Оставена била в пощенската му кутия, намерил я служител
Устройството гръмнало при контролиран взрив
Бомба за Джордж Сорос е била изпратена в имението му в Бедфорд, щата Ню Йорк, разкри в. „Ню Йорк таймс”.
Взривното устройство явно е било истинско, защото се взривило при контролирана експлозия, извършена от спецполицаи. Разследването на случая е поето от ФБР.
Бомбата била оставена в пощенската кутия на имението на US милиардера от унгарски произход. Открил я служител, който прибрал пощата и отворил пратката. Виждайки, че съдържанието й е най-вероятно взривно устройство, той го отнесъл в близка гориста местност и подал сигнал в полицията. Той бил получен в 15:45 ч местно време в понеделник (23:45 ч българско време същия ден).
На място веднага пристигнали служители на щатската и федералната полиция, както и екип сапьори, които детонирали взривното устройство. След което случаят бил предаден на Федералното бюро за разследване.
В свое съобщение нюйоркският офис на ФБР посочи, че води разследване в и около резиденцията в Бедфорд, като подчерта, че няма заплаха за обществената сигурност. И отказа да дава повече коментари към момента.
Специално бе посочено, че по време на инцидента Сорос (88 г.) не е бил в имението. Самият той също не коментира случилото се.
Бедфорд се намира на около 80 километра северно от Манхатън и в него живеят доста знаменитости като медийната звезда Марта Стюарт, актрисата Глен Клоуз и модният гуру Ралф Лорен.
Градчето е предпочитано от известните личности заради своята изолираност и славата, че там не се разнасят клюки за обитателите му. Освен това е място, чиито жители могат да разчитат на максимална сигурност. „Живея тук от 35 години и не мога да си спомня за подобен инцидент”, коментира пред „Ню Йорк таймс” Джон Стокбридж, историк от Бедфорд.
Враговете не липсват
Кой мрази Джордж Сорос?! Кой ли не! Най-вече всеки, който противостои на либералните глобалистки идеи, в които преди година милиардерът вложи 18 млрд. долара от собственото си състояние, за да продължи да развива.
Оставяйки си едни скромни 8 млрд. за собствени разходи – с всичко постигнато от него, защо не?! Същевременно идеите на Сорос от зората на края на Студената война противоречат днес на редица интереси в новия световен ред. И го поставят като олицетворение на врага на от една от най-цветистите и разнообразни негласни коалиции в световната история.
От другата страна на Атлантика тя започва от президентът на САЩ Доналд Тръмп, който персонално обвинява Сорос за организиране на всеки протест срещу него и стига до бившия началник на предизборната му кампания и понастоящем гуру на популизма Стийв Банън. Последният е вече от тази страна на „локвата”, за да работи срещу влиянието на Сорос на предстоящите европейски избори догодина.
Редом с унгарският премиер Виктор Орбан, италианският крайно-десен вицеприемиер Матео Салвини, вечната Марин льо Пен във Франция и дори британският политически шут Найджъл Фарадж. Едва ли нещо по-силно от омразата към делото на Сорос би могло да обедини такава еклектична компания.
Кукловодът
Капанът „Отворено общество”
Как започна всичко в България
Сорос има една цел, когато създава Отворено общество – да си търси политически контрол, маскиран като неправителствени организации във всички държави, в които гради структурите си, а голямата му цел е разбиването на Европа. Фактите днес говорят точно това, за България също. Но да видим как тръгна всичко тук.
През февруари 1990 г. спонсорът и създателят на верига от фондации Джордж Сорос пристига в София и набира своя състав за управителен съвет. Българската фондация „Отворено общество” официално стартира през април същата година. Пак тогава през 1990-а Сорос се споразумява с премиера Андрей Луканов да се издаде специално министерско постановление за фондацията - №76 от 20 юли, с което тя се освобождава от данъци, мита, такси и отчисления в полза на бюджета, средствата дарени на „Отворено общество” също се освобождават от данъци. Министерството на финансите пък се задължава периодично да внася в левовата сметка на фондацията като участие на държавния бюджет суми, равни на дарените валутни средства по обменния курс на БНБ в съотношение 1:10.
Сорос действа хитро, когато селектира хората в управителния съвет на българското „Отворено общество”, и които ще провеждат политиката му. Грубо казано, те са все от активистите на СДС. И което е още по-странно – Сорос се доверява на бивши членове на комунистическата партия, а не на безпартийните българи. Такива се повечето членове на УС – Георги Прохаски, Деян Кюранов, Стефан Тафров, Димитър Луджев, Блага Димитрова, Любен Беров, Васил Гоцев, Богдан Богданов... Програмен директор за няколко месеца е Румен Воденичаров, който бързо се усеща за какво става дума и сам напуска фондацията. Днес той е един от най-върлите й критици.
В онези години излиза, че Сорос е имал повече вяра на ренегатите, отколкото на безпартийните. Интересни факти са, че Тафров и Богданов са изпратени посланици в ключови за България места – Рим и Атина. Въпреки тези постове, те остават в ръководството на фондацията.
Огнян Пишев, който е роднина на Прохаски, е изпратен посланик в САЩ. Ето как той влияе на българската външна политика.
Купени са 100 български интелектуалци, които получават възможността за допълнителни възнаграждения и да изучат роднините си в САЩ, да ходят на сбирки на разни пен-клубове, конгреси, симпозиуми в чужбина. Сорос започва да спонсорира издаване на книги на определени творци. Сред тях попада Йордан Радичков, който буквално е подведен. Писателят става и член на УС на фондацията – целта е да не може да каже нищо лошо за „Отворено общество”.
За първите пет години фондацията създава Американския университет в Благоевград, Нов български университет, отпуска 2058 стипендии за студенти и аспиранти. Сред първите студенти е Емил Кошлуков.
Местата за глашатаи на глобализма и либералната демокрация са определени и никой от тези, които са на евроясла, не рови из кофите. Дори повече – те са елитът. Сред тях са Иван Кръстев и цялата дружина като него – Евгений Дайнов, Огнян Минчев, Асен Агов, Петко Георгиев, Красимир Кънев, Бойко Станкушев, Антонина Желязкова, покойният вече Петко Бочаров – списък дълъг и предизвикващ ботевски чувства.
От почти 30 години те ни облъчват с едни и същи клишета, громят комунизма, който дори не е идвал, а при всяко правителство мутират като вируси, но остават праволинейни – русофоби и глобалисти.