Банди разкостват къщи, села и заводи

Свалят керемиди, греди и тухли, не оставят камък върху камък, оплакват се хората

Крадците рушат и архитектурни паметници

Не съдят крадците, щетите били под минималната заплата

Цели сгради изчезват след набези на крадци из цялата страна, установи разследване на „Труд”. В Сливен напълно разграбена е бившата белодробна болница, която е паметник на културата. В Перник цигани отдавна приключиха с индустриалната зона в града, в Средец тухла по тухла бе отнесен завод „Пластмасови изделия”. В София мургавите набези доразрушиха един от най-красивите архитектурни паметници на столицата - „Захарна фабрика”. Подобна съдба застигна и много бивши заводи из страната, както и затворени училища. Осъдени обаче няма.

От месеци крадци върлуват из монтанското село Дългоделци. Апашите режат проводници от улици и дворове, вадят кабелите за електричество от стените, разбиват покриви и свалят керемиди и греди от къщи.

„Живеем в страх! Цели домове изчезват за дни, а крадците са на свобода и продължават набезите си!”, жалят се местните хора. Последният удар в Дългоделци обирджиите направили в нощта на вторник срещу сряда. Към 22,30 часа крадец се вмъкнал в двора на 81 годишната баба Цветана Й. и изрязал около 75 метра кабели, които захранвали с електричество стопанските постройки на старицата. На следващия ден полицаите от МВР участъка в Якимово започнали разследване и за часове спипали крадеца – 51 годишният местен жител Цеко Г. В дома му пазителите на реда открили откраднатите проводници. „Работата по изясняване и документиране на случая продължава”, казаха от полицията. При разпитите обаче апашът признал за още 5 къщи, оставени от него без жици. „Положението в Дългоделци е страшно.

Неколцина хайдуци обхождат домове и дворове и крадат наред. Къщите без стопани направо ги сриват със земята. Свалят керемиди, греди и тухли, не оставят камък върху камък. Всички знаят кои са обирджиите, полицията ги залавя, но след ден-два в ареста излизат отново на свобода и пак крадат. „Не ги съдят, защото щетите били под минималната заплата!” разказа кметът Тихомир Георгиев. Жителите на Дългоделци също недоволстват от небезите и безнаказаността на апашите. „Нагли са до немай къде! Даже не отричат, че крадат. Казват „Като няма работа, ще крадем, трябва да ядем! А работа има, колкото искаш – и на полето, и във фермите с животни, ама трябва труд цял ден, а те искат да ядат и пият без мъка!”, сподели 78 годишен дядо от селото. В Дългоделци, на около 30 км от Монтана по списък живеят 800 души, близо половината обаче са по чужбина и големите градове. В селото са останали предимно възрастни и немощни хора, а над 1/3 от домовете са без стопани и стават лесна и безпрепятствена цел на крадците.

 

Разруха

Пламен и децата му вилнеят из Върбово

Преди пет години “Труд” разказа за шокиращата история на бременната Асенка от с. Върбово, която с ампутирани пръсти на ръцете и крака до коленете чакаше деветото си дете. Асенка вече е родила и десето, но двете последни деца са настанени при приемни родители. В нашия репортаж разказахме как нивите край Върбово са прокопани, за да се извадят кабелите на БТК, как цели къщи от селото изчезват до основи, разрушени от Пламен, мъжът на Асенка и децата им .

Върбово се намира в община Чупрене, видинско, на три километра от границата със Сърбия. От 1500 човека, днес в селото има около 50 жители и растящ брой младо ромско население. „Ни плащат ток, ни плащат и вода, пари взимат, крадат, цялото село е пламнало. Рушат къщите”, разказа селянин от Върбово.

 

Адвокат Марин Марковски пред „Труд”: Маловажният случай “спасява” само веднъж

Някои от случаите на кражби по домовете се определят като “маловажен случай”. Понятието е дефинирано в чл. 93 т. 9 в Наказателния кодекс. “Маловажен случай” е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид”.

Адвокат Марин Марковски обясни за “Труд”, че практиката на съда е, че маловажният случай може да се приложи само веднъж спрямо едно лице. Ако полицията или прокуратурата откаже да образува дело под предтекст, че случаят е маловажен при повторно деяние, това е поради мързел и некомпетентност, коментира юристът. Той обясни и че експерти оценяват стойността на откраднатото по средни пазарни цени на дребно. По думите му, има практика на Върховния касационен съд, че маловажен случай се прилага за вещи и предмети на стойност по-ниска от 2 минимални работни заплати.

 

Главен инспектор Владимир Владимиров, началник на РУ на мвр - Лом: Кражбите са много, но са разкрити

Кражбите в Дългоделци са много, но са разкрити, извършителите им са известни. Така е и в други села, които запустяват и имат много необитаеми къщи. Крадците предпочитат да обират такива имоти, защото деянията им често остават неизвестни с дни и месеци, тъй като цели квартали са безлюдни и няма кой да подаде сигнал. Но и след като заловим крадците, повечето от тях остават ненаказани. Такъв е законът – прекалено либерален към извършителите на подобни кражби. Или щетата е минимална – 20-30-60 лева, или крадецът е с чисто минало, или възстановява щетите и не стига до съда. Но какво ги грее бабите и дядовците, че сме хванали крадците и те са им върнали откраднатите кабели или са им платили 50 лева. Те са останали без ток, вратите или прозорците им са потрошени и гладуват и студуват, при това в постоянен страх, че ще ги нападнат пак. Минималната щета в закона, за съжаление, не отчита с колко малко живеят хората по селата и колко страшно е за тях, когато им го отнемат.

 

Разсипия и в Сливен

Разграбиха бивша белодробна болница, паметник на културата

Разфасованата сграда е строена преди 120 години и е паметник на културата

Росица Николова,

ТРУД, Сливен

От бившата белодробна болница в Сливен е откраднато всичко, което може да се краде - от дограми и врати, до фаянс, тухли, керемиди, дъски, кабели, метални елементи, шперплат, балатуми, кранове на чешми. На мястото си е останало единствено това, което не може да бъде превозено - стените, които едва се крепят, дъсчените тавани, които са надвиснали страховито, стълбите към усойните мазета и четири огромни бетонови кашпи, с тегло от по няколко тона, в които преди години имаше цветя. Все още си стоят и тротоарните плочки пред входа на сградата.

Разсипията продължава вече девета година заради проточила се ликвидация на търговското дружество, която не е приключила и до днес, извън всякакви срокове. Охрана няма, защото няма кой да й плаща. Резултатът е плачевен: разфасованата сграда е строена преди 120 години и е паметник на културата. Някога е блестяла с архитектурата си, а днес ужасява с вида си. Върху терена от 28 декара има още 20-ина помощни постройки - гаражи, складове, външни тоалетна, КПП, административни кабинети, клинична лаборатория. От някои са изнесени всички тухли и те вече не съществуват.

Теренът от 28 дка е ограден с масивна каменна ограда, чието опоскване също е започнало. На места са пробити дупки в оградата, откъдето може да се влиза пешком или с автомобил. По-голяма част от металните мрежи върху постамента на оградата са изскубани.

Принципал на търговското дружество е министърът на здравеопазването. Ликвидацията е зациклила, защото е разграбена цялата документация на болницата.

Областният управител Чавдар Божурски и кметът на Сливен Стефан Радев търсят решение на проблема заради опасните сгради, които застрашават здравето на минувачите край тях и живущите в близост. Съвсем близо до терена има училище. От ОД на МВР-Сливен изпратиха писмо до МЗ с настояване да бъде назначена охрана на имота.

TRUD_VERSION_AMP:0//