Поклонението ще бъде в сряда в НИМ, прахът му ще бъде разпръснат над Созополския залив
Той не се страхуваше от нищо, дори от смъртта. „Ако сега умра, няма да съм успял да напиша историята на България такава, каквато е през моите очи“ - ей това беше болката на Божидар Димитров. На народния професор и на човека, който разказваше историята по най-сладкодумния начин и увличаше хиляди след себе си. Напусна ни изненадващо, доколкото смъртта може да бъде изненада – защото Съдбата е тази, която решава докога ще сме на Земята и кога ще се отправим по пътя към небесното царство.
Малцина знаят, че той е започнал в НИМ като гардеробиер - нямало друго свободно място. Работи 8 дни, а след това за кратко е пазител на зала. Става уредник и е такъв до 1991 г., когато се издига до заместник-директор и и.д. директор. Преди битието си в музея, което всички знаят, той работи няколко години на риболовни кораби, траулери - като моряк в „Океански риболов“. По-късно завършва история и археология в Софийския държавен университет, има докторат по история. Роден в семейство на бежанци от Източна Тракия, той никога не е пропускал да спомене родния си Созопол. Министър без портфейл, общински съветник, политик... И най-важното истински патриот, пазител на българщината и железен в отношението си към опазването на Историята. Много е изписано за него, толкова много интервюта е дал, толкова статии и книги е написал... И нещо, което е много важно за нас – читателите на „Труд“ - той си остана истински приятел на вестника, в който всеки петък имаше запазена страница, на която разказваше своите „Политически разкопки“.
Поклонението пред тленните останки на Божидар Димитров ще бъде на 4 юли – сряда, в Слънчевата зала на НИМ (кв. Бояна) от 10 до 16 часа. Приживе историкът бе пожелал, когато умре да бъде кремиран. И прахът му да бъде разпръснат над Созополския залив. Това ще направят най-близките му хора.
Попитахме какво мислят и какво си спомнят за него тези, за които той беше колега и приятел.
Историкът акад. Георги Марков:
Ще ми лисва този образ невъзможен!
Връщането на Историята на Паисий се превърна в драма – народът застана срещу политиците. Тогава още бяхме в мутренските времена и някои от тях, дори искаха и го молеха да защитават с бухалки тази светиня за българите.
Освен, че е историк, той е мениджър, а това го умеят малко хора. Да пренесеш този голям музей в Бояна, да правиш разкопки, изложби, дарения... малко могат да направят това и то с такава огромна енергия. Няма да забравя как ме събуди на 1 януари в 8,30 сутринта да ми каже за движението “Кан Кубрат”, което искаше да създаде. Беше голям боец. Ще ми лисва този образ невъзможен!
Доц. Йордан Величков:
Беше част от силовата историческа школа
Ние се познаваме от много отдавна, приятели сме, цитирали сме се взаимно много пъти. Последно двамата имахме спор за президентската република, теза, която той в последно време защитаваше. Той дори ме покани не на шега в неговото движение „Кан Кубрат“, което създаде. Обичахме да спорим и винаги с уважение едни към друг.
Архитект Миломир Богданов от Боянския клуб:
Крояха му номера, преживя тежко обвиненията
Този човек беше министър, дълги години директор на музей, който има милиони бюджет, беше и общински съветник, член на Висшия съвет на БСП и какво ли не още – и точно той си отиде от този свят без да има една стотинка в банкова сметка, без собствена кола и с апартамент, който си беше купил още от преди. Ако знаете колко тежко преживя всички клевети, които се изсипаха срещу него след създаването на тази Агенция “Антикорупция”. Огорчението му беше безгранично. Не е изключено и това да е дало голямо отражение на здравето му. Това, което направиха тогава, ще тежи на съвестта на хората, които го измислиха.
От десетилетия насам говори за величието на България и то най-вече за величието на българския дух. Каза, че отдавна няма разлика между леви и десни и че трябва да сме обединени като българи. А най-трогателно беше, когато в музея идваха дечица. Всички те искаха да го видят, пипнат и да му кажат нещо. Събираше ги в кабинета си... Наистина беше мъж на честта, абсолютен безсребърник.
Доц. д-р Бони Петрунова – директор на НИМ:
Спирал е цял рейс, за да разгледа камък
Разказвали са ми как е спирал цял рейс, за да разгледа някакъв камък и е откривал неща, които човек ще мине покрай тях и няма да ги забележи. Затова много хора мислеха, че е археолог по образование. Той беше изследовател в най-всеобхватния смисъл на тази дума. Не го познавам в амплоато му на моряк, чувала съм, че прякорът му е бил Мичмана.
Историкът акад. Константин Косев:
Хората го именуваха народен професор
Историческата ни наука наистина загуби страхотен неин популяризатор. Той работеше на голям периметър – занимаваше се с археология и с какво ли не още. И тази негова разлятост не му позволи да се съсредоточи в конкретен проблем, затова изостана в йерархията. Обаче като личност и като специалист се утвърди по безспорен начин. Хората го именуваха професор, той формално не е издиган от колегията, но се беше превърнал в народен професор. Широко скроена личност. Важното е, че талантът му на разказвач и популяризатор, е чудесен. Спорове не сме имали, ние сме съмишленици по почти всички въпроси.
Димитър Николов, кмет на Бургас:
Бургас ще го помни с добро
Божидар Димитров беше вярващ човек. И направи така, че в Бургас да се съхраняват частица от Христовия кръст и част от мощите на нашия градски закрилник свети Николай.
Сбогом, професоре, ще ни липсваш, но много хора в Бургас винаги ще те помнят с добро!.
Вежди Рашидов:
Загуба за историята и за цялата държава
Божидар ще липсва не само на приятелите си и на хората, които го харесваха, но и на историята и на цялата държава. С всичко, което носеше като характер, той бе от оная порода хора, които са на изчезване. Божидар бе личност, която ще намери своето място във времето. Много хора си заминават от този свят безименни и нищо незначещи. Фактът, че сбогувайки се с Божидар Димитров, отделяме време и мисли за него, означава, че той е бил смислен човек, който сам е направил името си. Жалко, че такива хора си отиват рано, защото това са хората, които движат по един или друг начин света напред. Аз лично съжалявам за Божидар, с когото винаги съм работил прекрасно. Съжалявам, че Божидар вече не е сред нас.