Хари Потър и огненият бокал“ напомня концепцията за „чашата на съдбата“. Сякаш главният герой ще умре, а в магьосническия свят с възраждането на лорд Волдемор, чието име не бива да бъде споменавано. През формираното от Хърмаяни сдружение, което има за цел да освободи домашните духчета на Хогуортс, които „са били слуги толкова дълго, че нямат желание за нищо друго“ виждаме примирение с положението, такова каквото е. „Потиснатите групи не са, най-общо казано, хора, които стоят здраво заедно - не, за съжаление, те някак си се разделят помежду си и се борят като в ада“ пише авторката. Такава е човешката природа - да се примиряваме с положението, в което сме. В описания в романа свят на магьосници и вещици е формиран отвратителен ред. Усилията за промяна в нашето общество не са доминиращи, но все пак през изборите за представителни органи, търсим онези лидери, които са готови да изпият до дъно горчивата чаша на съдбата и да поемат отговорност за посоката и за пътя.
В света на Хари има доминиращи медии, които налагат „истината“ и тайни организации, които са посветени на борбата със злото. В петата част „Хари Потър и Орденът на феникса“ виждаме две тайни организации „Орденът“ и ученическа група по отбрана, наречена „Армията на Дъмбълдор“. „Орденът“ е организация, създадена от Дъмбълдор, посветена на борбата с Волдемор и смъртожадните. Хари, Рон и Хърмаяни пък сформират своя собствена група по отбрана с други ученици, които тайно се срещат в Нужната стая (нужната стая се появява само когато някой има нужда от нея), за да тренират под инструкциите на Хари. В тази книга Хари е мишена на ръководена от Министерството клеветническа кампания. По този начин виждаме ролята на медиите. Борбата със злото не се води само от един човек, но подкрепата винаги трябва да дойде в точния момент и на точното място. Учениците се бият срещу смъртожадните и се спасяват, тъй като пристигат членовете на Ордена. А медиите се вижда, че вървят подир победителите, а не след истината.
Шестата част „Хари Потър и Нечистокръвния принц“ съдържа по-тъмни тонове от предишните романи от поредицата. Обстановката бива сравнявана със света на Чарлз Дикенс за Лондон, тъй като е „мрачен, осветен от злато, жив герой като всеки друг“. Противоречията между онези, които не искат, но могат, и другите, които искат, но не могат, показва липсата на надежда за излизане от мрачния и тъмен свят. Борбата в обществото обаче ще бъде сведена до борбата до смърт между Черния лорд (пълноценен лидер на света на магьосниците) и Нечистокръвния принц (лидер, който обстоятелствата ще изтласкат напред). Нечистокръвният принц не иска да заграби трона на Лорда, а показва лидерски качества като влиза в битките с примери за саможертва във всеки момент.
Последният седми роман „Хари Потър и даровете на смъртта“ разказва събитията, които пряко следват след смъртта на Дъмбълдор (отчаянието и безнадеждността на положението). Волдемор завършва възхода си на власт и успява да превземе Министерството на магията. И накрая, битката при Хогуортс се провежда между „Ордена на феникса“, учениците и учителите на училището, от една страна, и Волдемор и смъртожадните, от друга. Романът завършва с епилог, който разказва бъдещето на оцелелите герои 19 години след последния сблъсък, т. е. в наши дни. След седем години ежедневни борби на Хари и неговите приятели във финалното сражение силите на доброто все пак побеждават силите на злото. Надежда има и тя се крие в увличането на повече поддръжници на страната на доброто.
Нашето общество има всички компоненти на вселената на Хари Потър - добри и зли сили, приятелства и предателства, любов и омраза, болести и смърт, но сякаш липсва главният герой. Липсва водач, който чрез лични саможертви и тежки загуби да посочи посоката и да каже „След мен!“, а не само „Напред!“. Но на Балканите войводи бол.