Бисер Манолов, финансист, пред “Труд news”: Членство в еврозоната е базирано изцяло на политическа воля, а такава липсва

Нашето членство в еврозоната е базирано изцяло на политическа воля, защото инфлацията у нас може да бъде овладяна само през относително балансиран бюджет, да не кажа рестриктивен. И ако има доминираща политическа воля по тази важна за нашата геополитическа сигурност, тъй като държавният бюджет е политическо волеизявление на политическите партии и се направи бюджет, който да гарантира ценова стабилност плюс да няма дефицити, тоест да няма държавни дългове, тогава нещата може да се получат. Но тъй като България е перманентно в предизборни ситуации и всеки един бюджет е политизиран за печелене на гласоподаватели, то песимистичният, оптимистичният и реалистичният сценарий за въвеждането на еврото у нас е 2026 година. Ние не бяхме готови за 2025 г. Наблюдавахме едно пренатягане, считаше се, че ще има някакъв компромис, което няма как да стане. Всички държави преди нас, които са влезли в еврозоната, имаха проблем с ценовата стабилност и те бяха върнати и за 0,1 процент отклонения от заложените критерии. За мен в момента инфлацията в България е много по-висока от официално обявената.

Така че, ако има редовно правителство, ако има устойчива политическа воля, а такава няма към момента, то 2026 е годината.

Има една илюзия, че ние сме изключително фискално стабилни, защото нивото на държавния дълг спрямо брутния продукт е на едно от най-добрите места в Европа. Но се пропуска нещо много съществено - ние сме в перманентен цикъл на хронични бюджетни дефицити.

Ние от 5 години поддържаме перманентни бюджетни дефицити - това е много повече, отколкото самото ниво дефицит - брутен продукт като стойност. Тенденцията е по-важна, отколкото самата стойност. Защото като се види структурата на брутния продукт в България, над 70 процента от брутния продукт в България идва от потреблението. Но в момента, в който започнат наченките на някаква криза, българинът веднага свива потреблението. Това означава, че ще имаме рязък спад на потреблението, което означава, че това съотношение много бързо ще се влоши и вместо 3,4 или 5 процента дефицит, ще видим нещо далеч по-притеснително.

TRUD_VERSION_AMP:1//
Публикувано от Труд news

Този уебсайт използва "бисквитки"