Западният елит, въпреки познаването на историята, е заслепен от представата си за незаменяемост
Единственото присъствие на Хитлер на Св. Литургия, като фюрер на Райха, е в Полша през 1935 г.
„Ако успееш да овладееш душата на един човек, ще можеш да властваш над цялото човечество. Важна е душата, Питър, душата. Власт не се упражнява с бичове, мечове, огън или пушки. Затова владетели като Цезар, Атила или Наполеон не са постигнали кой знае какво. Онова, над което властта е безсилна, е душата, Питър. Тя трябва да бъде сломена. Вбий в нея клин, вкарай пръсти в прореза и тогава човекът ще е твой. Няма да ти трябва бич - той сам ще ти го донесе и ще моли да го бичуваш.” (Айн Ранд, „Изворът“)
Последните години очертават наличието на устойчив модел, който е различен по характер от използваните до момента и стоящ на различна плоскост. Ако създаването на горещи зони на конфликт засяга териториалното европейско единство, а санкциите целят да пречупят икономически, то последният етап е на психологическо ниво и всъщност показва слабост, защото е последна възможност. Умберто Еко правилно отбелязва, че памет е равно на душа. В частния случай паметта на човека определя неговата душевност и разбирания за света, без нея той би бил като растение. В по-широк смисъл колективната памет създава усещане за общност и принадлежност. Първо национална принадлежност, а впоследствие колективната европейска памет, създаваща усещането за европейско.
В тази логическа връзка историята на Европа е и нейната колективна памет, огромна библиотека, която предпазва общността от повтарянето на същите грешки. Ударът по историята, чрез нейната подмяна и превръщане в политически инструмент, цели психологическото разделяне на континента, което при успех би било необратимо. Създаването на враг е продължителен и методичен процес, който може да бъде предотвратен единствено чрез връщането към фактите и колективната памет, с всички положителни и отрицателни опити във времето. Извеждам няколко актуални примера, които не претендират за изчерпателност, но доказват наличието на модел за изкривяване на исторически истини и култивирането на враг в лицето на Русия. А крайната цел е разделение на душевно ниво, което ще води като свои следствия отдалечаване на ЕС от Русия на икономическо и енергийно ниво, но и дълготраен отрицателен образ като към лошия човек, когото всички отбягват.
Изместването на историческата истина към желаната интерпретация и изводи е процес, чиято посока и движение се определят от върховете на обществата през властовите елити и през зависимите от тях интелектуални кръгове. Легитимацията се извършва чрез официално припознаване и честване на общи дати и годишнини, които отричат или омаловажават историческата ключова роля на Русия в най-важните за Европа събития от XX век. В рамките на една календарна година се побират достатъчно примери, достатъчни за извеждането на общия модел.
През юни английския град Портсмут бе домакин на честването на 75 години от началото на Десанта в Нормандия. Подобно отбелязване няма никакъв конфликт с историята, тъй като датата безспорно е сред най-важните в прелома на силите във Втората световна война. Изкривяването на историята идва от начина, по който се представят фактите от водещите западни политици и медии, а именно, че Десантът е точката, която обръща войната в полза на съюзниците. От гледна точка на САЩ това е най-удобната теза, която защитава пряко техния настоящ стратегически интерес в Европа. Оценката за десанта и цялата операция „Овърлорд” не трябва да става за сметка на омаловажаването на Източния фронт, където се случва пречупването на Вермахта.
Поглеждането дори към сухата статистика показва, че само при обсадата на Ленинград загиват повече руснаци от общия брой загинали американци и англичани за периода на цялата война. А дори статистиката никога не трябва да бъде просто статистика, защото тя измерва човешки жертви. Блокадата започва през 1941 г. и продължава до януари 1944 г., почти три години. Ленинград е откъснат от останалата част на страната, хванат в смъртоносна примка от войските на Райха. Блокадата e геноцид над най-европейския руски град. Загиват цели фамилии, фотографиите показват ходещи скелети, измършавели хора, които не се предават. Стига се дори до канибализъм.
В този инстинкт няма никаква икономическа или политическа логика. Именно това убягва на западния елит, който въпреки познаването на историята, е заслепен от представата за незаменяемост. Пречупването на обсадата на Ленинград, заедно с предхождащите я победи при Сталинград и Курск, са психологическия преломен момент във Втората световна война. Историческата коректност изисква да се отбележи значението на програмата Ленд-лийз, при която САЩ снабдяват СССР с военна техника и стоки от първа необходимост на стойност над 11милиарда долара. Този преломен момент дава дипломатическото предимство на Съветския съюз, което и проличава на най-важната военновременна конференция в Техеран в края на ноември 1943 г. Английският историк Норман Дейвис отбелязва в „Европа във война” поведението на Рузвелт и Чърчил: „Те могат само да се извинят смирено за липсата на „Втори Фронт”. И са пристигнали без съгласувана позиция по ключови проблеми.
Вторият пример за моделирането на фигурата на врага е приравняването на Съветския съюз (и респективно Русия като наследник) с нацистка Германия. На 1 септември 2019 г. в столицата на Полша бе направен този морално грешен паралел пред погледа на държавните глави. Паметта на Полша е изключително селективна, удобно забравяйки последиците от Мюнхенската конференция от септември 1938 г. Нацистка Германия дава своята подкрепа за Полша при заграбването на Тешинската област, част от Силезия. Забравя се също, че единственото присъствие на Хитлер на Света Литургия, като фюрер на Райха, е именно в Полша през 1935 г. при погребението на маршал Йозеф Пилсудски. Забравя се също за времето на Втората полска република от междувоенния период, когато се развихря полски антисемитизъм. В годините след Първата световна война полското правителство ограничава правата на евреите чрез отказ от банкови кредити, утежнения за частния бизнес, невъзможност за работа в държавни фирми, ограничения в образованието и др.
Да се хвърля цялата вина за началото на Втората световна война върху Пакта „Рибентроп-Молотов” е точен пример за изопачаване на историята. Добре е да се отбележи наличието на Пакта „Пилсудски-Хитлер”, който представлява договор за ненападение между Полша и Германия, последван от подкрепата за Полша в Мюнхен. Сключването на договора дава време на Хитлер да завърши превъоръжаването на германската армия.
Началото на XXI век възроди и доразви употребата на изкуството за целите на пропагандата. Експресивността на изкуството се използва за внушаването на точно определени архетипи и цели да завърши образа на създавания враг. Точен пример е един изключително успешен продукт, приеман за шедьовър на филмовото изкуство – мини-сериалът „Чернобил”. Отвъд неговата изключителна наситеност и изчерпателност като пресъздаване на епохата, в съзнанието кънти мотивът за доверието. Продукцията започва и завършва с проблема за липсата на доверие. Създава се усещането за приемственост между „тогавашна Русия” и „сегашна Русия”, като и на двете не може да се вярва. Този похват е и „клинът”, който се създава и вбива в душата на социума. При липсата на доверие, при създадените условия за „вродена” подозрителност към „другия”, в частност – Русия, наистина няма нужда от бичове и мечове, за да се направлява човешкото поведение.
Това е и играта в дългосрочен план – ако вече няма поколение, което носи критичния импулс да се съмнява, остават поколения, които определят своята позиция на база изкуство, а не на наука. И независимо, че истината стои в голямата библиотека на европейската памет, тя се нуждае от четящи хора, които да я търсят. Умберто Еко описва изключително детайлно процеса по създаване на враг. Врагът носи определен набор от характеристики. Той е загубил общественото доверие и очаквания, той е вреден, защото заплашва колектива (в конкретния случай–„модерното и свободно общество”). Еко пише, че войната е неизбежност, втора човешка природа и необходимост, за да се запазва реда в обществото, за да има действени сили и причина да остане сплотено, поради наличието на враг.
Войната в момента е на полето на ума и за ума. Който контролира паметта, ще контролира и бъдещето.