Всички каубои, преминали през МВР, нанесоха множество щети на бюджета
Президентът наложи вето на промените в Закона за МВР. Спорните текстове за сливането на полицията и жандармерията в мегаструктура, която експерти нарекоха „второ НСО“, ще бъдат разгледани отново в парламента. За тях, а и за другите новости в законодателството, свързано със системата за правоохрана, разговаряме с Емануил Йорданов - бивш министър на вътрешните работи, сега адвокат.
- Г-н Йорданов, като бивш вътрешен министър как бихте описал последните промени в Закона за МВР? Да видим и през вашите очи - какво се видоизменя в това важно министерство и до какво ще доведе?
- До нищо положително.
- Много сте категоричен!
- Ами аз не виждам никакъв смисъл в това да се създава втора Национална служба за охрана, която да е подчинена на министъра на вътрешните работи. Това е продължение на една тенденция, която наблюдаваме от 15-ина години насам. Направиха се няколкократни структурни промени във вътрешното министерство, които бяха продиктувани от политическата конюнктура, а не от някаква конкретна идея за подобряване на правоохранителната дейност - на организацията на работата, на квалификацията на служителите, на тяхното социално положение и техническо оборудване. Така беше създадена ДАНС навремето (през 2008 г.) - извади се важна дейност от МВР (контраразузнаването), за да се намали влиянието на тогавашния министър Румен Петков. Така и службата, която се занимаваше със специалните разузнавателни средства, беше изведена после (през 2013 г.) от състава на министерството и пресъздадена като държавна агенция - това пък беше, за да не отваря вътрешният министър при евентуален скандал с подслушването. Сега пък сливат жандармерията със Специализирания отряд за борба с тероризма (СОБТ) и правят „второ НСО“ - така създават възможност охраната на изпълнителната власт да мине към самата изпълнителна власт, а да не е към президента, за да няма притеснения от изтичане на информация към него - за някои срещи, пътувания и т. н. на охраняваните длъжностни лица.
- Слушах по телевизията един депутат от ВМР0, излъчен за говорител на съпартийците си, които са се заели решително да прекроят системата за сигурност. Той обясни, че Националната служба за охрана трябва да се разформирова, понеже била Преторианска гвардия на властта и да остане само двойника u в МВР, който няма да бъде Преторианска гвардия, а друго нещо... Защо се смеете?
- Защото се сещам, че това „нещо“ ще е гвардия към друг претор...
- Нормално е, казват и други законодатели, МВР да пази всички хора, включително и управляващите, така че НСО не ни трябва - то струва твърде скъпо на данъкоплатеца.
- Е, те тези законодатели могат да намерят най-различни оправдания за действията си. Фактът е, че в българското законодателство напоследък само простотии се правят - всеки сериозен юрист ще ви го каже. И хората, които дойдат на власт след време, ще имат тежката задача да поправят всички недомислия, които са въведени в нашите закони.
- Но НСО наистина ни излиза скъпо, г-н Йорданов. Над 40 млн. лв. годишно за охрана на големците в „стабилната“ ни държава! Това е много пара, предвид съдраните джобове на българския данъкоплатец.
- Служителите на НСО нямат никакво вина за това, че в един или друг момент разходите за тяхната служба се оказват встрани от нашите представи за нормално. Аз също съм бил охраняван преди време от НСО и трябва да ви кажа, че хората от НСО, които работеха с мен, бяха безупречни. Сериозни, отговорни мъже, които бяха пазили преди мен Жельо Желев и Богомил Бонев, а след мен пазеха Огнян Герджиков - и аз не съм чул някой да каже против тях и една дума. Познавам и други служители на НСО, които също са безупречни в изпълнението на задълженията си. Отделен въпрос е какво правят тези, които ги командват.
- Мнозинството в парламента не прие идеята на ВМРО за доброволните отряди, които да помагат на МВР. Но нейните автори обещават, че депутатите от ГЕРБ ще си променят съвсем скоро мнението. И ще ги гласуват тия отряди. Какво мислите за тях?
- Не виждам причина да се създават доброволни отряди. Не виждам на какво основание може да се очаква от тях някаква ефективност. Виждали сме ги през социализма - ние, които сме по-напред с възрастта. Аз лично не си спомням да е имало полза от тях.
- Ама доброволците нямало да обикалят, като по живково време, с червени ленти на ръкавите, а щели да помагат на МВР в акции, казват депутатите на г-н Каракачанов. Само не се смейте пак!
- Няма какво друго да правя? Как така „ще помагат при акции“? Ако става въпрос за доброволни сътрудници, които да им дават информация - това е едно... А другото не мога да си го представя - ще помагат при обиски и арести ли? Ако е така, много неща трябва да се променят... Както и да е. Да го приемат и това нещо, пък и то ще бъде поправено, като му дойде времето.
- Вие като бивш министър, сега адвокат, сте много търсен в полицейските среди, като защитник по съдебни дела. Радвате ли се, че законодателите увеличиха глобите за посегателства срещу пазителите на реда?
- Хората, които се занимават с наказателно право, знаят много добре, че простото увеличение на санкциите не води до кой знае какви резултати. Необходими са много други неща, за да намалеят посегателствата срещу полицаи.
- Вие браните доста полицаи в съда. Много ли са делата за нападения над тях?
- Чак толкова много не са.
- А за какво най-често биват изправяни пред съда българските полицаи?
- Има много случаи с твърдяно полицейско насилие, с обвинения за подкупи, искани или взимани от полицаи... Много пъти хора, които трябва да бъдат изправени пред съда, използват като защитна позиция тези твърдения - че им е искан подкуп или че са пострадали от полицейски произвол. И практиката показва, че понякога с тях успяват да избегнат наказателната отговорност, която трябва да носят.
- Законът за МВР е един от най-често променяните закони - около 30 пъти само за последното десетилетие. Реформите в министерството вървяха и през вашия мандат, и преди него, и досега, и все не им се вижда краят. Какво се гонеше и какво, в крайна сметка, се постигна до момента с тях?
- Имаше случаи, в които с реформите нищо не се постигна. И други случаи, в които с тях се направиха бели. По време на правителството на Тройната коалиция, примерно, се направиха две реформи в МВР, които взаимно се отричаха. Имаше и време, в което МВР имаше двама главни секретари. Според мен Законът за МВР няма нужда от кой знае колко промени. Би следвало да се наблегне не на промените, а на административното и кадрово укрепване, и на материалното осигуряване на министерството.
- А намаляването на чиновниците в МВР за сметка на полицаите на улицата? Това е нещо, което обещава всеки вътрешен министър.
- По едно време имаше един вътрешен министър, който беше бивш служител на „Личен състав“ - това му беше основно професионалната биография. И се очакваше, че той ще започне с това, в което е най-силен - с организацията и обучението на кадрите. Не се случи обаче.
- Ако имате предвид вътрешния министър Цветанов, той започна с друго - със зрелищни акции срещу мафията, които кръщаваше със звучни имена.
- Да. И след това ние - данъкоплатците, започнахме зрелищно плащане на обезщетения за тях. Всички каубои, които са преминали през правоохранителната система, са нанесли множество материални щети на бюджета.
- Четох един анализ тези дни, в който бяха кръстени мандатите на всички вътрешни министри. Вашият например беше наречен „Мандатът на бомбените атентати“, този на Цветанов - „Мандатът на акциите с екзотични имена“, а този на Младен Маринов сега „Мандатът с арестите на богатите“...
- Демокрацията предполага право на мнение, което има всеки гражданин. Що се отнася до бомбите по мое време, те гърмяха на първите страници на вестниците, а като напуснах министерството - взеха да гърмят на последните. Имаше един много добър служител на МВР - Бог да го прости - Светозар Спасов, който разкри в Плевен „тартора на бомбаджиите“.
- Помня това. Прякорът му беше Жълтия и негово дело бяха доста бомбени атентати.
- Да, само че после Жълтия го избелиха, беше пуснат на свобода. А когато Спасов се върна в София, по разпореждане на тогавашния Главен прокурор беше задържан под стража. Но това е минало... то беше навремето, сега да гледаме напред.
- А вие навремето защо не закачахте богатите? Те тогава не даваха ли рушвети на властта, не криеха ли данъци, не търгуваха ли с влияние?
- Аз вече казах, че понякога желанието на някои отговорни длъжностни лица да се правят на Сандокан води до жестоки щети на бюджета. За да се внесе нещо в прокуратурата от МВР, би трябвало данните, които са събрани, да могат да обосноват привличането на дадено лице като обвиняемо. Като адвокат със значителен опит, аз мога да ви кажа спокойно, че сега няма някаква особена страст за събиране на доказателства. Включително и прокуратурата смята, че за да се задържи човек под стража, е необходимо да бъде привлечен като обвиняем, пък после да се събират доказателства. И когато отделни съдии, които са доста благосклонни към прокуратурата, искат да оставят в ареста човек, за който няма никакви доказателства, те пишат в определенията си, че в началния етап на разследването „интензивността на доказване“ можела да бъде и по-малка. Как да го коментирам това, кажете вие?
- Ами коментирайте го, както искате.
- Малко повече уважение към закона никога няма да ни навреди. В много сериозни случаи има очевидни разминавания между действителността и наличните текстове в Наказателния кодекс, които регламентират въпросната материя.
- Вие излязохте от политиката, г-н Йорданов. Не знам, напуснахте ли партията си?
- Напуснах СДС през 2012 г. Когато СДС зае подчинено положение по отношение на ГЕРБ - то се видя ясно по време на кампанията за президентските избори, когато хора от СДС работеха за Росен Плевнелиев и Меглена Кунева.
- А бихте ли се върнал пак в политиката?
- Бих се върнал хипотетично, ако видя моя отбор - хора с висока квалификация, с добри професионални биографии, с ясни виждания за управлението на държавата. Не бих се върнал в някаква общност на калинки и универсални чиновници - това няма да стане.
- Един друг бивш вътрешен министър наскоро ми каза: „Няма да се върна в политиката, Ани, защото политиката е много, много мръсна работа...“ Така ли е?
- Така е. Но когато човек има идеи как да се дръпне напред държавата и обществото, той би могъл да преглътне мръсотията в политиката, на която се излага.
- Ами кой да я почисти тая политика, г-н Йорданов? Тя все по-мръсна става, ако се съди и по снимките от спалнята на премиера, и по неприличните есемеси, които ни показват всеки ден? И от тая мръсотия бягат младите и се обезлюдява България!
- Ами точно на младите е тази работа - да почистят политиката, която става все по-мръсна, вярно. Тя е трудна работа, но трудностите се преодоляват, особено, ако си млад. Знам го, защото аз на 37 г. бях депутат, а на 39 г. - министър... С моите набори ние вече трябва да гледаме към НОИ. Но хората, които са в началото и в средата на кариерата си, не трябва да свикват с мръсотията, а трябва да се вглеждат в нея и да я отстраняват. Имам предвид не само политиците, а всички хора с личностни и професионални качества. Нямам предвид безгръбначните и тия от рода на министрите, на които не можем да им запомним имената.
Нашият гост
Емануил Йорданов е роден на 10 август 1960 г. в София. Завършва право в СУ “Кл. Охридски” (1985). Започва работа като адвокат (1987- 1997). Народен представител е от СДС в 38-то Народно събрание (1997- 1999). Министър на вътрешните работи в кабинета “Костов” (1999-2001). Сега отново е адвокат.