БЕРЛИН. Специално за “Труд”
Още филмът на откриването подсказа, че дори в историческите филми тазгодишното издание ще търси директни съвременни препратки
За 67-и път Берлинале потегли с пълна пара и напълно оправда очакванията за един тематично богат и вълнуващ фестивал. Първите четири филма от официалната програма са изключително различни помежду си и в същото време задават посоките за една отворена към зрителите и действителността, но в същото време артистична селекция. Още филмът на откриването подсказа, че дори в историческите филми тазгодишното Берлинале търси директни съвременни препратки. Съдбата на циганския виртуоз на китарата Джанго Райнхард по време на нацистката окупация на Франция прави директна аналогия с актуалната вълна на омраза към чужденците и различните, която залива нашия свят. В кинематографичен план „Джанго“ не блести с оригиналност, но музикалната и актьорската част на лентата са внушителни.
Като един от големите фаворити на тазгодишната конкурсна програма от самото й начало се очерта „За тялото и душата“ на унгарката Илдико Енеди. Без съмнение това е най-силният филм на 62-годишната режисьорка от дебюта й „Моят ХХ век“, донесъл й наградата „Златна камера“ през 1989 г. от фестивала в Кан. Днес тя се представя с една съвременна психоаналитична студия за любовта и отчуждението, която няма пряка връзка с актуалната унгарска действителност, а носи универсални внушения. Филмът е забележителен с прецизната психологическа разработка на характерите, майсторската режисура и виртуозната си пластическа изразителност, която съчетава живописни епизоди на сънища с бруталната, но все пак естетизирана визия на една модерна кланица.
На своята пресконференция председателят на журито холандският режисьор с успешна холивудска кариера през 90-те Пол Верховен категорично заяви от името на своите колеги, че те са ангажирани на Берлинале „да отличават качеството, а не политическото послание на филмите“. Заявление, което почти напълно беше опровергано от американския филм „Вечерята“ на израелския режисьор Орен Моверман. В него Ричард Гиър, който играе днешен американски конгресмен, в една от сцените категорично отсича: „Всичко е политика.“
Неговият герой , лобиращ за гласуването на важен социален закон, организира вечеря в суперлуксозен ресторант за брат си и съпругите им. Семейният въпрос, който трябва да обсъдят, е тийнейджърската „лудория“ на синовете им, които донякъде неволно, донякъде за забавление са подпалили една чернокожа бездомничка. И естествено, качват в мрежата заснетото видео, без да подозират, че жената е починала от изгарянията. Либералният конгресмен (Гиър) настоява синовете им да понесат всички последствия за извършеното, а той е готов да се откаже от предизборната си кампания за губернатор. Показателно е, че не политикът, а „обикновените хора“ - брат му, безработен учител по история, и съпругите - са против признаването на вината и понасянето на заслужено наказание от децата. Този модел на поведение разкрива дълбоко проникналата в съвременния свят криза на моралните стойности, изчезването в цели социални прослойки на чувствата за справедливост и солидарност. А това не е проблем на политическата система, а на устоите на съвременното общество.
В типичния си провокативно-анархистичен стил за същите неща, но в много по-забавна форма говори и шотландецът Дани Бойл в дългоочакваното продължение на „Трейнспотинг“. Героите на култовия арт филм на 90-те се завръщат след 20 години, за да обсъждат проблемите на предателството и приятелството, на късното възмъжаване и перспективите, които днешните 45-годишни оставят на децата си. Режисьорът на „Беднякът милионер“ е впрегнал в своя нов филм всички ефекти на съвременното дигитално кино, забележителен саундтрак с култови британски групи и вихрушката от актьорски таланти, отговорни за оригинала. Свежо допълнение към тях е българката Анжела Недялкова (позната от „Аве“ и сериала „Връзки“), чието изпълнение печели от нейната непринуденост и аматьорство. А на финала се оказва, че именно тя, сексуално експлоатираната емигрантка, е успяла да „прецака“ опитващите се да пораснат момчета от Единбург и да насочи източените от тях с фалшив социален проект европейски средства именно към България.
Бащи и синове в тематичните мотиви на фестивала
В средата на фестивала постепенно започват да се очертават някои устойчиви тематични и сюжетни мотиви. Те не са чисто структурни или декоративни елементи на филмите, а служат като коментар за най-съществените характеристики на действителността и обществото, в което живеем. Например в поредица от филми различни диви животни се явяват като въплъщение на човешки характери. Агресивното поведение срещу природата е знак за изгубената хуманност и хармонията въобще на човека със заобикалящия го свят. Така както в унгарския филм “За тялото и душата” двамата непознати сънуват непрекъснато един и същи сън, в който мъжът е благороден елен, а тя - женската, която той неуверено ухажва, но в реалността непрекъснато се разминават.
Друг много съществен мотив е отношението между бащи и синове. Поредица от филми демонстрират драматично прекъснатите връзки между различните поколения от мъжки пол. Без съмнение става въпрос за значим не само демографски, но и социален феномен.