Тиражираме ментета още в светлата епоха на Възраждането
Няма майтап, през 1928 г. килия на Централния затвор е превърната във фалшификаторско ателие!
Тия дни медиите разгласиха, че фалшификаторите вече са подхванали и еврото. Това е фалшива новина, защото не е новина. По нашенско отдавна се тиражират ментета на европейските пари. Преди време извадиха 12 милиона евро от язовир край Първомай.
После разкриха ателие, отпечатало 4 милиона долара и над 3 милиона евро. Трудовата дейност кипяла в столичното Висше транспортно училище. За да може продукцията по-лесно да се транспортира у нас и навън.
Още от Възраждането България е рай за фалшификаторите. През август 1862 г. "Цариградски вестник" съобщава:
"Преди месец и половина местната пазарджишка власт уловила била едного турчина калпазанина от Златишко, който е правил в селото си скришно в една пещера калпави бешлици, алтанлъци и бели меджидиета. Като го изпитала местната власт за виновен на това престъпление, изпратила го в Пловдив, дето и сега е у тъмницата в железа."
Турци, гърци и поляци се трудели по нашенско. Баш майстори обаче били българите. Петър Дългия например майсторял ювелирни бешлици и рубли. Стоката пласирал полякът Грималди. Станал провал, хванали ги и ги подложили на мъки.
"Тургаха им 200 оки камък на гърдите да обадят отгде са взели тия пари", разказва печатарят Димитър Паничков. Мъжете не се огънали. "Нищо не се усети. Грималди каза, че ги намерил в болградската градина; той беше там надзирател на градината", свидетелства очевидецът.
Като столица на фалшификаторите се утвърждава китното Банско. От там излизат толкова много ментета, че на всички лъжемонети из империята викали "бански пари". След Освобождението част от продукцията е използвана за нуждите на Македонската революционна организация.
Бюджетите за 1879 и 1880 г. са гласувани във франкове. Левът става национална парична единица със закон от 27 май същата година. Първите монети са пуснати през 1881 г., а първите банкноти през 1885 г. Те са отпечатани в Лондон в купюри от 20 и 50 лева.
В масово обръщение са само монетите. Циркулират 2 и половина стотинки (петаче), 5 стотинки (рупче), 10 стотинки (гологан), 20 стотинки (грош) и 50 стотинки (сто пари). Фалшификаторите се съобразяват с търсенето, съсредоточават се върху звонковете. Най-имитирани са металните два лева, емисия 1891 г.
Банкноти са фалшифицирани чак след Първата световна война. Тогава жестока инфлация обезценява лева, един хляб струва чанта с пари. Фабрика за фалшиви столевки е разкрита през 1923 г. През 1925 г. е захапан и доларът плюс наши купюри от 5000 лева.
Част от фалшификаторската бригада през 1925 г.
Това е мащабна операция с международно участие. Григор Даулов доставя мостра от оригинална хартия за банкноти, образци на водните знаци и серийни номера. Никола Костка изработва матриците. Заедно с машинния инженер Вондрак той е автор и на проекта за печатарската машина.
Сложната конструкция е инсталирана в дома на Хайнрих Сурц. Неговият адаш Хайнрих Зехер върти фалшивите хартийки. Георги Кръстев е укривател на продукцията. Тома Петров, Никола Николов и Иванчо Балабанов са пласьори. Главен организатор е Никола Пецов.
Пецо, както е известен, е бивш съдържател на ресторант "Доре". Печалбата от оригинални банкноти инвестира в производството на фалшиви. След като предприятието е разкрито, с цялата бригада влиза в Централния затвор. Тук участва в най-дръзката афера във вълнуващата история на имитациите. Няма майтап, през 1928 г. една килия е превърната във фалшификаторско ателие!
Ключова фигура е лицето Христо Арнаудов. Като студент в Рисувалното училище той открива, че му иде отръки да прави копия. Ицо пробва таланта си с платна на флорентински и фламандски майстори. Творби на Джото, Вермеер, Ботичели, Рубенс излизат под неговата четка като под индиго.
"Ти можеш с таланта си да станеш богат!", казва му тайнствен глас. Ицо зарязва Джото и останалите и започва да имитира ценни книжа. Над 20 години затвор лягат на раменете му. "Почти не е имало фалшификаторска афера в последните години, в която да не е замесено името на Христо Арнаудов", пише вестник "Утро".
В тъмните коридори на Централния Арнаудов стиска десницата на Васил Недялков. Васо също е учил в Рисувалното, но няма таланта на Ицо и го ударил на апашлък. Промъкнал се в нумизматичното отделение на Народния музей. Нагрял витрините с антични монети, изпикал се отгоре и пукнал стъклата. После напълнил джобовете и се измъкнал. За това деяние облякъл райе.
Сега Недялков предлага на Арнаудов да събират използвани гербови марки, да ги "реставрират" и пласират. Гербовите марки са стара далавера. В началото на миналия век с откраднати клишета от Държавната печатница са извъртяни копия за 10 милиона лева. По този повод Стоян Михайловски пише христоматийната творба "От развала към провала".
Ицо и Васо се консултират с Пецо. Той ги убеждава вместо да трият стари, направо да печатат нови марки. Първата проба е с номинал 100 лева. Ицо обаче се мръщи. "Не е докарана, ще ни издъни!", констатира професионалистът.
Работата зацикля, защото липсват такъми и материали. По този въпрос аверите говорят с Георги Мумджиев. Той излежава глоба за контрабанда на захарин и скоро излиза на светло. Гого има свой човек в затворническата охрана.
Чрез него в панделата са вкарани цинкови плочи, киселина, хартия, мастила. Доставена е и шевна машина за перфориране на крайния продукт. Стоката се изнася в рамки за картини с двойни стени. Тях Ицо държи в килията си, защото има разрешение да рисува. "Нека цапа", махат с ръка тъмничарите.
Гого пробва да продаде стоката в Перник, но излиза калпав търговец. Като запецва продажбата, скрива хартийките в тютюневата си будка. Тя е точно срещу Българската народна банка. В същото време полицейски агенти надушват какво върши старият познайник Арнаудов.
"Те го държали под наблюдение и успели да научат това, което ключарите не могли да забележат – че в затвора се приготовляват фалшиви марки", съобщава "Утро" на 2 юли 1928 г. Арестуван е вътрешният помагач, аферата се разплита. "Името му не се изнася преди да се разбере дали няма замесени и други служащи от затвора", обяснява вестникът.