БНБ се обяви категорично против проекта на Бюджет 2025, представен от министерството на финансите и публикува на сайта си официално становище по заложените параметри в план-сметката на държавата за идната година.
„Българската народна банка изразява категорична позиция против предложения проект на държавен бюджет за 2025 г. и неговото приемане. Заложените параметри в разходната част на бюджета предполагат значително нарастване на преразпределителната роля на държавата в икономиката през 2025 г. при планирани общи бюджетни разходи по Консолидираната фискална програма в безпрецедентен размер от 46% от БВП, какъвто не е наблюдаван в периода от 1998 г. до сега", се казва в становището на Централната банка, подписано от гуверньора Димитър Радев.
Текущите бюджетни разходи също се предвижда да достигнат изключително високия размер от 38.2% от БВП, а липсата на мерки, водещи до устойчива фискална консолидация, които да са фокусирани върху ограничаване на високия растеж на текущите бюджетни разходи, увеличава значително вероятността от наложително повишаване на данъчно-осигурителната тежест за фирмите и домакинствата, подчертава ръководството на БНБ.
И още:“Предлаганата фискална рамка за 2025 г. представлява цялостна промяна в провежданата до момента икономическата политика в страната, основана на поддържането на ниски данъчни ставки на корпоративните данъци и на данъците върху доходите на физическите лица, които подкрепят икономическия растеж и имат положително влияние върху търсенето и предлагането на труд".
"Продължаващото силно нарастване на текущи бюджетни разходи с постоянен характер и поддържането на бюджетни дефицити, които са близки до 3% от БВП, води и до значително нарастване на рисковете пред фискалната устойчивост на страната и също така застрашава постигането на целта за приемане на еврото в България във възможно най-кратки срокове, тъй като се създават рискове за изпълнението както на Маастрихтския критерий за бюджетен дефицит, така и на критерия за ценова стабилност", се казва в становището на БНБ.
От Централната банка изразяват обща препоръка за "своевременна и трайна консолидация на фискалната позиция на страната чрез прилагането на реалистични по отношение на очаквания ефект бюджетни мерки, които не оказват проинфлационно влияние, допълнителен натиск върху пазара на труда и не създават потенциални негативни ефекти за икономическия растеж".
В становището на БНБ се обръща внимание, че голяма част от предвидените приходни мерки са с еднократен характер (като въвеждането на данъчна амнистия), а тези, които са с постоянен характер (като предвиденото увеличение на пенсионните осигуровки) създават потенциални негативни ефекти върху конкурентоспособността на фирмите, ценовата стабилност и дългосрочния потенциал за растеж на българската икономика.
"В допълнение считаме, че са налице значителни рискове пред изпълнението на приходната част на бюджета при реализиране на по-ниски от заложените ефекти от предвидените мерки и при по-неблагоприятно развитие на международната икономическа среда. При допускане за осъществяване на планираните капиталови разходи в проектобюджета за 2025 г., реализирането на значителните рискове по приходната част на бюджета ще доведат до надвишаване на границата за бюджетен дефицит от 3% от БВП", се посочва още в позицията на Централната банка.
От БНБ посочват, че „предвиденото ограничение на чл. 108 от законопроекта е в явно противоречие с изричната забрана за парично финансиране, залегнала в член 123, параграф 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз, както и с европейската правна рамка и доктрина, установяващи правилата за независимост на централната банка".
"За БНБ е налице влязло в сила законово задължение да заделя средства от годишното превишение на приходите над разходите за увеличение на основния си капитал до достигане на размер от 1.9 млрд. лв. Законът за БНБ предвижда, че остатъкът от годишното превишение на приходите над разходите на банката се внася в приход на държавния бюджет след съответните отчислявания за фонд „Резервен“ и след заделяне на необходимите суми за фондовете със специално предназначение, какъвто е и специално учредения фонд „Увеличение на основния капитал на БНБ“ в изпълнение на § 9 от Закона за Българската народна банка (обн. ДВ, бр. 13 от 2024 г.)", отбелязват още от Централната банка. И допълват: „В този смисъл, въвежданото с чл. 108 от законопроекта ограничение демонстрира не само незаконосъобразно противоречие с устройствения закон на централната банка, но и пряка намеса във финансовата независимост на централната банка".
"През последните няколко години публичните финанси на страната са изправени пред неблагоприятна комбинация от структурни по своята същност фактори, които водят до значително повишение на рисковете за фискалната устойчивост. Тези фактори са свързани със силния растеж на трудно-обратими текущи бюджетни разходи, ангажименти за бъдещи инвестиционни разходи и едновременен натиск върху приходната и разходната част на бюджета, произтичащ по линия на застаряването на населението", категорични са от БНБ. От Централната банка подчертават, че „трайните увеличения на текущите нелихвени разходи касаят основно разходите за пенсии и за възнаграждения в публичния сектор, които имат основен принос за нарастването на общите бюджетни разходи в периода 2020-2024 г., и също така допринасят за нарастването на бюджетните разходи през 2025 г".
Обръща се внимание, че „съществен натиск върху разходната част на бюджета в средносрочен план създава разширяващото се прилагане на автоматични механизми за индексиране на бюджетните разходи".
"Бихме искали също така да подчертаем, че с оглед на рисковете пред изпълнението на приходната част на бюджета и високата несигурност за развитието на международната среда, планирането на бюджетни дефицити близо до границата от 3% от БВП за продължителен период от време е вероятно да доведе до влошаване на доверието на инвеститорите към макроикономическата и финансовата стабилност на страната", се посочва още в становището на БНБ. И се отбелязват последиците от такава бюджетна политика: „Това би повлияло негативно върху кредитния рейтинг на българското правителство и би повишило разходите по обслужване и рефинансиране както на държавния, така и на частния дълг, с вторични негативни ефекти върху икономическата активност в страната. Подобни негативни последствия биха създали предпоставки за бързо нарастване на държавния дълг отвъд устойчивото му равнище".
Не на последно място от Централната банка обръщат сериозно внимание и на рисковете за неизпълнение на Маастрихтските критерии и съответно приемане на еврото в България.
С пълния текст на становището на БНБ може да се запознаете тук.