Борис Джонсън - Чорлавият бунтар

„Приятели, трябва да ви съобщя, че съществуват определени хора, които дълбоко подценяват тази страна. И си мислят, че Брекзит няма да се случи. Някои медийни наблюдатели – у нас и по света – предполагат, че сами ще се откажем. (...) Мислят си че ще се отчаем да търсим пътя извън ЕС и просто ще седнем за земята и ще заплачем. (...)

Тук съм, за да ви кажа че тази страна ще успее в новото си национално начинание и ще постигне огромни успехи.“

С тези думи започва пространният коментар на британския външен министър Борис Джонсън, публикуван през уикенда от вестник “Дейли Телеграф” и разбунил духовете в политическата джунгла на Острова. С очакваното във вторник изложение на целите и стратегиите на Лондон за излизане от ЕС, което премиерът Тереза Мей трябва да направи във Флоренция на срещата на лидерите на съюза, надъхващият коментар на Джонсън, в стил “ще се сражаваме и по плажовете”, се смята от мнозина наблюдатели като “бунт на палубата” в кабинета на консерваторите. И открито предявяване на претенции от страна на бившия кмет на Лондон към лидерската позиция в партията на торите, които се разкъсва от дълбоки вътрешни крамоли, свързани предимно с Брекзит.

Още повече, че Борис Джонсън беше едно от лицата на кампанията “за” излизане на Великобритания от ЕС – с червения си “боен автобус”, украсен с оказалия се пълна измама за избирателите надпис: “Да вкараме 350-те милиона лири, които даваме на ЕС всяка седмица, в здравеопазването си”. Несъмнено още един от поводите, британският първи дипломат да се окаже напълно изолиран в преговорите между Лондон и Брюксел и съпътствалите ги месеци на ожесточени парламентарни дебати, които се водеха от името на правителството от колегата му, Дейвид Дейвис. Което за човек, който смята Уинстън Чърчил за свой духовен ментор, не е изгодната ситуация, в която би искал да се намира, за да дърпа конците.

Защото Александър Борис де Фефъл Джонсън (”БоДжо” за таблоидите на Албиона) никога не играе на дребно и не бяга от рискови залагания, каквото и да си мисли светът за него.

Роден на 19 юни 1964 г. в Манхатън, Ню Йорк, настоящият британски първи дипломат е преминал през едни от най-престижните учебни заведения в световна величина: от Европейското училище в Брюксел и “фабриката за сноби” - британският колеж “Итън” с кралска стипендия, до диплома по хуманитарни науки и философия в университета на Оксфорд. На последното място се сдушва с една конкретна група негови колеги, с които години по-късно ще формират гръбнака на новото поколение британски консерватори – Дейвид Камерън, Уилям Хейг, Джереми Хънт, Майкъл Гоув – всичките членове на едно и също “студентско братство”, известно с пиянските си, вандалски прояви.

С края на “бурните години”, 1980-те, Борис Джонсън решава да се захване с журналистика. Първият му досег с професията е с флагмана на британската консервативна мисъл, вестник “Таймс”, откъдето бива уволнен скоропостижно, заради подправен цитат. “БоДжо” обаче не се отказва от призванието и отива в “Дейли Телеграф”, за да остане до 1999 г. техен кореспондент и редактор по европейски въпроси, позиционирайки се като открит евроскептик. Приемането му в партията на консерваторите почти се застъпва с назначаването му за главен редактор на “Спектейтър”, която позиция заема до 2005 г. Междувременно, четири години по-рано е вече избран за депутат от торите и заедно с приятелите от студентските години – Майкъл Хауърд и Дейвид Камерън – е част от кабинета в сянка. Последното ще е първата крачка към издигането на профила му на водещ политик от консервативната партия.

Преизбран през 2005 г., три години по-късно (2008 г.) Борис Джонсън се оттегля от депутатското си място, за да заеме поста на кмет на Лондон, отбелязвайки първото поражение за лейбъристите на Тони Блеър след близо десетилетие доминация на политическия пейзаж. Като градоначалник БоДжо ще остане в спомените на лондончани колкото с организирането на летните Олимпийски игри през 2012 г. и системата за велосипеди под наем, толкова и с комичните кадри, съпътствали тези събития. Забраната за консумация на алкохол в градския транспорт в британската столица и успешното й прилагане, също се смята за едно от постиженията му.

Отегчен от успехите си, през 2015 г. Джонсън отново се кандидатира на депутат в кампанията, в която Дейвид Камерън обеща на избирателите да проведе референдум за излизане от ЕС. Нататък историята е сравнително близка в спомените.

Чърчил, черкезите

и руските евреи

Еклектична личност е британският “държавен секретар по външната политика и британската общност”, не ще и дума?! Не само дълбок почитател на личността и политиките на Уинстън Чърчил, и автор на негова биография (”Факторът Чърчил”, изд. “Хермес”, 2015 г.), британският първи дипломат има доста разнородно потекло – по бащина линия сред предците му има турски черкези, а по майчина руски евреи. Цялото в комбинация с незаконни деца на британски и германски благородници. Да се чуди човек защо медиите на Острова направиха такава сцена от новината, че си изрусява косата.

ЗА НЕГО

Не искам

да ме закара

до вкъщи

На фона на дебатите за Брекзит, намесата на Борис Джонсън сега идва от задната седалка. Честно казано, не е Борис човекът, който бих искала да ме закара до вкъщи. Не искам от него той да е човекът, който ще управлява процеса Брекзит. Това ще направи Тереза Мей.

Амбър Ръд,

вътрешен министър

на Великобритания,

по повод публикацията

на Джонсън през уикенда

Този път

го прави от Австралия

„Тук ще трябва да прекъснем живото предаване. Видяхте външния министър Борис Джонсън да прави това, което прави най-добре. Този път в Австралия.

Адам Бултън,

коментатор на “Скай Нюз”,

след живо включване

на външния министър

от прием в Мелбърн

Фантастично предава

нашите

послания

Харесвам да има и други в Консервативната партия, които са популярни, които излизат и обясняват нашите послания, идеи и ценности. Борис го прави фантастично.

Дейвид Камерън,

премиер на Великобритания

пред Би Би Си през 2013 г.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Благовест Бенишев

Този уебсайт използва "бисквитки"