България – държавата на “Агнешките главички”

С действията си Лозан Панов не само нарушава Конституцията, но повдига основателно въпроса за психическата си пригодност като председател на ВКС 

Почти всеки вторник и четвъртък председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов прекарва по-голямата част от работния си ден в сградата на ул. “Екзарх Йосиф” 12 в центъра на София, където се провеждат заседанията на Висшия съдебен съвет.

Ако в последната година и половина около Панов все повече се трупаха скандалните факти, от които личи определена зависимост от олигархични кръгове , то писмото му до президента Румен Радев по-скоро може да се разглежда като грубо нарушение на Конституцията. Текстът в същото време основателно повдига въпроса за психическата пригодност на административния ръководител на ВКС.

Действията на Лозан Панов не са само провокация срещу държавността, опит за подвеждане на президента и рушене на авторитета на институциите, но те показват, че “Агнешките главички” продължават да мислят, чеБългария им е бащиния. Само психично неуравновесен човек, попаднал случайно на поста председател на ВКС, може да изиска от президента да наруши Основния закон и да тръгне да определя разследващи срещу обвинител № 1. Още повече, че това искане е продиктувано от тарторите на „главичките“ и “Капитал”, които използват зависимия и лабилен съдия № 1, да си гарантират недосегаемост от прокуратурата, а така също да атакуват и изнудват всички останали власти в държавата – президент, парламент, правителство и премиер. 

Преди половин година стана ясно, че олигархът Иво Прокопиев е обвиняем по разследване на приватизацията на 33% от държавните акции на електроразпределителното дружество ЕВН. Обвинението срещу него бе само едно от серията разследвания, обвинения и внесени в съда дела, които следователи и прокурори успяха да образуват през последната година. Още тогава беше ясно, че работата на обвинителите няма да остане без последствия. Заради това бе нагласена и хибридната коалиция “Да, България”, която въпреки огромните напъни да нахлуе в парламента, се провали с гръм и трясък на предсрочните избори. Последва активирането на собственика на “Овергаз” Сашо Дончев, който бе употребен и срещата му с главния прокурор от средата на март се превърна в последен шанс за олигархията да атакува своя душманин – Сотир Цацаров.

И понеже няма друга държавна институция, която в такава степен да е изцяло подвластна на обвиняеми и подсъдими олигарси, в каквото Лозан Панов е превърнал ВКС, той автоматично се превърна в последното острие на “Агнешките главички” във войната срещу главния прокурор.  Но целта на олигархията вече не е просто постът на обвинител № 1, отчаяните им ходове все по-ясно са прицелени в дестабилизация на цялата държава – президент, парламент, правителство. Налице е директен опит за нагнетяване на обществено напрежение. Доказателство за това са планираните вече нови протести, нищо, че и този път няма да се съберат дори “професионалните” наемници от “Правосъдие за всеки” и “Протестна мрежа”.

Войната на олигархията срещу прокуратурата вече не е просто за овладяването на обвинението, нито дори за вкарването на повече марионетки в новия състав на ВСС, това е война срещу държавата, която “Агнешките главички” смятат, че могат да приватизират по онзи криминален начин, по който натрупаха първите си милиони при управлението на Иван Костов.

От писмото на Панов се разбира, че освен да обслужи кукловодите си, той търси начин да предотврати потенциално решение на Пленума на ВСС за предсрочно прекратяване на мандата му. Самото писмо трябва да се изучава от студентите по право. То е пример за тотално  непознаване на основни принципи в юриспруденцията и крещящо политизиране на правосъдието – абсолютно недопустимо за държава - член на Европейския съюз. Провокацията на Панов срещу президента е повече от цинична, защото държавният глава още преди две седмици категорично сложи точка на опитите за въвличането му в нечистите сценарии на олигархията. Радев ясно показа, че няма да влезе и този път в капана на кръговете, които управляват Панов. Задкулисие, което атакува “Дондуков” 2 от мига, в който институцията бе освободена от присъствието на най-слабия президент в българската история – Росен Плевнелиев.

Писмото до държавния глава е само част от сценария, който Панов е принуден да изпълнява. В едно от серията поръчкови интервюта, председателят на ВКС падна до нивото на махленски клюкар и гордо обяви, че “в България, мафията си имала държава”. Очевидно, Панов вижда в това си определение собствените си кукловоди. Eдинствено в държава, в която подсъдими и обвиняеми олигарси употребяват съдия № 1 като лейтенант във войната си срещу правосъдието, действията на разследващите органи могат да бъдат определени като “хиперактивност на прокуратурата”. И, ако Лозан Панов трябва незабавно да бъде изследван за психичното му състояние, то заради изказванията на председателя на ВКС по адрес на висящи наказателни производства и течащи съдебни процеси, той следва да бъде разследван за престъпление срещу правосъдието. На практика Лозан Панов използва телевизионните си дефилета и диктува на съдии – постановявайте оправдателни присъди по делата за корупцията по висшите етажи на властта и злоупотреба на олигарси. Лозан Панов поставя под общ знаменател всяко от делата, по които десетки прокурори и следователи, стотици служители на МВР и ДАНС са работили месеци и години, без изобщо да разглежда доказателства, нито дори с оглед на личността и вината на всеки от обвиняемите. 

И това няма нищо общо с върховенството на закона, това е диктатура на “Агнешките главички”. Кой съдия от Софийския градски съд ще посмее да осъди олигарх или негово протеже-политик, когато знае, че председателят на съда Калоян Топалов се ползва с протекцията на подсъдимия или Лозан Панов ще направи всичко, което зависи от него – всяка осъдителна присъда на първа инстанция, да падне във ВКС.  

Лозан Панов няма доброволно да напусне, от една страна, защото очевидно е зависим, а от друга - защото в неговия случай рационалното мислене е притъпено от делириума, в който е изпаднал, в следствие на поставянето си над законите и Конституцията на страната. На всички е ясно, че докато марионетката на “Агнешките главички” е председател на ВКС, у нас доверието в правосъдието ще е максимум 6%, а олигархията ще рекетира държавните институции. Защото писмото на Лозан Панов до Румен Радев е асиметрична атака - атентат срещу Републиката от страна на председателя на ВКС. 

А “Агнешките главички” трябва да са сигурни в едно – нито писмата, нито поръчковите интервюта и заучени клишета, които лабилното камикадзе – номиналният председател на ВКС разпространява, нито професионалните протестъри и мръснишките доноси до посолства и Европейската комисия, няма да спрат обществото ни да иска справедливост и независимост на българския съд. И когато начело на съдилищата застанат ерудирани и авторитетни магистрати, българите ще чуят и така дълго очакваните осъдителни присъди срещу корумпирани политици, зависими магистрати и олигарси-кукловоди.

TRUD_VERSION_AMP:0//
Публикувано от Труд

Този уебсайт използва "бисквитки"