Научил се е вече, че с лява ръка успешно се бърка в десен джоб, както и обратното
Тези дни Карл Маркс стана на 200 години, Жан-Клод Ю. го почете в Трир, а Иван С. се възмути. Тази дребна новина успя да пробие на фона на упоритото глобално затопляне и повсеместния Изход на столичани от столицата. Очевидно има защо. Да караме подред:
Кой все пак е Карл Маркс? Един брадат първообраз на днешните “лъмбъри”, кацнал върху паметник във вътрешния двор на УНСС. Според общността на майките-активистки той е вдъхновител и подбудител на всички злодеяния в Студентски град. (Написвайки епохалния труд “Алкохолът”.) На това отгоре проповядвал странната мисъл, че “битието определя съзнанието”. Същински марксист!
Кой е Жан-Клод Ю.? Върховен еврочиновник, прогресивна личност с (не)правилен работнически произход, задълбочен изследовател на определени въглеводородни вериги. Човек с правилни убеждения, а именно десни.
А кой е Иван С.? Също тъй прогресивна личност, с правилен неработнически произход, неосъществен изследовател на инженерни вериги. Човек с още по-правилни убеждения, а именно десни. Същински антимарксист!
Толкова много прилики, откъде тогава това разминаване спрямо Маркс - човек с неправилни убеждения, а именно леви?
Всъщност разминаване няма, по-точно раздвоеното възприятие на Маркс никак не пречи на десния светоглед. Това поне показва анатомическият разрез на българската (и люксембургската) десница. Поначало понятията “дясно” и “ляво” са омотани още преди 200 години, в борбата кой къде да седне на масата спрямо председателя на първото френско Народно събрание. Да седиш отдясно означавало да посягаш само с нож към общата чиния (кроасан, баница, бюджет и т.н.), докато за леваците оставала само вилицата. Първичността при яйцето и кокошката все още е предмет на философски спор, но при вилицата и ножа такъв спор няма. Всеки знае, че най-важно е да държиш едновременно ножа и кроасана (хляба, баницата, бюджета и т.н.). За вилицата ще остане толкова, колкото й отрежеш. Затова е ясно какво значи десен. Десният е човекът на баницата, бюджета и т.н. Грубо казано, на парите.
И точно ключът от квартирата “где деньги лежат” е и ключ към душевността на българската десница. Когато ги няма парите, “тези малки металически кръгчета”, които Остап Бендер “толкова обича”, десният човек е идеалист. Той живее в ляво битие, при раздаването на небесните подаръци му се е паднала вилица, но той силно би желал нож (и кроасан и т.н.) Десен е защото МНОГО иска да бъде десен. Да живее в дясно битие. Да кара едно Ферари с цвят червен. (За жалост друг цвят няма.) И да обяснява, че няма дясно и ляво, а само правилно и левашко. (right and left)
И човекът с правилно съзнание мрази силно всичко, което го отклонява от правия път. Мрази КТБ, особено ако няма сметка в нея. Мрази всички, които чрез КТБ станаха наистина десни. “Значи за Иван може, за Костов също може, а за мен не може?!”, беснее той. Мрази държавата и заплатата, освен ако не е в “борд” или СЕМ. Мрази депутатската заплата, особено ако не може да си я гласува сам… И естествено, не понася Маркс.
Много, твърде много са пречките по пътя към дясното битие, заради които правилният човек не заспива ни денем, ни нощем, нито по време на “тийм билдинг”! На маймуна го обръщат - дотам, че тръгва надясно и се връща отляво, много преди (или след) Христофор Колумб! Боготвори “доносничката” Юлия К. и ненавижда “доносничката” Юлия К. Ненавижда всички “доносници” с по-тънко досие от неговото, които са го прередили на опашката за подходящ светоглед. Носи на ръце Роджър Уотърс, когато същият пише “Оставка”. Тъпче с крак (да би могъл, де!) същия Роджър Уотърс, когато пише не “Оставка”, а нещо друго. (Васко “Дъ Пач” да внимава какво пише!) Десният човек мрази, разбира се, Русия, защото знае, че така трябва. Прекалено лява е. Освен това е прекалено дясна. На това отгоре там и нефтът, и газът, и диамантите са все в неправилни ръце. За правилните ръце надежда няма. Надежда имаше в АЕЦ “Белене”, но АЕЦ “Белене” ще продъни държавния бюджет, а десният човек не понася някой друг, освен него, да продънва бюджета.
Но все един ден идеалистът се отказва да кисне в парламента за 2000 лева. Успява да стане финансов министър на Люксембург, кумица на Жозеф Д., стипендиант на “Атлантида за някои българи” или поне (от него да мине) финансов министър на България. Най-после успява сам да продъни АЕЦ “Белене”. Най-накрая успява да види и себе си в огледалото като красив, умен и прилично дебел мъж в разцвета на сметките си. В този миг идеалистът незабавно става марксист. Заживява в дясно битие и щастливо гледа на Живота, Вселената и всичко останало през очила с две десни стъкла. Спира да мрази. Няма защо. Научил се е вече, че с лява ръка успешно се бърка в десен джоб, но и че с дясна ръка успешно се бърка в левия джоб - на едни и същи гащи. Важното е да има нещо на дъното на джобовете. С едната ръка новият марксист си отрязва с ножа от външния дълг, а с другата набучва на вилицата “Техноимпекс”. Чинията е една и съща. И е негова.
Сметката ще плати някой друг
Затова десният марксист спокойно ще отиде до Трир, ще пътува в първа класа, ще отседне в петзвезден хотел и ще се напие на рождения ден на Маркс. Сметката ще плати всеки друг, но десният идеалист ще бъде особено тъжен. Ще си налее с трепереща дясна ръка една дясна въглеводородна верига с десни звезди посред бял ден и горко ще въздъхне, че, уви, и днес не можахме да разрушим Картаген, но утре… Утре със сигурност ще му видим сметката!