Около двадесет борци за нашата свобода, участвали в Ботевата чета, произлизат от българската земя Македония
Храбрите четници на Ботев от Македония са ярко доказателство за общата ни история с хората отвъд Осогово – обща и българска!
В навечерието на 2 юни – Денят на Ботев и падналите за нашата свобода,– ще припомним участието на „македонците“ в прочутата Ботева чета. Знаем за тях от книгите на Захарий Стоянов, Никола Трайков, проф. Иван Унджиев, проф. Николай Жечев, Георги Тахов (книгата „209 хъшовски жития“, 1996 г.) и др. Това участие е отразено и в издадената от Фондация „Христо Ботйов“ карта. И все пак, темата не е достатъчно известна на широката публика, а в република Северна Македония е тенденциозно игнорирана.
Според най-новите проучвания Ботевата чета е наброявала 208 или 209 души. От историко-географската област Македония произлизат, както следва: по двама от Велес (Петър/Перо Симеонов и Вълчо Андов), Битоля (Петър Джорджев и Тодор Христов Княза), Тетово (Христо Иванов Калканделията и Христо Аврамов Арнаутина), Неврокоп/Гоце Делчев (Тодор Пиринчилев и Янко Атанасов), Добринище, Разложко (Христо Лазаров и Григор Темелков Мацини), Якоруда (Стоян Карастоилов и Стойко Ботушанов Маджерето), по един от Охрид (Андон Куков), Прилеп (Андон, наречен също „Куков“, може би погрешно?), Крива Паланка (Димитър Кючуков), Призрен (Андон Танасов), Плевне, Драмско (Сава Букурещлията), Горно Броди, Сярско (Атанас Свещаров). Възможно е още неколцина от ботевите четници, представители на емиграцията от някои румънски градове, също да произлизат от Македония. Днес ще разкажем накратко за онези от територията на съвременната република Северна Македония, а на другарите им от пиринския и егейския дял на областта ще се спрем в следващия епизод от тази поредица.
Андон Куков от Охрид - фотография от колекцията на инж. Георги Мънде.
Безспорно най-известният македонски българин в Ботевата чета е Петър Симеонов (1846-21 май/ 2 юни 1876 г.), наричан Перо Македончето или Херцеговинеца. Роден е във Велес и явно е имал добро образование. Неизвестно кога емигрира в Румъния, след което участва в Херцеговинското въстание през 1875 г. заедно с други българи – например Никола Кючуков от Сливен. Връщайки се в Букурещ, се свърза с Ботев, Никола Обретенов и Георги Апостолов. В края на април 1876 г. е изпратен в Бекет (на отсрещния дунавски бряг срещу Оряхово), където формира четата „Свети Георги“, наброяваща повече от четиридесет души, с които се качва на парахода „Радецки“. Поради своя авторитет и качества Перо е избран за втори войвода след самия Ботев. Въпреки че е ранен в коляното при Милин камък, подкрепян от другарите си, продължава към Врачанския Балкан.
Според Никола Обретенов преди гибелта на войводата Перо възразява на неговата идея четата да се изтегли към Сърбия: „Ботйов, ако ти направиш това, знай, че всичкото обаяние, което спечели с подвига си, ще го загубиш!“ Според някои тези думи са израз на конфликт, нещо повече – Перо е набеждаван за убиец на войводата /!/ - конструкция, която е абсолютно произволна... След гибелта на Ботев именно Перо поема командването на ядрото на четата. На следващия ден в местността Погледец при Челопек е убит от черкезкия главатар Джамбулет, който на свой ред е повален с точен изстрел от Георги Апостолов. Днес на лобното място на Петър Симеонов е поставена паметна плоча, където врачански родолюбци организират поклонения в негова памет.
Една от интересните личности на участници в Ботевата чета е Вълчо Андов, също от Велес, вероятно близък със своя съгражданин Перо. През 1868 г. работи като фурнаджия в Галац. Във връзка с подготовката на четата на Хаджи Димитър и Караджата е арестуван от румънската полиция, защото е снабдявал с оръжие своя съгражданин Арсо Мартинов, участник в четата. Освободен е с парична гаранция от Филип Тотю. През пролетта на 1876 г. отказва да замине за Сърбия при Филип Тотю и се присъединява към Ботевата чета. Смятан е за един от най-опитните „комити“ и неслучайно е командир на отделението, играещо ролята на авангард на четата. Най-вероятно загива след гибелта на Ботев.
Андон Куков от Охрид е златар по професия. Поради конфликт с богат турчин емигрира в Румъния. Вероятно познанството му с Ботев е от времето, когато през 1868 г. младежът от Калофер е определен за писар на подготвяната в Браила чета на „дядо“ Желю Чернев, чието минаване през Дунава е осуетено от румънските власти. Куков организира група българи в дунавския град Турну Мъгуреле (срещу Никопол). Докато чакат пристигането на „Радецки“, Андон като стар познайник на Ботев разказва на момчетата за войводата. Пада убит в сражението при Милин камък.
Петър Джорджев е роден през 1840 г. в Битоля. Родственик е на незаслужено забравения днес Спиро Джеров, близък съратник на войводите Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 г. Получава образование в гръцкото училище в родния си град. Участва в Критското въстание (1866-1869), но успява да се спаси от плен и през Сърбия отива в Румъния. Навярно помага на Перо Симеонов при набирането на четници, като се качва се на „Радецки“ с група четници от Корабия (срещу с. Байкал, Плевенско). При Милин камък е леко ранен. Във Врачанския Балкан е в частта, оглавявана от Никола Войновски. Заловен и затворен в Берковица, като след амнистията от 1 август 1876 г. заминава за Сърбия и взема участие в Сръбско-турската война. След освобождението се включва в борбата за освобождение на Македония.
Андон Танасов Призренлията е родом от Призрен в днешната държава Косово, като по потекло е македонски българин. В някои спомени е отбелязан като командир на отделение, което показва предишен опит в революционната дейност. След разпадането на четата е затворен в Орхание/Ботевград. Осъден е и по-късно амнистиран, но други сведения за него не са открити. Андон Куков (?) от Прилеп е личност, различна от своя съименник от Охрид, като е възможно да е допусната грешка с фамилията му. Загива във Врачанския Балкан, а след Освобождението му съпругата му и дъщеря му живеят в София. Христо Иванов Калканделията от Калкан дере, близо до Тетово, е от свещеническо семейство. Получава добро за времето си образование. След като емигрира в Румъния, работи в кантора в Гюргево. Благодарение на способностите си, изработва фалшиви турски печати и документи за „хъшовете“. Включва се в Ботевата чета, а след гибелта на войводата е в групата на Димитър Икономов. В резултат на умели преговори с потерята от черкези заедно с другарите си успява да отиде в Сърбия. За известно време е в Италия, където работи като каменоделец. При избухването на Руско-турската война се записва в Българското опълчение. След Освобождението живее в Пловдив и заедно с италиански инженери работи при изграждането на жп тунелите в Искърския пролом. Родом от Тетово е и Христо Аврамов Арнаутина, за когото обаче засега липсват сведения.
Тодор Христов (1850-юни 1976), по прякор „Княза“, е родом от Битоля. Като юноша става хайдутин, но е преследван от властите и емигрира в Румъния. Свързан е с подготовката на четата на Филип Тотю през 1867 г., когато е арестуван от румънската полиция и не успява да се включи в нейните редове. Около 1870 г. е в Черна гора и Херцеговина, след което се завръща в Букурещ. Тодор е типичен „хъш“, а прозвището „Княза“ е израз на самоирония предвид оскъдицата, в която е живеел. Запомнен е като една от колоритните фигури в Ботевата чета и човек със сериозен опит на поборник. След гибелта на Ботев и разпадането на четата загива под връх Мургаш, а тялото му е отнесено в София, където е погребан.
Участието на македонските българи в Ботевата чета само по себе си е впечатляващо. Въпреки отдалечеността на родните им места от Румъния, където е организирана четата, те са около десет процента от нейния състав. Всички те са част от живота на българската емиграция, защото няма някаква „македонска“ емиграция и никога не е имало! При това става дума за смели и опитни хора, убедени български патриоти, отдали живота си в борбата за свобода – същата, която е възпята в безсмъртните стихове на техния славен войвода:
„Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира!“