Ако има единица мярка за политически слука, това е Корнелия Нинова - излязоха й всички карти при залог „всичко или нищо“
Ако има единица мярка за политически слука, това е Корнелия Нинова. Излязоха й всички карти при залог “всичко или нищо”.
Да теглим чертата в лявото:
1. Трайно се раздроби, сега пак е монолитно; БСП си върна монопола.
2. Георги Първанов разбра, че наистина е време политическото поколение на прехода да мине встрани, след като години по-рано това разбраха и Сакскобургготски, Костов и Доган.
3. Имаше еднополюсност, сега пак се върна усещането за двуполюсност. Нинова го подклажда, като подвежда ГЕРБ в обяснителен режим и яростен спор.
Всичко това допреди месеци изглеждаше невъзможно. Трудното обаче e зад ъгъла. Защото Нинова сериозно се е заела да прескочи средните звена в партията и да действа директно с редовите партийци. Това значи две неща - и обновление, и утвърждаване на единоначалието. Първото - добре (на фона на общия тласък за нови лица), второто обаче ще срещне съпротива. Нинова отново залага всичко на карта.
Опитът за освобождаване от “старите” е труден, но питането е “кога, ако не сега”. Сега има инерция и вътрешнопартийните скандали няма да се усетят толкова болезнено. Още не е свършила мобилизацията от президентските избори и еуфорията около Радев.
Последното също е драма - може да доведе до самозаблуди в БСП. Гласовете за Радев не са гласовете за БСП. Могат да станат, но никак не е лесно. Все пак в последните години традиционно капсулираната БСП дори не е мечтала за милион гласове - които пък ГЕРБ наскоро си обеща. На последните парламентарни избори БСП имаше половин милион гласа. А година по-рано, при върхово усилие, достигна 940 хиляди – поне с 200 хиляди “антигерб” добавка.
Периферия обаче може и да дойде - от инерцията “Радев”. Ето само един прост пример. В екзитпола на “Галъп интернешънъл” на втория тур на президентските избори 42% казаха, че на последните парламентарни избори са гласували за БСП. Това се равнява на около 800 хиляди души - при реални 500 хиляди. Тази добавка от 300 хиляди идва от хора, които са намерили за престижно или удобно да кажат, че са от БСП. Оптимистичната теория гласи, че това е връщане към БСП, песимистичната - че е “балон”.
Всъщност, на втория тур за Радев гласуваха още стотици хиляди, които твърдят, че преди са гласували за ГЕРБ, по двеста хиляди патриоти, двеста хиляди депесари, стотина хиляди от Марешки и пр. Всичко това означава, че БСП този път може да се надява на бонуси гласове. Шанс за БСП ще дойде и от продължаване на инерцията надолу при ГЕРБ. Само дето споменът “Орешарски” е близък и перспективата БСП на власт не е особено примамлива.
Но дори и червените да завършат първи на изборите през март, идва вечният за тях въпрос - партньорът. Неслучайно разни “хибридни” антизападни сайтове се възползваха от острите думи на Валери Симеонов срещу Радев и почнаха да лансират версията, че патриотите се цепят. Любопитното е, че повечето фенове на Симеонов са и фенове на Радев, но това е съвсем друга тема. Разцепени, патриотите са тройно удобни на БСП - първо, елиминира се Симеонов, който досега показва, че май държи повече на ГЕРБ, а останалата (и по-голяма) част от патриотите може и по-лесно да намери общ език и с БСП. Второ, силно се намалява обаянието на патриотите, които са директен конкурент на БСП за популярния у нас лявонационалистически вот. Трето, удря се основният потенциален партньор на ГЕРБ.
Към последното трябва да се добавят и натрапчивите внушения, че РБ “твърдо” не минавало чертата, както и атаката срещу Марешки от последните седмици. Ако тези неща продължат, току-виж утре има парламент тип “Орешарски”, в който съставянето на мнозинство без БСП става доста мъчно и ще се мисли за широки коалиции, правителства на малцинството и т.н. Това обаче засега е по-малко вероятната хипотеза. Пък и винаги може да се иде на нови избори - дано само обстановката по света и в региона да позволи подобни игри на вътрешна нестабилност.
Служебното правителство също е благоприятно за БСП. Ясно доминирано от леви среди правителство щеше да връчи на БСП отговорността като горещ картоф в студена предизборна зима. Сега тази опасност е елиминирана, но предстоят цели два месеца - съвсем достатъчно време за издънки.
Накратко - трудна работа е влизането на БСП във властта, но може и да стане. Все пак да не забравяме, че само преди половин година едва ли някой си е представял, че един летец ще е президент и ще нареди кабинет, за който никой да не каже лоша дума.
По-големият проблем на БСП е дългосрочен и наскоро беше чудесно назован в годишния анализ на института “Иван Хаджийски” - БСП е най-старото нещо на терена, а иска да печели от мощното днес търсене на нови и различни лица.
Късметът на БСП е в това, че мнозина днес искат промяна - но не към нещо ново и неясно, а към нещо старо и идеализирано. В Запада (от който сме част) тече консервативна контрареволюция. Хората се хващат за миналото, познатото, нацията, идентичността, традицията, морала, ценностите. Тук БСП не печели защото е лява (или не само заради това). Печели, защото е традиционалистка сила, в противовес на либерализма.
Но как БСП да хване и либералните? Сред старите хора или сред бедните слоеве БСП може да е ефективна, но сред младите и образованите, сред масовия градски българин?
Тук има един стратегически шанс - ретрото пак е на мода в градската култура и новото поколение на България. Започва и у нас да се търси “бавен живот”, органична храна, запазена природа. Търси се корекция на глобалния капитализъм - дори неосъзнато. Искаме да живеем качествено като... бабите си. Да, мислим глобално, а да действаме локално.
Изгледа незначително, но това деление всъщност е навсякъде - малък срещу голям, активни потребители срещу монополи, будни граждани срещу модела, малки производители срещу големи вериги, технологични стартъпи срещу крупни корпорации, онеправданият досега Изток срещу вечно правия Запад.
Такива послания звучат и социално за бедните, и национално за националистите, и тръмповски за тръмпистите, и справедливо за “борците срещу мафията” от центъра на София. Защото такива послания бранят и малкия човек, и малката нация, и малкия бизнес.
Такива послания ще се харесат и на двете Българии - от червените бабички до хипстърите на “Шишман”. Това е и играта на БСП, ако иска късметът й да продължи.