Без иновации няма да има просперитет

Българската икономика има спешна нужда от технологична модернизация и промяна в бизнес модела на корпоративно управление

Малките и средни предприятия у нас са намалели с около 40 хиляди

Напоследък ми прави впечатление, че в България думата “иновации” стана много модерна. Отвсякъде ни атакуват рекламни послания за иновации в почти всеки продукт. На пазара за техника, например, всяка втора печка или климатик са иновативни. Дори имаме вече и иновативни училища. Знаем ли обаче какво всъщност стои зад тази дума и колко значима е тя за икономическото ни развитие? Защото ако при нас едно малко подобрение на даден продукт се счита за иновация, в други държави се работи усилено върху нови открития и цялостно обновление на технологиите. В Катар, например, където до 1990 година емирът е раздавал пари за различни държавни разходи буквално в кесии, вече е изграден цял комплекс за разработване на иновации. Сега ще кажете, че няма място за сравнение – и ще сте прави. Но въпреки това трябва да се тръгне отнякъде. Трябва да се амбицираме и ние, за да не се окаже в някакъв момент, че е твърде късно и прекалено трудно да догоним останалия свят по отношение на технологичното си развитие.

Според мен иновациите са бялата лястовица на българската икономика – и в щастливия, и в тъжния смисъл на метафората. Да започнем с факта, че България се счита за най-скромният иноватор в ЕС. Данни на Евростат сочат, че ние сме на последно място по дял на иновациите като процент от БВП и това определено рефлектира върху икономическите ни резултати. В повечето случаи иновациите водят до икономически и социален прогрес, като значително подобряват живота на хората - телевизорът, телефонът, изкуственият интелект, аспиринът. Всичко това са иновации и в този смисъл посланията от рекламите и билбордове не са лъжливи. Те чисто и просто показват, че у нас частният бизнес се грижи да развива иновации в продуктите, които предлага на пазара, за да бъде конкурентноспособен. И в това няма нищо лошо.

Иновациите съществуват още от древността - всяко ново изобретение като например писмеността или колелото е имало смисъла на иновация. Тяхното значение за 21 век обаче е много по-различно и е буквално равно на оцеляване на определени бизнеси в условията на агресивна конкуренция и постоянно променящи се глобални условия.

Много е важно днес да осъзнаем, че фирмите, които не инвестират в иновации подлагат бъдещето си на огромен риск. Те или скоро приключват дейност, или в най-добрия случай, се задоволяват с постигане на посредствени резултати и поддържат съществуването си колкото да успеят да покрият плащанията по кредити и да заделят някаква печалба. Последното всъщност за огромно съжаление се е оформило като модел на българската икономика и дори може да се използва като описателна характеристика на бизнес средата в България, особено по отношение на малките и средни предприятия.

Притеснителен факт е, че само за последните три години борят на малките и средни предприятия в България е намалял с около 40 хиляди! А не би следвало да е така. Иновациите трябва да започват от дребния и среден бизнес и развивайки го да се внедрят в гръбнака на българската икономика, да бъдат нейна основна опора.

За успеха на иновацията обаче е изключително важно да се осигурят два ключови фактора: на първо място това са ресурси, т.е. хора, оборудване, знание, средства и др. и на второ - способност на организациите да ги управляват. Липсата на едното или другото водят до неефективни иновации, които дори и да са имали потенциала да постигнат значим социален ефект, за съжаление остават нереализирани.

Същевременно, не бива да се разчита единствено и само на държавата за осигуряване на необходимата подкрепа и финансиране – тя не е панацея. Бизнесът сам трябва да се мобилизира и да работи в тази насока.

За да не хвърлям напразни обвинения или критики, просто ще се позова на най-надеждния индикатор, с който се отчита нивото на иновации - разходите за изследователска и развойна дейност (т. нар. R&D). Ако гледаме него, то тогава няма две мнения - България значително изостава спрямо останалите страни-членки на ЕС. Разходите за R&D на първо място отразяват технологичното развитие на страната и на второ - те ясно показват поетите ангажименти за създаване на ново знание.

В периода 2011 – 2015 се наблюдава увеличение в размера на тези разходи – забележете, с цели 0,5%. До голяма степен, обаче, този резултат се дължи на средствата, усвоявани по линия на европейските фондове. Много спорно е да се твърди, че това е добър индикатор, а и по принцип разчитането само и единствено на средствата от европейския бюджет не би следвало да е основна линия в инвестиционната политика на страната ни. Това важи особено за иновациите и технологичното обновление на предприятията, от които се очаква по-голяма производителност, ръст на БВП и като краен ефект по-високи доходи и стандарт на живот за населението.

На всички е ясно, че българският гражданин е беден не защото ни управлява една или друга партия. Причината изобщо не е в политическия модел, защото всеки един модел има своите положителни и отрицателни особености, но не той е в основата на обедняването на населението. Причината е съвсем елементарна – ние нямаме работеща икономика, която да изкарва по-високи заплати и така да осигурява поне достойно съществуване на болшинството от гражданите. Защо? Защото технологичната ни база е остаряла, фирмите трудно заделят средства за ефективни обновления и модернизации. Наред с това липсва организация - в политиките и стратегиите ни цари пълен хаос, няма последователност и фокус. Изобщо липсва конкретна стратегия за развитие с ясно определени и, най-важното, изпълними цели без те да са нюансирани с популистки лозунги.

Хубавото е, че България вече разполага със стратегически документ в областта на иновациите - Иновационната стратегия за умна специализация в България за периода 2014-2020. Тя има две основни цели – на първо място трябва да създаде благоприятна среда за развитие на бизнеса чрез политики за намаляване на административните и правни пречки, пречките пред търговията, приватизацията и демонополизацията.

Втората цел е подобряване на достъпа до финансиране, особено за стартиращи компании, чрез прилагане на разнообразни програми, които да подкрепят предприемачеството в процеса на решаване на многото проблеми, пред които е изправено то. Вече сме преполовили програмния период и би било хубаво да се направи анализ до колко успешно сме се справили с поставените задачи.

Важно е да се разбере, че българската икономика има спешна нужда от технологична модернизация и промяна в бизнес модела на корпоративно управление. Затова политиките ни в тази насока трябва да са фокусирани върху инвестиции в сектори с добавена стойност за икономиката ни и нейната конкурентоспособност, както и да се определят ясно тези приоритетни области, в които имаме шанс за процъфтяващо икономическо развитие, както в регионален така и в международен план. На първо място е необходимо държавата да приложи активна интеграционна политика за преки чуждестранни инвестиции и да конкретизира ясни политики за иновации на секторно ниво. Освен това, крайно време е да определим кои са важни и приоритетни сектори за развитие на икономиката ни и именно в тях да се специализираме и да се стремим да бъдем конкурентно способни на пазара. Не е необходимо да хвърляме напразни усилия във всички сектори, а да се фокусираме само върху тези, които са важни и значими за нас.

Необходимо е бизнесът, държавата и университетите да осъзнаят необходимостта от иновациите за развитието на българската икономика. Много е важно да използваме максимално възможностите си през следващите 3 години, когато се очаква да имаме стабилен ръст на БВП в диапазона 3.5-3.7%, и да заложим на повече инвестиции за R&D и иновации в предприятията, както и върху разработване на специфични политики в подкрепа на МСП и предприемачеството. Това е печелившата стратегия, която може да ни гарантира отличим профил на държава с ясно очертани приоритети за икономическо развитие и визия за тяхното постигане.

И след това, дай Боже, на следващата конференцията по иновации в Катар, дори и да не се борим за първенец по иновации, то поне да се наредим до останалите участници с увереност и да имаме самочувствие. Считам, че можем да го постигнем.

*Авторът е един от най-изявените преподаватели във Висшето училище по застраховане и финанси (ВУЗФ) и директор на направление “Икономика” в Лабораторията за научно-приложни изследвания към бизнес университета, която беше открита през октомври. Доц. Добрева е специалист в сферата на политическата икономия, макро и микроикономиката, публичните финанси и глобалистиката.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Доц. д-р. Юлия Добрева*

Този уебсайт използва "бисквитки"