Напрежението между работодатели и синдикати през последните дни ескалира. Една от причините за това е предложението на бизнеса т.нар. клас „прослужено време“ да отпадне. Защо бе нарушен конструктивният тон между социалните партньори, въпреки опитите на правителството да успокои топката между двете страни? Кои са истинските „търтеи“ на социалната система и как може да се ограничи техния дял в икономиката? Колко опасно е вътрешните раздори да излизат извън пределите на България? Какви стъпки за по-добра политика по доходите предлагат работодателите? Отговорите на всички тези въпроси дава изпълнителният председател на Българска стопанска камара (БСК) Божидар Данев.
- Г-н Данев, защо се стигна до това работодателите да сезират Комисията за защита от дискриминация (КЗД) за клас „прослужено време“ и какво очаквате да се случи от тази стъпка?
- Очакваме комисията да се произнесе, че има дискриминация в българската правна инфраструктура. С нормативно допуснатото различие между общите възнаграждения на работниците за положен от тях еднакъв или равностоен труд се поставят в дискриминирано положение по-младите работници. Същите, които получават по-малък размер общо възнаграждение, тъй като поради по-малък трудов стаж получават по-малко допълнително възнаграждение за клас. След като КЗД констатира това като дискриминационно, изпълнителната власт трябва да реши дали да промени правната инфраструктура, защото тя не отговаря на европейските изисквания и ни отдалечава от добрите световни практики.
- Вчера (б.а. в сряда) с писмо до медиите двата профсъюза – КНСБ и КТ „Подкрепа“ анонсираха, че ще се оплачат в цяла Европа за „нечувана агресия“ от страна на бизнеса, изразена на пресконференция на Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОРБ) преди дни в БТА. Не е ли опасно споровете между синдикати и работодатели да се прехвърля на международно ниво?
- Социалният диалог в България през последните години показваше задоволително добри резултати. Тези послания, които синдикатите пращат чрез медиите, не отговарят на истината. Говоря за всички тези твърдения, в които ни обвиняват, че сме категоризирали заетите в икономиката като „търтеи“. Елементарното е, нека всички заинтересовани да проследят записа от пресконференцията в интернет. Ако го направят, ще разберат, че когато говорим за „търтеи“, имаме предвид съсловието от обезкуражени безработни, които ползват обществените фондове, без да допринесат и стотинка добавена стойност към държавата и обществото. Синдикатите скачат срещу нас с общи обвинения, че сме обидили работещите българи, което е лъжа. Ние говорим за това, че в България има един дял от 350 хиляди души, които не желаят да работят, въпреки усилията на цялото общество и държавната машина. Въпреки че има работа, те не желаят да се трудят или имат наглостта да го правят в сивия сектор. В същото време, се хранят от „меда на обществения кошер“, обслужва ги цялата здравна система. Някои от тях ползват над 20 типа социални помощи. Така че тези квалификации не касаят хората, които допринасят за ръста на брутната добавена стойност (БДС) на страната. Нека да е ясно, че ние, работодателите, ценим високо работната сила от светлата страна на икономиката. Тези, които повишават непрекъснато своите умения и компетентности. Синдикатите трябва да бъдат много внимателни. Техните обиди се превръщат в опасен рецидив, който се опитват да изнесат на международната сцена.
- Правителството в лицето на премиера Бойко Борисов се опита да успокои „топката“, като направи отделни срещи и с двете страни. Какво си казахте с изпълнителната власт онзи ден на срещата в Министерски съвет?
- Това беше един добър ход на правителството и разумна позиция от страна на премиера, който ни каза: „Не прехвърляйте агресията между политическите партии във вашите отношения синдикати-работодатели“. Той призовава да търсим решенията на масата за преговори. Разбира се, готови сме за това, но поставихме пред премиера доста остро въпроса, че по редици практики България е извън европейското пространство и това го говорим от 10 години. Премиерът е точен, че консенсусният път е да минем през Националния съвет за тристранно сътрудничество и в зависимост от това дали ще стигнем до някакво общо решение, правителството ще се намеси.
- Според информации, които стигнаха до нас, на срещата са били набелязани поне 10 стъпки за по-добра икономическа политика. Какви са другите предложения на бизнеса, освен падането на клас „прослужено време“?
- Разговорите бяха основно по политиката, свързана с доходите, тъй като според нас тя е доста противоречива. Пак ще повторя, развиваме неправилна политика по доходите, която изгражда едно съсловие, което ползва обществените блага, без да полага труд за това. Освен, че захранват сивата икономика, което от своя страна създава неконкурентна среда, тези хора преливат в престъпния контингент. Това не е изолирано явление, а язва на цялата икономика. Ето защо, ние като работодатели и обикновени граждани не можем да сме безучастни към това явление, защото то срутва всякакви правила в една пазарна среда. В България има практики, които не са въвеждани или са отдавна премахнати в Европа. Така например, минималните осигурителни доходи са европейски анахронизъм и не допринасят за осветляване на икономиката. Не сме съгласни и с наложената практика за административното определяне на минималната работна заплата. Нека нивото й да стъпва на ясен механизъм, свързан с ръста на икономиката, на обществената производителност на труда, а не на база политически или социални възгледи. В страната скоро беше въведено и административно определяне на минималната пенсия, с което бяха нарушени основни принципи на социалното осигуряване. Нямаме нищо против пенсионерите да бъдат социално подпомагани, но това да стане именно по линия на социалното подпомагане, а не като социалното осигуряване. Крайно време е да се премахнат и други административни проекти, като тавана на пенсиите, например. На това предложение министърът на финансите ни каза по време на срещата, че таванът ще падне догодина, но тези обещания сме ги чували многократно. Припомням, че с тригодишната бюджетна програма на правителството преди време беше заложено размерът на минималната работна заплата да не се променя. Сега виждаме друго. Освен това беше предвидено да не се променят никакви данъчни или осигурителни плащания. Сега осигуровките на работниците се повишават с 1% пункта всяка година. Девалвацията на обещанията ни принуждава да бъдем скептични и предпазливи.
- Говорихте ли за проблема с кадрите на пазара на труда?
- Разбира се, защото и този проблем е плод на сгрешена политика. Единственото решение за запълване на дупката е внос на работна ръка, срещу което синдикатите също са против. Това минава през облекчаване на режими, сключване на двустранни договори, особено със страни, в които има български диаспори. Икономиката ни се задъхва, тя не може да работи без определена квалифицирана работна ръка. Държавата 25 години е дезертирала и не изпълнява Конституцията, в която е регламентирано всички младежи до 16 години подлежат задължително на образование. В момента 23% от младите у нас не посещават училище. Няма значение от кой етнос са те. Синдикатите непрекъснато бълват небивалици как да се повишат доходите, но от 2 години нито един представител на профсъюзите не говори как трябва да се повиши брутния вътрешен продукт или производителността на труда. Привеждат се изключително неточни и манипулирани данни и се генерират фалшиви новини. За съжаление медиите ги разпространяват и се създава деформирана картина на обществото. Например, че в България минималната и средната работна заплата са по-ниски отколкото в Македония и Сърбия, което е груба манипулация. И още, че в Румъния заплатите са по-високи, но за 7 години те ни изпревариха с 30% като БВП на глава от населението, но забележете - заплатите им се повишиха само с 20%. Трябва да внимаваме когато говорим за икономика, защото тя е сложен организъм, който изисква баланс.
- Не трябва ли да се сложи край на комуникацията синдикати – работодатели през медиите?
- Ние държим решенията да се взимат на масата на преговорите. Нашите изисквания са да въведем в България европейските практики и страната ни да не е социално-икономически и правен анклав, а политиките да бъдат съобразени с реалните икономически показатели.
- Кое е последното заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което е имало компромисно решение, тъй като виждаме напоследък, че трудно работи този административен инструмент?
- Националният съвет за тристранно сътрудничество работи трудно, защото никой не следва икономическата истина и практиката в Европа. Да, имаше едно съгласие за частична социална реформа, свързана с пенсионната система, но тази стъпка е крайно недостатъчна. Съгласията бяха деформирани с последващи решения. Това беше последният консенсус, до който стигнахме със синдикатите. Ние продължаваме да настояваме минималната работна заплата да бъде определена по механизъм, съобразен с определени икономически параметри, съгласно практиката на други страни. За голяма радост, в България средната работна заплата расте с високи темпове, независимо от скромния ръст на икономиката. Само през 2016 година тя е нараснала с 9,8%, при ръст от 3,6% на БВП на страната. И когато минималната работна заплата изпреварва ръста на средната, това означава, че не осигуряваме средства за възпроизводство. В допълнение, независимо от технологичното развитие преобладаващата част от заетите в икономиката не желаят да получават нови умения. Само 2% от заетите искат да придобиват нови квалификации чрез учене през целия живот. Средният процент за това в Европа е 12%, 6 пъти повече работниците в проспериращите страни се адаптират към новите технологии и изисквания на модерните икономики. Това в основата на икономиката, защото те произвеждат продукция, която е високо оценена на световните пазари. Косвеният измерител на тази сбъркана политика е сривът на инвестициите.
- На какво отдавате факта, че брутният вътрешен продукт на страната расте скромно за сметка на заплати и разходи за труд?
- Има три основни фактора, които определят икономическото развитие, компетентността и уменията на работната ръка в страната, съответно на работодателите и тези на държавното управление. Тези три фактора трябва да работят системно. А нивото на инвестиции е показателно за диспропорцията между тези фактори. Както споменах, комулативен измерител на тези диспропорции са последните 7 години. В допълнение на тези опасни явления е фактът, че голяма част от ключовите сектори за българската икономика се обезлюдяват – лекари, инженери, химици и други. Този разширяващ се неконтролируемо процес е пагубен основен за икономиката и за генетичния фонд на страната.
Нашият гост
Божидар Данев е възпитаник на Техническия университет в София. Работил е в Института по кибернетика при БАН. Защитава дисертация в областта на управлението на социално-икономически системи. Провежда следдокторска специализация в университета в Хановер по управление на системи. Чете лекции във Федерална република Германия, Швейцария, Италия, САЩ и Великобритания. След завръщането си в България през 1980 г. постъпва на работа в Българската индустриална стопанска асоциация (БИСА), днес – Българска стопанска камара, като експерт в направление “Икономически анализи”. Заема длъжностите старши експерт, ръководител направление, директор, заместник-председател и председател. Има десетки научни публикации в наши и чуждестранни издания.