Благомир Коцев, кмет на Варна: Чуваме варненци, нека запазят гражданското си съзнание

С Varna BREEZE by EXIT градът се връща на европейската фестивална карта

- Европейският фестивал EXIT стъпи в България от Варна и в кооперация с BREEZE ще е кулминацията на днешния празник. Как убедихте организаторите, че нашият град е най-доброто място за нова локация на фестивала и какъв ефект очаквате от първото му издание?
- Винаги съм мечтал Варна да има такъв голям фестивал. Въпреки че морската столица е с най-голям потенциал, досега нямахме такава международна проява с участие на популярни в световен мащаб групи от различни жанрове. Връзката с един от петте най-големи фестивали в Европа - EXIT, стана лесно, защото организаторите са отворени за разпространяване на формата. Посетих Нови Сад по време на EXIT и бях очарован от организацията на 40-те сцени в старинен замък, където вървяха концерти на много групи. Във Варна нямаме замък, но Морската градина и плажовете са богатство и смятам, че ще се получи силен фестивал, който връща Варна във фестивалната карта на Европа. Истинският му блясък се надявам да видим догодина. Имаме уверения, че тогава ще бъдат поканени още повече световни звезди. Празникът на Варна заслужава да бъде отразен подобаващо и с Varna BREEZE by EXIT това се случва. Тази година концертите ще вървят на 4 сцени в зоната под Пантеона. Догодина сцените ще се разширят, алтернатива е и плажът в кв. “Аспарухово”.

- Преди началото на сезона спряхте плановете на ВиК да разкопае изхода на Варна към АМ “Хемус” и част от пътя за Златни пясъци в рамките на проекта за строеж на канализация и подмяна на водопроводи. Цяло лято обаче по него текат просрочени строителни дейности. Ще позволите ли основни артерии да бъдат затворени, преди да приключи работата по вече започнатите?
- Градското недоволство е голямо още преди да встъпя в длъжност, защото се работи на твърде много места едновременно. Проектът на ВиК е финансиран по ОП “Околна среда” и няма етапност, а само краен срок до 2026 г. След трудни преговори с ВиК и МОСВ постигнахме съгласие обектите да се изпълняват един след друг, защото и изпълнителите са с ограничен ресурс. До есента настояваме да се завършат бул. “Девня”, бул. “Хр. Смирненски” и ул. “Прилеп”, където след година и половина бе възстановен градския транспорт. Тогава може да започне работата по замразените преди сезона две пътни артерии. Ще я предхожда кампания, за да знаят предварително хората кога, къде и в какъв срок ще текат строителните дейности. Те създават неудобства, но проектът е важен - само в районите на север от бул. “Хр. Смирненски” ще бъдат захранени 14 000 домакинства.

- Преди 2 месеца за първи път участък от Аспаруховия мост бе асфалтиран през нощта. Възможно ли е това да стане практика и големите задръствания при улични ремонти да се ограничат?
- В много европейски градове е така. Този първи успешен опит се случи с много силен натиск от наша страна, защото в изтичащите наследени рамкови договори не е предвидена подобна възможност, а тя изисква допълнителен ресурс. В бъдещите договори ще включим тарифи за нощен труд, за да може да възлагаме такова асфалтиране за натоварени участъци. Желанието ни е също да има повече фирми, за да се диверсифицира дейността.

- Чистотата в лятна Варна е стар проблем. Поведохте кампания за масирани проверки, налагате сериозни санкции. Смятате ли, че това ще доведе до качествена промяна в облика на града и в поведението на хората?
- Чистотата и пътните ремонти са двете задачи, които трябва да решим в рамките на тази и началото на следващата година. През лятото населението на града се увеличава над 2 пъти и винаги има проблем с чистотата. Ангажираната с дейността фирма се задъхва, но това не е оправдание. Санкциите са една от мерките, друга е присъствието на терен на еколози, за да се реагира бързо при прекомерно замърсени зони. Те са на конкретни места, които обаче са много видими. Голяма част от замърсяването идва от търговски обекти, които нерегламентирано изхвърлят отпадъци в контейнерите за битова смет. Затова правим масирани проверки и налагаме глоби, включително и на сметопочистващата фирма. Договорът с нея от 2021 г. не ни дава безкрайни възможности, но преговорите дават известен резултат - има новоназначени работници, до края на август ще бъдат доставени нови камиони и мотометачки. Няма формула за бърз резултат, балансът е труден, затова лично съм се ангажирал с тази тема.

- Варненци настояват за мораториум върху изсичането на дървета и строежите в зелени площи. Възможно ли е това?
- Издадените преди години ПУП и разрешителни за строеж няма как да бъдат отменени. За да спрем застрояването на зелени площи, въведохме нова процедура - фитосанитарен контрол и оценка на всеки проект. Проверяваме и стари доклади за растителността, защото има редица случаи, в които описаната възраст на дърветата в частни имоти с инвеститорски интерес не отговаря на реалната. Пресен пример е отсичането на кедри в кв. “Аспарухово”. Всеки инвеститор може да поиска при одобрен ПУП да премахне дървета срещу компенсаторна програма. И всеки отказ се жали в съда, а сме длъжни да изпълняваме решенията му, каквито и да са те. Юристите ни проверяват законовите възможности за затягане на контрола, включително и чрез налагане на мораториум. Паралелно имаме проекти за два нови парка в район “Младост” и за оформяне на нови зелени площи в града. Темата е обширна, свързана е и с Общия устройствен план на града, и с необходими промени в контрола на строителството.

- Създадохте обществен съвет за опазване на културното наследство с идеята да се спре дългогодишната практика за обезобразяване на исторически център, където красиви стари сгради се събарят и върху терените никнат кооперации. Какви стъпки трябва и е възможно да се предприемат?
- В краткосрочен план ще увеличим таксите за тротоарно право, защото срещу минимални суми много собственици на занемарени ценни сгради ги обезопасяват, ползвайки тротоарите. Но в дългосрочен са нужни законодателни промени. Във Варна има редица красиви сгради, които не са вписани в регистъра за паметници на културата на НИНКН поради твърде бавните процедури. Общината разполага с минимални възможности да санкционира собствениците на включените в регистъра. Законът позволява на общините да инвестират в реставрацията на такива сгради, но това изисква много време, административен капацитет и средства. Темата е дискутирана в НСОРБ. Ще търсим парламентарно лоби за промени в ЗУТ, които да разширят правомощията на общините и да дадат възможност за предприемане на реални действия срещу собственици, които не поддържат сградите си.

- Ще има ли Варна нови гимназия и библиотека? Ще успеете ли да изпълните тези и други проекти от амбициозната програма с държавно финансиране предвид сложните отношения между администрацията и Общинския съвет?
- Общинският съвет трябва да одобри един пренебрежимо малък спрямо общата инвестиция разход за изготвяне на доклади за оценка на съответствие на проектите. Надявам се на сесията на 29 август това да се случи. Не спираме работа, макар че изначално заварихме готовност за бързо финансиране само на проектите за библиотеката и 3 улици. За да се получи плащане до края на годината, всеки заложен обект трябва да има избран изпълнител. Опитваме се да увеличим максимално бройката до края на август. При последната актуализация проектът за Математическата гимназия отпадна, но корекции се правят всеки месец и продължаваме усилено да работим по него. Подобни проблеми имат и други общини.

- Кои проекти имат реален шанс да получат държавно финансиране още тази година?
- На първо място това е библиотеката, до дни комисията ще се произнесе за избора на изпълнител, а строителната площадка вече е открита. Готовност има за ремонтите на пътя Аспарухово-Галата, улици в центъра и в някои от кварталите. Новите проекти, които добавихме, са две кръстовища на две нива - при изхода на Варна към АМ “Хемус” и между бул. “Осми Приморски полк” и бул. “Левски”. Те ще облекчат трафика по входно-изходните артерии и ще намалят замърсяването на въздуха.

- Какво ще пожелаете на варненци за празника?
- Пожелавам на жителите на града да бъдат дейни, енергични, да пазят гражданското си съзнание и да ни дават важните насоки за това как да се развива Варна. Ние сме тук, за да ги чуем. Винаги сме отворени към хората. Заедно с тях ще успеем да се справим с всички важни проблеми и задачи.

 

Безплатното приложение "Европейски път - Варна" в удобен за четене формат можете да изтеглите от ТУК.

TRUD_VERSION_AMP:1//
Публикувано от Даниела Фархи, кореспондент на "Труд" във Варна

Този уебсайт използва "бисквитки"