Политиците ни плачат и пеят македонски песни и накрая - нищо
Те въобще не се интересуват кой финансира коктейлите
Безспорно посещението на вицепрезидента и премиера в Северна Македония е историческо. Но моята работа не е да давам оценка на политиците, аз съм тук като филантроп, аз финансирам македоно-българските отношения в последните 18 години.
Моята работа е свързана с желанието ми хората да имат упование в българската държава, че нещо може да се случи с подобряването на техния статут. Финансовите потоци от моя страна са насочени към тези сдружения, които пропагандират приятелството с България независимо от това как се наричат хората, които ги управляват - дали са българи или македонци, не правя разлика. Моята сделка не включва изисквания към хората от съответната страна, когато инвестирам в тях.
Много беше важно за пореден път те да видят, че първо е възможно да имат български клуб, защото той бе отворен с моето спонсориране. Дори коктейлът, където бяха всички политици и се омете всичко, беше спонсориран от мен.
Не казвам, че трябва да ми казват „благодаря“ за това, но следва да напомня на държавата, че имаме толкова много нерешени проблеми, че аз като възложител и спонсор на всичко, което се случва в Македония, изпитвам искрено неудобство, че тези хора страдат от липсата на България в техния живот. Те виждат мен и смятат, че това е България, а аз далеч не се възприемам толкова сериозно. И искам да се случи така, че най-сетне да се отделят средства за някаква политика в Македония. Иначе ще е срамота. Не може постоянно да робуваме на антибългарски геополитически интереси в региона.
Днешният ден за мен ще продължи с обяд за българската общност в Македония. Затваряме един ресторант, изслушвам всички, правя си списък с проблемите, които имат, за инвестициите, които са им необходими и от утре започвам да плащам.
Виждате ли колко е проста тази програма, която от 32 години чакам някой политик да я направи, но няма. За какво са ни политиците на този обяд? Водил съм няколко - плакали са, ревали са, пели са македонски песни и накрая - нищо. Даже не са и обещавали нещо, защото няма според мен политическа класа в последните 30 години, създадена да прави този народ щастлив.
Ако трябва да бъда искрен, първо искам да видя България да инвестира достатъчно, за да се изпълнят изискванията да няма вето. Това е изключително важно. Още от понеделник започвам наново. Имайте предвид, че за 18-и път почвам наново преговори. Сменил съм много правителства и всичките имат една и съща - извинявам се за израза - идиотска политика спрямо нашите съседи. А те не са ни съседи, те са наши братя и сестри. Затова аз имам социална програма тук за поддържане на деца в неравностойно положение, награден фонд за отличници, независимо от това какво учат. Те учат, че сме човекоядци - ето награден фонд от нас, заповядайте в България да видите така ли е. Правя интеграционни семинари за българската диаспора, събирам ги с деца от Украйна, Молдова, Албания, Сърбия, Гърция, Румъния. На третия ден децата проговарят на доста хубав и разбираем български език. Представяте ли си 200 деца от седем държави с общ език български! Шефът на фондацията „Ханс Зайдел“ за този регион се учуди много и ми каза, че за пръв път вижда, че е възможно българският да бъде общ език на толкова много държави...
В събота, докато траеше така нареченият протест в Битоля, който не знам защо бе основният акцент в медиите, когато ние минахме с охраната покрай протестиращите, знамената се свалят. Аз нямам проблеми с тези хора, защото имам позиция на човек, който не зависи от това някой да го инструктира какво да прави с живота си. Инвестираш собствените си средства и чакаш конкретния резултат. След като свърши коктейлът, за който политиците не питаха откъде е и дали тези хора са в състояние да могат да си го позволят, те се изнесоха някъде другаде. А аз събрах българската общност, затворихме едно ресторантче в Битоля и си направихме план-схема кой с какво ще бъде подпомогнат другата седмица.
Пожелавам го на всички политици.
* Председател на фондация “Българска памет”