Според нов списък на синдиците на КТБ над 70% от всички вземания на банката са към свързани с Цветан Василев дружества и са над 4 милиарда лева
През 2001 г. гръмва един от най-големите скандали в най-новата финансова история на света. Фалира американският енергиен гигант „Енрон“, а несъстоятелността му води и до гибелта на водещата одиторска компания „Артур Андерсен“, която е прикривала с фалшиви отчети източването на близо 63 милиарда долара от парите на акционерите.
След приключване на разследването шефовете на „Енрон“ Кенет Лей и Джефри Скилинг са осъдени, макар до последно да се опитват да убедят обществото в своята невинност. Американските регулаторни органи обаче доказват, че за да прикрива действителното си финансово състояние, „Енрон“ е създало над 3500 офшорни фирми фантоми, повечето от тях с екзотични имена като „Междузвездни войни“ и „Джурасик парк“, а стотици дружества се оказват регистрирани на един и същ административен адрес на Каймановите острови. Именно във връзка с аферата „Енрон“ така наречените дружества със специална инвестиционна цел добиват негативен имидж.
Седем години по-късно в Ню Йорк е арестуван американският финансов „гений“ Бърнард Мадоф, който чрез инвестиционната си компания е акумулирал над 64 милиарда долара. Оказва се обаче, че това е най-голямата схема „Понци“ реализирана досега, тъй като на вложителите се е обещавал много висок дивидент, изплащан с парите на следващите участници, но без фирмата на Мадоф да извършва никаква реална дейност. Сред измамените са много световни банки и частни лица, а пирамидата и досега служи като пример в учебниците по финанси. На 29 юни 2009г. Бърнард Мадоф, след като признава вината си, е осъден от американски съд на 150 години затвор.
Шест години след аферата „Мадоф“ фалира българската Корпоративна търговска банка, в която вложители загубиха над 6 милиарда лева от спестяванията си. След рухването на четвъртата по големина финансова институция в страната мажоритарният й собственик Цветан Василев избяга, като и досега се укрива от правосъдието в съседна Сърбия.
За това, че КТБ е работила като класическа пирамида и схема „Понци“, заключение дадоха освен водещи одиторски компании така също и международната разследваща компания „Аликс Партнърс“, а и прокуратурата, която вече близо 3 години се опитва да подреди пъзела на най-голямото финансово престъпление в българската история. Самият професор Стив Ханке, бащата на валутния борд, коментира още през 2014 г., че случаят с КТБ несъмнено не е нормално банкиране, а представлява откровена измама от типа инвестиционни пирамиди на Бърни Мадоф.
Докато американските аналози на Цветан Василев обаче имаха доблестта да застанат на подсъдимата скамейка и да понесат вината си, нашенският фараон позорно се скри в петзвезден белградски хотел, като организира цяла кохорта от медии, финансови „анализатори“, а дори и политици, които да опонират на безспорните факти относно фалита на КТБ и да налагат мнението, че пирамидалният модел на банката е бил успешен.
След затварянето на КТБ Василев отначало не признаваше, че е организирал повече от 200 дружества, чрез които е източвал банката, но след като станаха известни имената на управителите и изпълнителните директори на тези фирми и се оказа, че същите работят като обикновени шофьори, охранители и обслужващ персонал на самия Василев, паметта на фараона изведнъж се върна.
Тогава, в началото на 2015-а, същият обяви, че това били „дружества със специална инвестиционна цел - SPV“, което представлявало допустим и иновативен модел на банкова дейност, което всъщност издигнало банката му до нивото, на което се намирала.
Разбира се, Василев и досега удобно пропуска факта, че тези така наречени SPV-та са кредитирани с близо 5 милиарда лева от парите на вложителите, но не са учредили нужните за всяка банка обезпечения, а средствата са били преточвани между тях многократно под формата на заеми. Като краен резултат активите, закупувани с пари с произход КТБ, са се озовавали във фирми, които нямат пряка договорна връзка с банката и съответно банката е нямала право да се удовлетворява от тях.
С откраднатите пари обаче Василев продължава да плаща на доста хора, за да поддържат жива мантрата му, че е невинен, и отговорността за съсипването на банката целенасочено да се хвърля, макар и без никакви факти, върху нарочените за негови врагове Делян Пеевски, Сотир Цацаров, Иван Искров, Пламен Орешарски, Бойко Борисов, Петър Чобанов. Нищо, че те, за разлика от Василев, не са стояли на бюрото на Атанас Буров в централата на КТБ на площад „Славейков“, нито са давали нарежданията кой шофьор, счетоводител или охранител в банката колко десетки милиони да получи, често пъти без никакви документи, на кого да ги преведе, колко от тях да останат за Василев и семейството му и какво имущество да се придобие от подставени лица.
Нещо повече, за разлика от Мадоф и Кенет Лей, които безславно приключиха „финансовата“ си дейност в затвора, дори след краха на КТБ Василев продължава активно да „работи“, като работата му се състои не в това да връща активи в масата на несъстоятелността, а да ги осребрява в своя полза и да пречи с всички възможни средства на синдиците да изпълняват върху тях.
Схемите на Василев с белгиеца Пиер Луврие и руснака Дмитрий Косарев са само част от тези опити. На първия бяха подарени за 1 евро активи за близо милиард, сред които БТК, „Дунарит“, „Авионамс“, ГАРБ, ТВ 7 и други, а след фиаското с Луврие и „връщането“ им обратно на Василев Косарев пое задължение да охранява бившия банкер и семейството му срещу бъдещи проценти от продажбата на същите дружества. За възможността Василев просто да прехвърли контрола на тези фирми на КТБ, след като ги е присвоил неправомерно, нито фараонът, нито подпомагащите го в медиите платени „журналисти“ и „коментатори“, разбира се, не отварят и дума.
През последната седмица обаче синдиците на банката Кристи Маринова и Ангел Донов (станали напоследък мишена на Василев заради активните действия, които предприеха против контролираните от него длъжници) публикуваха два документа, които за пореден път разкриват чудовищното източване на КТБ и всъщност за пръв път ясно показват в действителност кой кой е в мръсната игра на надлъгване с тях.
С конкретни имена, факти и документи бяха разкрити голяма част от подставените лица на Василев, които чрез позволени и непозволени средства, докато менторът им тръби от чужбина колко е морален, правят всичко възможно да осуетят опитите на синдиците за изпълнение и да запазят активите за Василев и „съдружниците“ му, главно действащо лице сред които е и ловешкият бизнесмен Гриша Ганчев.
„Хелт енд Уелнес“, „Сана Спейс Хотел Хисаря“, „Петрол“, „Прима консулт индъстри“, „Костенец“, „Гипс“, „Русенска корабостроителница“, „Генимекс“ и други са посочени в обширен анализ като емблематични примери за това как с привидни договори, цесии, продажба на дялове на свързани лица, смяна на административни адреси, публични продажби, създаване на фиктивни задължения за десетки милиони, смяна на управление, продажби на активи на безценица и прочие Василев и свързаните с него лица повече от две години продължават на практика целенасочено да източват банката под носа на държавата и да препятстват Фонда за гарантиране на влоговете да бъде възмезден за изплатените от него над 4 милиарда лева гарантирани депозити в КТБ.
От публикувания на 16 февруари 2017-а актуален списък на некоректните длъжници на КТБ става ясно, че над 70 процента от невърнатите и до момента кредити принадлежат на фирми бушони на Цветан Василев, а общата сума на тези кредити надхвърля по груби изчисления над 4,2 милиарда лева. И това са цифри без осчетоводените от бившите квестори на банката Лютов и Костадинчев прихващания, чрез които бяха неправомерно погасени още няколкостотин милиона лева задължения от фирмите на Василев. Сумата наистина е далеч от мащабите на Мадоф или „Енрон“, но на фона на пенсиите в България от по 200 лева и средна заплата 1000 лева представлява наистина внушително число и поставя Цветан Василев в челото на най-големите измамници не само в българската, но и в европейската история.
При тези факти и при положение че Василев продължава и към момента да контролира огромна част от фирмите бушони, всяка негова дума и всеки опит да защитава „модела“ си, същевременно не връщайки доброволно нищо на Фонда за гарантиране на влоговете, е предварително обречен. Сега е последният момент обаче държавата в лицето на политиците и институциите да покажат, че не са подвластни на влияние и да положат максимум усилия да бъде скъсана пъпната връв, по която продължават да изтичат средства в посока Белград.
Иначе чувството за безнаказаност може в скоро време да роди нов играч и „SPV специалист“ от ранга на Цветан Василев, а за българската финансова система това вече ще е фатално.