Бойко Борисов премина на терена на опозицията, където е най-силен

Идните седмици ще протекат в стегнат график и… с бурни скандали. Предопределено е. Президентът Плевнелиев трябва да реши, дали да възложи трети проучвателен мандат, най-вероятно на Патриотичния фронт. В обратен случай трябва да състави служебен кабинет, който може би ще работи до встъпването на Радев в длъжност на 22 януари. Радев на свой ред е длъжен да разпусне парламента, но може да преназначи същия служебен кабинет. Същевременно са неотложни бюджетът и закон за въвеждане на мажоритарна система , варианти на която вече се внасят в Народното събрание.

Желанието на Обединените патриоти (вече включващи и „Атака“), без съмнение е, да наберат за няколко седмици или месец национална известност от министерски позиции и да демонстрират собствена алтернатива, с която ще се явят на избори. Вътрешно обаче възгледите им варират от лозунгите за национализация на „Атака“ до бизнес-интересите на Валери Симеонов, от русофилство до русофобство. Ако се случат и нови гърчове на бежанската криза, техните прости рецепти могат да се окажат неработещи.

Радев в най-добрия случай ще скъса с вече установената традиция да се правят радикални активистки служебни правителства, които стъпват далеч извън конституционния замисъл. Спомнете си. Вместо да съсредоточи усилия върху задачата да организират безпристрастни избори, кабинетът „ Ренета Инджова“ продаде СО МАТ, най-голямото предприятие за ТИР-превози в цяла Европа. Този на Софиянски подаде молба за НАТО, този на Близнашки подписа на срещата в Уелс новата доктрина на НАТО, определяща Русия като главна опасност за сигурността на страните-членки. Стратегически ходове, несанкционирани от върховния орган на държавната власт. Какъвто и да бъде съставът му, кабинетът на новия президент, той ще бъде напълно неутрален, но това няма да го предпази от постоянни укори в пристрастие.

До всичко това се стигна поради решението на Борисов да подаде оставка. За фигура като Борисов най-страшното е, не да й се гневят, а да й се присмиват. И се стига точно до това. Едни му викат Булката-беглец (Р.Кънев), други се кудошат "Всички си мислехме, че ГЕРБ са машина за печелене на избори. Булдозер. Не, вече са самосвал. Сами се свалят от власт."(журналистът К. Първанов). Така или иначе, любовният роман на Бойко Борисов с част от българския народ е в криза. Голямото електорално събитие е, че 12% от бившите избиратели на ГЕРБ дори не оставаха у дома, а пряко гласуваха за Радев, въпреки заплахите със слизане от власт и хаос. Те явно не споделят с Борисов мнението му, че е незаменим.

Затова Борисов се опита да премине на терена на опозицията, където е най-силен. По-информирани хора биха се ужасили от небивалиците, произнасяни от един държавник. В парламента, научихме от Борисов, имало ново мнозинство на БСП, ДПС и ДСБ, та затова нека те да управляват. Всъщност трите партии в този енигматичен „съюз“ имат непоклатимо малцинство от 75 депутата. Но Борисов никога не е правел грешката да надценява осведомеността на демоса. Така че премиерът-в-опозиция логично стигна и до ново обвинение: "БСП дезертират – едно е да говориш, друго е да управляваш. Едно е да обещаваш, друго е да носиш отговорност“.

Ако погледнем простите факти, виждаме, че в момента управлява именно той, че служебното правителство ще бъде съставено от неговия президент, че хора на ГЕРБ и РБ трескаво се назначават и окопават по държавни щатове, че сроковете, правилата и темпът на надпреварата се задават пак от Борисов. И това си личи по темата с трите референдума.

Безпогрешна рецепта за изборен хаос е едновременно да правиш избори и да въвеждаш генерална промяна в правилата, по които ще се произвеждат. Още на следващия ден след втория тур Борисов спусна на парламента срок до 15 декември да приеме проста мажоритарна система в два тура, защото това искал народът. Това е все едно изведнъж да реши да дострои забатачения АЕЦ Белене и да даде срок до 1 януари. Дяволът е в подробностите: как да бъде разделена страната на 240 еднакви по брой хора мажоритарни района, като тези райони изглеждат нормално и не ощетяват нито една група от електоратите. Като се появи на картата например „странджанско-медно-руднишки район“, или „боянско-факултетски район“ съставен от население с доста разнопосочни интереси, кой ще поеме отговорност за подобни химери? В страните с мажоритарна система – САЩ, Великобритания, Франция, т.нар. jerrymandering – нагласяването на районите в изгода на една партия е възведено в ранг на изкуство. Потенциалните скандали и взаимни обвинения са безброй. Управляващата ГЕРБ ще се опита да прехвърли вината другаде, но трябва да представи своя вариант на електорална карта за обществено обозрение и коментар.

Другите партии правят грешка, като се опитват да предложат някоя от десетките по-мъдри вариации на мажоритарната система. Те пропускат, че има срещу себе си голям контингент потенциални избиратели на ГЕРБ, които не се учат нито от световен опит, нито от собствената история, защото не я познават, а предпочитат принципа „око да пипне, ръка да види, уста да обвини ДС“. С излишни старания опозиционните партии отварят възможност за популистки атаки, че искат да откраднат от народа лелеяната мажоритарна система. Приносът им може да бъде само да настоят, ГЕРБ да покаже картата, която според слухове отдавна е подготвил. И второ, в закона да влезе задължителен нов референдум по темата след първите избори, които ще се състоят по тази процедура. Нека народът види, какви типажи проникват в парламента по този начин, какви интереси и социални групи остават непредставени. И да реши.

Все пак, кой ще спечели през март-април, когато очакваме да доживеем до избори? Има школа политолози, които сами не си вярват, но настояват, че няма съществени промени в нагласите на избирателите. Те едновременно твърдят, че първо, „Това не беше победа на Радев, а поражение за Цачева“ (вариант: поражение за ГЕРБ). Второ, че «Вотът за Радев не е вот за БСП, и не е червен». Когато бях съвсем малък, хитри старчета ме подпитваха – ти кого обичаш повече, мама или татко? Всеки би се замислил: а да не би това да е вот И за Радев, и поне наполовина червен? Едно от изследванията екзит-пол (този на Агенция АФИС) зададе въпросът, за кого бихте гласували в случай на скорошни избори. Отговорите на хората, които гласуваха на втория тур бяха следните: 33.1% биха гласували за ГЕРБ, 29.2% за БСП, 7.0% за ДПС, 10.4% за Обединените патриоти, 2.7% за АБВ, 1.9% за ДСБ, 1% за СДС, 0.4% за ДБГ. Следователно в деня на изборите 855 хиляди души са казали, че предпочитат БСП. Докато преди 2 години броят им беше само 505 хиляди. Разликата е огромна. Така излиза, че и двата отговора са верни – и Радев, и БСП показаха ново настроение на маса избиратели. Ако причините, довели до този резултат се запазят, напълно възможно е в новия парламент БСП да сформира мнозинство с патриотите. А ГЕРБ не бива да се кълне, че няма да се прегърне с ДПС.

Всъщност БСП се натъкна на формула, която носи успех. Ако тя и други партии решат да теглят трезв извод, то не е трудно: смело да издигат нови, неизхабени, несвързани с олигархията и партизанщината лица, които имат собствено мнение и изявено чувство за отговорност.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Чавдар Найденов

Този уебсайт използва "бисквитки"