За пръв път наши учени се докоснаха до тайнствените рисунки от Тасили н’Анджер
Откъде прониква култът към слънцето
Само преди седмица съобщих голямата новина – към сърцето на пустинята Сахара тръгва българска експедиция. Ще припомня, че става дума за инициатива на Explorers Club Bulgaria, който е част от едноименния най-стар в света „Клуб на изследователите”. Той бе основан в началото на 2024 г. с усилията на декана на Геолого-географския факултет на Софийския университет проф. Климент Найденов и на невероятната пътешественичка Северина Маркова. В клуба участват известни географи и археолози - изследователи на историята на човешката цивилизация. Те са обединени от страстта към пътешествия в далечни земи, от желанието да търсят и откриват нови светове. Сред тях имам своето скромно място и аз.
Нашата експедиция бе насочена към далечния и непознат Алжир, където се намират останките на уникални римски градове като Типаза, Джамила, Тимгад, Тебеса и др. Аз ще разказвам тепърва за невероятната архитектура и красиви мозайки, които са запазени в тях. Тук обаче ще споделя за резултата от главната цел на това научно пътуване. За пръв път български учени се докоснаха до тайнствените рисунки от Тасили н’Анджер – една от най-големите загадки на древния свят.
Вече разказах за експедицията на френския учен Анри Лот, който в продължение на година и половина през 1956-1957 г. изследва със своя екип и после публикува стотици изображения на тайнствена човешка цивилизация, обитавала Сахара хилядолетия преди тя да стане пустиня. Той проучва детайлно голямото и изключително труднодостъпно плато в близост до оазиса Джанет в самия център на пустинята. Французинът достига до извода, че те са направени в различни стилове и принадлежат към различни хронологически периоди. Най-ранните са петроглифи, изпълнени в натуралистичен маниер и датират в периода 6000-3000 г. пр. Хр. Това са предимно сцени на лов и изображения на животни, характерни за африканската фауна - слонове, носорози, жирафи, хипопотами, крокодили, щрауси, антилопи, биволи и др. Разбира се, сред тях са и ловците с лъкове и стрели, които Анри Лот нарича „кръглоглавите хора“.
По-късните рисунки са от края на 3000-1000 г. пр. Хр. и вече са изпълнени в цветове. Заедно с вече опитомени одомашнени животни, като овце, кози и говеда, на тях се виждат коне, кучета, муфлони, слонове. Хората обикновено са маскирани, с лъкове и стрели, брадви и криви тояги. Мъжете носят къси широки наметала, а жените - поли с форма на камбана. Тези многоцветни рисунки са направени от племена на скотовъдци, които също са участвали в лов и събирачество.
Хронологически следват изображения на коне и каруци с колела, датирани от средата на ІІ хил. пр. Хр. до началото на нашата ера. Рисунките, изобразяващи бикове или овни със слънчев диск на главите им, пък се смятат за египетско влияние и се свързват с култа към бог Амон-Ра. Твърде е вероятно култът към слънцето да е проникнал в долината на Нил именно от Тасили н-Аджер, тъй като тези рисунки са по-стари от култа към Амон-Ра в Египет. Появата на камили в рисунките съответства на 200-700 г. сл. Хр. и бележи последния четвърти период или „епохата на камилата”.
С тези знания, отразени във великолепната книга на Анри Лот „В търсене на рисунките от Тасили н’Анджер”, тръгна към Алжир и нашата експедиция. Естествено на мен, като археолог и човек, който дълго време се е занимавал с рисунките-графити от българските земи, е поверено търсенето и документирането на откриваните изображения. Веднага трябва да се каже, че това бе едно истинско изпитание, като се започне от самото достигане до Алжир. Ще припомня, че след самоубийствените атентати, организирани от „Ал Кайда” през 2008 г., при които загинаха стотици души, страната е почти затворен за останалия свят. Някои казват, че тя е на второ място по самоизолация след Северна Корея. В това се убеждаваме и ние, когато се сблъскваме с невероятните трудности при изваждането на визите, преодолени само чрез упорството на Северина Маркова. А по време на едноседмичното пътуване по всички краища на голямата страна, виждаме едва една руска и една хърватска група!
Така или иначе, след като пристигаме в столицата Алжир, на 25 май вече пътуваме със самолет на 1500 км на юг към същия оазис Джанет, който е бил базата на експедицията на Анри Лот. А там ни посреща не някой друг, а туарегът Мухамед, внук на един от главните водачи на френската експедиция от 1956-1957 г. В следващи репортажи ще разкажа за уникалния бит на свободолюбивия народ на туарегите. Преди 70 години Анри Лот пророкува, че тези пустинни жители скоро ще изчезнат от лицето на планетата. Това очевидно не се случва и ние успяваме да видим дори автентичния бит и живот на тези номади.
Мухамед и неговите сподвижници обаче са екипирани по най-добрия начин, за какъвто Анри Лот не е могъл да мечтае. С мощните джипове „Тойота” за няколко дни успяваме да преминем близо 500 км през пясъчни дюни и причудливи скални масиви, приличащи на изоставени фантастични средновековни градове. И именно в издълбаните от бурните ветрове закътани ниши се намират правените от хората преди хилядолетия рисунки.
Анри Лот и други изследователи са проучили добре платото Тасили н’Анджер и затова Мухамед ни води към скалните образувания в неговите околности. Още в първите часове спираме пред „Плачещата крава”, както са я нарекли туарегите. Това е петроглиф от ранния период на възраст от отоло7-8000 години. Естествено никой не може да каже какво точно са имали предвид древните художници, но днешните обитатели на пустинята смятат, че рогатото животно проронва сълза, защото вижда, че реката за водопой е пресъхнала.
Следва дълъг период на „суша”, т. е. на липса на рисунки, което ме довежда почти до отчаяние. От нервното състояние не може да ме извади и прекрасната нощ под звездите в пустинята, която туарегите са ни приготвили. Все пак не мога да не се възхитя на безкрайните ритмични песни, изпълнени под ударите на барабаните.
На другия ден обаче всичко е забравено. Мухамед ни води на няколко места, които само той знае. И най-сетне се срещаме с невероятното праисторическо изкуство. Тези находища от рисунки не са от най-стария период, а от втория, този на скотовъдците, чиито рисунки са „само” на 4500-5000 години. Те вече са изпълнени с червена охра, която почти не е излиняла през хилядолетията.
За да проучим и документираме изображенията, със Северина сме легнали по гръб, защото рисунките са направени в ниски и труднодостъпни ниши, поради което и са се запазили. Но затова пък усещането е неповторимо. Над нас се разиграва историята на един изчезнал свят на хора, чиито тела се извиват в ритуални танци; които воюват помежду си с копия и лъкове; отглеждат домашни животни и ловуват. Някои от тях са обикновени воини, а други очевидно са вождове, което става ясно от значително по-високия им ръст. И всичко това се случва, когато Сахара не е била пустиня, а зелена савана, в която са бродили стада от диви животни.
Днес обаче само вятърът фучи из стърчащите сурови скали и навява нови и нови пясъчни дюни. Но членовете на българската експедиция са щастливи, защото се докосват до уникално праисторическо изкуство. Чрез рисунките битието на древните внезапно е оживяло и сред нас сякаш се появяват сенките на отдавна мъртви хора.