Нима експертите в Министерството не са чули, че се твърди, че единият инструмент е посетил ателие за „бенч копи“ на известен бразилец?
Изкуството да създадеш клонинг на инструмент се нарича бенч копи
След публикацията на „Труд news“ от 15 април „Фалшива музика от гениални цигулки“ и съобщението на министерство на културата, че след 43 години трима от музикантите ни виртуози са върнали безценните инструменти - „Guarneri del Gesu“ (1733), „Antonio Stradivari“ (1716) и „Giofredo Cappa“ (1691), получихме и коментар на доктора по музикознание и музикално изкуство и доктор на изкуствоведческите науки Христо Христов. В него е представен един интересен поглед и са зададени важни въпроси към Министерството на културата.
В публикацията на „Труд news“ „Фалшива музика от гениални цигулки“ се посочва, че Министерство на културата отказва отговор на въпроса как е установена автентичността на върнатите инструменти и кой е експертът, който е гарантирал с подпис тази автентичност.
В миманса на политическите хляб, пасти и зрелища в Министерство на културата се случи паметно събитие. След над 40 години на съвместна концертна дейност нашите именити, концертиращи изпълнители върнаха безценните си италиански инструменти. Те сега ще отидат в ръцете на бъдещи звезди и популяризатори на българското изпълнителско изкуство. Но сякаш в Министерството на културата са пропуснали последните трийсетина години от житието и битието на тези инструменти. А за тях се носят слухове и легенди, които въобще не са безопасни. За разлика от другите изкуства в лютиерството слуховете могат значително да навредят на стойността на даден инструмент и на неговия собственик. С вестник се фалира банка, а със слух се обезценява страхотен инструмент на майстор от златното поколение на кремонското лютиерство.
Нима експертите в Министерството не са чули, че се твърди, че единият инструмент е посетил ателие за „бенч копи“ на известен бразилец? А дали не са запознати с мълвата с давност над две десетилетия сред музикантите, че друг инструмент явно вече е пределно уморен и е загубил предишния си звуков блясък? А е несериозно да са пропуснали злословенето, че трети инструмент не е поддържан във възможно най-перфектното състояние на вида? Не може да се приеме липсата на реакция и срещу останалите слухове. На читателите и дори на меломаните тези споделени „тайни“ от кухнята на музикалното изпълнителско изкуство не са интересни, още повече че е декларирано, че са слухове. Ще ги възприемат като поредната жълтина. Но за всеки специалист това са основателни причини за много силно притеснение и му е пределно ясно, че трябват адекватни мерки от страна на Министерството за тяхното пресичане и изкореняване. Лютиерството е много различно изкуство, сравнено с останалите. То има твърде бедна, непълна и често силно противоречива история. Почти всички норми са вербални, а епистоларните не винаги са рационални и верифицируеми. За хората, които любителски и дори професионално се сблъскват с това изкуство, то често е неразбираемо или силно объркващо. Например в лютиерството има конкурси за създаване на перфектното копие на даден инструмент. Перфектно до толкова, че трудно да се разпознае от специалист. Във всяко друго изкуство това ще се нарече фалшифициране. Но при лютиерите само ще донесе слава на майстора, постигнал пълна прилика. Изкуството да създадеш клонинг на инструмент се нарича бенч копи. Видно защо слухът въобще не е безопасен.
В последните поне две десетилетия пазарната стойност на струнните лъкови инструменти загуби своята йерархия на ценообразуване. До края на ХХ век най-значим е бил майсторът, след това в отношение 55 към 35% се позиционира като значение кой велик изпълнител е свирил на дадения инструмент. 10% са били отделени за състоянието - основно като здравина на корпуса и то най-често за виолончелата. В настоящето обаче почти равни по значимост за цената са майсторът лютиер, историята на инструмента и звуковите му качества. Като звукът е с толкова силна тежест за оценката, че понякога липсата на очаквания тембър е причина за алиениране на инструменти, дори на майстори като Страдивари и Гуарнери дел Джезу с уникална история. А това прави цената твърде волатилна в рамките на една година. Още един аргумент за притеснение сред професионалистите.
В училището по лютиерство в град Кремона преди години е споделено от преподаватели, че голяма европейска държава по немарливост и заради неподдържане е причинила терминални увреждания на няколко уникални италиански инструмента от XVII и XVIII век. Това е било дълго време обсъждано в професионалните лютиерски среди и причина за много голямо подозрение към инструменти с произход от тази част на Европа и занижени финансови оценки.
Като контрапункт давам и добър пример или почти. Министерството на културата преди пет години с кратко писмо и в няколко реда успя да прекрати в зародиш разпространението на твърдението, че изпълнителите са принудени да плащат от джоба си застраховките и поддържането на инструментите. Цитирането на сумата от приблизително 22 500 лева в бюджета на Министерството и целта за изразходването u разреши казуса. Но пък се поражда основателният въпрос - по какви финансови закони тази сума е достатъчна у нас, при положение, че за застраховане на същите инструменти в Европа тя би била около 10 пъти по-голяма.
Ето защо заглавието на статията не е подвеждащо или още по-малко - незначително. За да се прекратят слуховете, да се престане със спекулациите и да се потвърди безукорната история на инструментите и позитивното бъдеще на техните нови ползватели трябваше да се направи само едно - проверка като висша форма на доверие:
Да се покани международен експерт - било то от нивото и значимостта на Флориан Леонард, Ерик Блот или Питър Биър или оценител от аукционерите на музикални инструменти Бонамс, Козио, Таризио и т. н. Експертността и биографията на подобен лютиер би била достатъчен акредитив, за да се пресекат веднъж завинаги спекулациите и слуховете. Тези хора са разпознаваеми, не се крият в миманса или поддържат инкогнито съществуване. Те пропангандират познанията си и поддържат безукорна история на експертните си заключения. Затова им се доверяват изпълнителската и лютиерската общности. Появата на подобно, известно лице поставя събитието на възможно най-високото професионално ниво. Но Министерството на културата реши, че всичко трябва да е в камерна обстановка и с потайността си само засили неяснотите и притесненията в средите на музикантите, лютиерите и меломаните. Надявам се, че всички инструменти са върнати, защото и това не стана ясно.
Лош стопанин ли е Министерството, уважаеми читатели? Явно и наложително е да се проведе реален дискурс между професионалисти за това на какви инструменти свирят българските щрайхисти. Кой и как поддържа безценните произведения на световното културно наследство, не само като здравина, но и като звук? Има ли адекватни законови норми в тази посока? Как би трябвало да се подберат бъдещите изпълнители? Това са много трудни теми. А за последната се изискват не само реални и рационални познания по звукови характеристики на струнните лъкови инструменти, но и задълбочена компетентност за влиянието на техниката на лъководене и звукоизвличане на музикантите върху качеството на генерирания звук. Не може да се оставят административни норми да определят начини за оценяване, които са непостижими за огромната маса от изпълнители и хабилитирани преподаватели, да не говорим за администратори. Това са теми, по които няма почти ред в световната специализирана научна литература. Още по-малко и рядко се преподават и са усвоени. За звуковите качества на инструментите от цигулковата фамилия има единствено красиви художествени текстове с елементи на разсъждение.
Участниците трябва да са истински знаещите и подготвените, а не тези, които са си присвоили правото да коментират музикалните инструменти - самообявили се за експерти. Те няма как да са станали специалисти в областта, само защото преподават как се изпълняват музикални произведения на лъкови струнни музикални инструменти на световно ниво и са запознати с няколкото книги с много спорна информация от средата на 20. век. Не са и защото са създали няколко изключителни образци на лютиерското изкуство. Твърдя го от позицията на бивш професионален щрайхист и педагог, участник в лютиерски и научни конференции, автор на редица монографии по темата, направил акустична подредба и консултирал хиляди инструменти, сред които и такива на Страдивари, Гуарнери дел Джезу, Гуаданини, Вийом. Като резултат от този над двайсет и пет годишен научен труд достигнах до истината. Имаме миниатюрни, често дори само имагинерни познания за звука и за взаимодействието между цигулките, виолите, виолончелата и техниката на свирещите на тях музиканти. А в Министерството на културата специалистите дали са на подобаващото, за ценните инструменти, ниво според вас?