Изборът на нов боен самолет за авиацията ни за трети път се свързва с края на поредното българско правителство. В сряда служебният кабинет на проф. Огнян Герджиков се запозна с протокола на експертната комисия на Министерството на отбраната и не каза почти нищо. Може и да е правилно, след като животът на това управление почти свършва. На власт идва коалицията ГЕРБ-“Обединени патриоти”, която ще трябва да даде практическия старт на сделката.
Бяхме на ръба да подпишем тристранен договор между САЩ, Португалия и България в началото на 2013 г. за доставката на F-16 MLU, които според тогавашния министър на отбраната ген. Аню Ангелов са много ефективни и изпитани в редица случаи. Машините отидоха в Румъния, защото българското правителство с премиер Бойко Борисов подаде оставка. В края на юли 2014 г. военният министър Ангел Найденов в правителството на Пламен Орешарски заяви, че подобен мащабен модернизационен план не може да бъде реализиран в рамките на 14 месеца. Министерството, посочи той, има пълна готовност да стартира проекта, но решението за това трябва да бъде взето окончателно от следващото правителство. Според него беше напълно неприемливо в края на мандата на което и да е управление да се взема подобно решение, което след това трябва да се изпълнява от поне две следващи правителства, т.е. различни управления от това, което е взело решение. По този начин се носи и съответната отговорност за избора на различните варианти. Тогава кабинетът „Орешарски” си отиваше.
Тази неприятна цикличност на реализирането на проекта продължи и при второто правителство на Бойко Борисов. На едно от първите си заседания то отхвърли идеята на служебния министър на отбраната Велизар Шаламанов да купим нови изтребители с държавен заем. Ставаше дума за 800 млн. лв., но финансовият министър Владислав Горанов, верен последовател на Симеон Дянков, спусна още една бариера пред превъоръжаването на родните Военновъздушни сили. Военният Николай Ненчев си премълчал на това заседание. След година и нещо се появи т.нар. кърваво писмо до министъра на отбраната. Бойната ни авиация е в колапс и на практика е приземена, пишеше тогавашният командир на Военновъздушните сили генерал-майор Румен Радев. В началото на 2016 г. военен пилот №1 категорично заявяваше, че през лятото на същата година спираме да охраняваме небето си поради липса на изправни самолети. Според него причината за аварийното състояние на изтребителната авиация е бездействието на военния министър и неговото обкръжение. Не са взети никакви мерки, поискани от командването на ВВС в куп докладни записки и рапорти, предупреждаваше той. Посочваше се, че министър Николай Ненчев умишлено не внася готовия проект за нов изтребител в Министерския съвет. Самият ген. Радев подаде рапорт за уволнение, след като изпълни задълженията си като ръководител на групата по проекта за придобиване на нов боен самолет.
Все пак през юни 2016 г. Народното събрание одобри проект за инвестиционен разход, с което се даде мандат на Министерството на отбраната за стартиране на процеса. Той предвижда придобиване на 16 броя самолети на два етапа с цел преодоляване на зависимостта от страни производители, които не са членове на НАТО, и осъвременяване на авиационния парк на българските Военновъздушни сили. Предвижда се проектът да бъде реализиран чрез сключване на междуправителствено споразумение. Само няколко месеца по-късно, които бяха сериозно закъснение на процеса, през октомври м.г., се разигра сагата със скандалната промяна на критериите за избор на нов изтребител. Породиха се съмнения за лобиране, които така и не са разсеяни. Депутатите от комисията по отбрана питаха министър Ненчев, но той не беше в състояние да отговори.
Така нероденото още от 44-тото народно събрание правителство е четвъртото, което ще трябва да осигури доставката на многоцелеви изтребители. Дали ще се довери на избора на сегашното, или ще поиска нова експертиза от военните, предстои да видим. Важното е, че коалиционните партньори се зарекоха и записаха да управляват четири години, което дава достатъчен хоризонт за работа. Така ще покрият първия етап за доставката на осем самолета от 2018 до 2021 г. в рамките на 1,5 млрд. лв. Инвестиционният проект казва, че ако има достатъчно финансови средства, може и повече от осем. До 2023 г. трябва да долетят останалите до 16.
Хубавото е, че бюджет 2017 дава шанс на превъоръжаването на родните ВВС. 231 млн. лв. са заделени от хазната само за тази година. Финансовата прогноза за новите изтребители, които трябва да заменят сегашните руски МиГ-29, е по още 226 млн. лв. за 2018 и 2019 година, или общо за трите години 683 млн. лв. С тези средства ще се осигури достатъчно количество самолети, което ще гарантира изпълнението на поставените задачи по осигуряване на въздушния суверенитет на Република България и носенето на дежурството по Air Policing, необходимата изправна авиационна техника, както и изпълнението на мисията по оказването на помощ на населението при бедствия и аварии, бяха мотивите при приемането на държавния бюджет. Добре е да се уточни, че става дума за целеви пари, които вдъхват оптимизъм, но могат да бъдат неусвоени, ако сериозното забавяне продължи.
Тревожното е, че все още у нас не можем да разчитаме на политическа стабилност. И на приемственост между различните управления.
Военните си казаха мнението
Изтребителите не вдигат пенсиите и не носят повече гласове на изборите. Винаги може да се намери някой политик, който да каже, че държавата дава грешни пари за модернизация на армията. Което, впрочем, сме го чували. Остава да чуят и военните. Те си казаха мнението, класирайки на първо място „Грипен”, а на второ - американските F-16.