Нагледен пример как се подхвърлят постове с ниска политическа отговорност на малки страни
Все още пълна автономия що се отнася до политиката на въоръжените сили и отбраната
Госпожа Фон дер Лайен трябва да обяви до този петък окончателния проектосъстав на своята втора Еврокомисия. Тъй като изненадващо (или не), няма реакции от нашите евродепутати по време на разпределянето на ръководните постове в ЕС, се налага този кратък обзор.
Изводът от разпределянето на местата досега може да се обобщи по следния начин: „големите“ получават отново ръководни постове, малките не. Ако през 2023-та предупредих, че на България, а и на редица други страни с подобна география и демография, редовно са им отреждани второстепенни ресори десетилетия наред, то през 2024-та, ситуацията не е по-различна.
Досега е известно, че ресор икономика получава италианецът, представител на консервативния алианс ЕКР и партия Италиански братя – Рафаеле Фито. Урсула фон дер Лайен заяви още по време на „предизборния си гастрол“, че ще разчита на подкрепа от Европейските консерватори и реформисти. Не е изключено да е имало вече сключена политическа договорка между Джорджия Мелони и Урсула за подкрепа в следващите 5 години в замяна на ръководен пост за Италия в следващата ЕК.
Така освен комисар, отговарящ за икономиката, Рафаеле Фито също става и вицепредседател на ЕК, което го превръща във втория човек в изпълнителната власт на ЕС след самата Урсула фон дер Лайен.
Французинът Тиери Бретон от Обнови Европа (групата на Макрон в ЕП), досегашен еврокомисар, отговарящ за вътрешния пазар, ще получи нов още по-важен пост – „Индустрия и стратегическа автономия“, който ще включва всякакви европейски инициативи и политика свързани с реидунстриализацията на стария континент. Цифровизацията, ще бъде отредена на испанката Тереса Рибера, представителка на групата на Социалистите и демократите. За бюджетът на ЕС, ресор, който преди години за кратко беше даден на Кристалина Георгиева, преди тя да отиде в Световната банка, ще отговаря полякът Йозеф Сикела.
Останалите постове, които са известни досега, са този на ръководителя на външната политика на ЕС, който отива при министър-председателя на Естония – Кая Калас. Редно е да се напомни, че тази позиция, макар и да се води една от петте големи (председател на ЕЦБ, председател на ЕК, председател на Европейския съвет, председател на ЕП и ръководител за външна политика), е символична, тъй като всяка една от страните членки запазва своята автономия що се отнася до външна политика и дипломация. Тоест това е нагледен пример, как се подхвърлят постове с ниска политическа отговорност на малки държави. За „възстановяването на Украйна“ ще отговаря досегашния еврокомисар с екзотичнозвучащ ресор „икономика, която работи за хората“. Възстановяването на Украйна, поне доколкото можем да съдим от развитието на конфликта и с Русия, няма да е скоро и е малко вероятно да бъде извършено от ЕС, който досега не право друго, освен да изпраща оръжия на киевския режим. Пореден второстепенен ресор ще бъде отреден и на словакът Марош Шефчович. Неговата работа за следващите пет години ще бъде свързана с междуинституционалните въпроси.
Какъв е казусът с България? За последните десетилетия, българските еврокомисари бяха отговорни за бедствията и авариите, цифровизацията, човешките ресурси и бюджет (последния не беше достоен за Кристалина Георгиева и тя замина за Световната банка). След това Мария Габриел получи ресор цифровизация, с който откровено не се справяше и поради това в следващия мандат на ЕК, вече по време на Фон дер Лайен и беше отредено иновации, научни изследвания, образование и младеж, но реално ресорът се свеждаше до програмата „Еразмус+“. Ироничното в случая беше, че това се случи по време на пандемията от COVID, където програмата „Еразмус+“ беше почти замразена. В следващия мандат на Еврокомисията, кандидатурите на българското правителство са две – това на дългогодишния външен министър на България – Екатерина Захариева, и кандидатурата на Юлиан Попов, известен с множеството си участия в различни западни НПО-та, който дълги години е живял и работил в Лондон и е бил британски поданик.
Предвид желанието на Урсула да има повече кандидатури на жени, с което редица европейски държави, но не и България, не се съобразиха, госпожа Захариева, с нейния опит като външен министър би трябвало да има преимущество. Що се отнася до самия ресор, той все още не е известен, но предвид недалновидната войнолюбива политика на България в последно време, не е изключено да и бъде предложен (наложен) ресор по отбраната (войната).
Единственото положително в едно такова развитие на събитията би било, че нито един от двамата кандидати на България си няма и представа от това, какво е война, нито как се държи пушка (слава Богу), а и също, че държавите членки все още запазват пълна автономия що се отнася до политиката на своите въоръжени сили и отбрана, както и защото няма европейска армия. Тоест, подобно на представителя за външна политика, това ще бъде поредния пост в европейската администрация, който ще е лишен от реални политически лостове за вземане на важни решения.
В критичноважен момент като този остава въпросът защо за пореден път няма реакция от нито един от българските евродепутати в ЕП? Разпределянето на постове в следващата ЕК е един от най-важните моменти в политиката на Съюза за следващите пет години и е работа на всички български представители в ЕП да работят заедно и да лобират за получаването на България на ресор с реална политическа тежест. Това нещо за пореден път не се случи и българският гражданин остава с впечатление, че изпраща скъпоплатени туристи, а не хора, които да защитават интереса на Българската държава и народ.