Консултант на швейцарската държава по туризъм официално управлява парите за зелените в България
Има една стара мъдрост, че най-големите тайни е добре да се крият пред очите на всички. Тя е абсолютно валидна и за швейцарската намеса в управлението на българския планински туризъм, която се оказва контролирана от официален консултант на швейцарската държава по туризъм.
Програмата
Швейцарската агенция за развитие и сътрудничество (SDC) и Националното координационно звено са структурите, отговорни за изпълнението на Тематични фондове „Фонд за реформи, свързани с участието на гражданското общество“ и „Партньорство“, съгласно разпоредбите на Рамковото споразумение за Българо-швейцарската програма за сътрудничество. Те, от своя страна, делегират управлението на двата Тематични фонда на Швейцарско междинно звено, което е консорциум от три организации: фондация Innovabridge (Каслано, Швейцария) – водещ партньор в консорциума, Neosys AG (Герлафинген, Швейцария) и Балкански институт по труда и социалната политика (София, България).
Консултантите
През 2011 г. швейцарската консултантска корпорация Tulum се преобразува в неправителствената организация Innovabridge, като НПО-то наследява всички проекти, екип и целия капацитет на компанията.
Innovabridge консултира швейцарското федерално правителство как да адаптира туристическата си индустрия в южните части (планинските) на страната към климатичните промени. Консултациите включват и анализи на туристическите индустрии на конкурентни дестинации. Бордът на фондацията се управлява от професионалния лобист Дитер фон Блерер.
Вторият консултант Neosys AG е швейцарска консултантска компания, основана през 1986 г. Специализирана е в проекти в сферата на възобновяемите енергийни източници.
Финансирани проекти
Българо-швейцарската програма за сътрудничество се състои от два фонда – Фонд за реформи, свързани с участието на гражданското общество и Фонд „Партньорство“.
По официалното си описание, първият фонд е класически инструмент за финансиране на лобизъм в чужда държава. Специфичните му цели са:
• Подобряване капацитета на организациите на гражданското общество за постигане на техните цели и изпълнение на техните дейности, чрез предоставяне на качествени услуги, с приоритет към необлагодетелстваните региони;
• Укрепване възможностите на организациите на гражданското общество и на техните мрежи да взаимодействат с гражданите и да мобилизират гражданска подкрепа;
• Подобряване на законовата и финансовата рамка, включително публичното финансиране, за организирани дейности на гражданското общество;
• Активизиране на участието на гражданите във вземането на обществени решения и в процесите на разработване на политики на централно и общинско равнище (процеси на застъпничество, активно участие и т. н.);
• Повишаване капацитета на организациите на гражданското общество да наблюдават спазването на политическия контекст от публичните институции.
Или преведено на прост български език, швейцарците финансират български неправителствени организации, които да оказват натиск върху българското правителство да променя закони и нормативни актове в интерес на организирани от тях дейности, като това става и посредством финансирани от швейцарската програма протести.
Също по официална информация, засега по този фонд българо-швейцарската програма е финансирала социални услуги на стойност 3 470 718 лв. и екологични проекти на стойност 9 474 682 лв.
Интересно е, че вторият фонд – „Партньорство“ – който е насочен към далеч по-важни обществени сфери като култура, образование и подобряване на администрацията, е финансирал проекти на стойност едва 6 127 824 лв. Тоест, швейцарските пари за екологичен лобизъм в България са равни на заделените средства за взаимопомощ в сферата на културата и държавните институции.
Случайно (или по-скоро не)
Гигантските средства, платени от Швейцария за еко-лобизъм в България са с дълга история и с повече от успешни за алпийската държава резултати.
Още през 2004 г. Българо-швейцарската програма за сътрудничество финансира изработването на плана за управление на национален парк „Пирин“. Случайно (или по-скоро не), за изпълнител на поръчката се избира Българска фондация „Биоразнообразие” – бенефициент по програмата за еко-лобизъм. Също случайно (или по-скоро не), най-важната част от плана за управление – Режими и норми – се възлага на Тома Белев, който живее на семейни начала с Веселина Кавръкова – управител за България на мощното швейцарско НПО WWF.
И отново случайно (или по-скоро не) още първата точка в режими и норми категорично забранява строителството на нови и разширяването на съществуващи ски писти и съоръжения в Пирин. Планът е приет от българския Министерски съвет и напълно блокира възможността в Пирин да се развива конкурентен в перспектива на швейцарските курорти ски туризъм.
Абсолютно аналогичен процес тече за плана за управление на национален парк „Централен Балкан“, където отново случайно (или по-скоро не) поръчката се печели от същите изпълнители.
Няколко години по-късно, същият Тома Белев е избран за директор на природен парк „Витоша“. Под негово ръководство, плановете за развитие на ски туризма в парка се замразяват и инфраструктурата там започва да се разпада, поради невъзможност да се замени с по-нова.
След като Белев неуспешно кандидатства за нов мандат начело на парка, започват процеси по промяната на нормативната уредба, които да позволят създаването на модерна ски зона на Витоша. Промяната се блокира през 2012-2013 от т.н. „зелени“ протести, предвождани от всички бенефициенти по получените от швейцарската програма пари за еко-лобизъм. Протестите завършват със законови промени, разписани от протестиращите, които задължават ски операторите да сменят предназначението на земята под трасетата на лифтовете и пистите – уникална норма за цяла Европа. Тази норма, обаче, оскъпява дотолкова инвестицията, че я прави на практика невъзвращаема и поставя България в пълна невъзможност да изгражда нова планинска спортна инфраструктура.
В последващите години бенефициентите по парите за еко-лобизъм успяват да поставят под пълна зависимост българското правителство, което абдикира от развитието на планинския туризъм.
Случайно (или по-скоро не) всичко това се вписва идеално в интересите на швейцарската ски индустрия – от потентен конкурент в планинския туризъм, България е скопена до тотална невъзможност да изгради и един метър нов лифт или ски писта.
Разликата между България и Швейцария
Повечето хора си мислят, че разликата между България и Швейцария в сферата на планинския туризъм е височината на Алпите. Опитните скиори, обаче, знаят, че този спорт не може да се практикува на екстремни височини. Това се доказва и от статистиката – средната височина на връхната точка на швейцарските курорти е точно 2681 м. Това е с точно 100 м. по-високо от най-високата станция на ски зона Банско – Тодорка. Средната най-ниска точка на швейцарските курорти пък е 1220 м. – точно, колкото е височината на Чалин валог и значително по-ниско от Бъндеришка поляна, която е разположена на 1600 м.
Истинската разлика между България и Швейцария
е, че тяхната държава може да се идентифицира най-добре с три думи – независимост, патриотизъм и капитализъм. Швейцарската автономност е на повече от 800 години. Без значение коя „велика сила“ е била официалния владетел, местният патриотизъм е легендарен, а капитализмът им е с история от над 200 години. Швейцарците гледат собствения си интерес и планират в перспектива от над половин век. Българите, за жалост, сме по-скоро абсолютната противоположност.
Е, толкова ли е изненадващо, че Швейцария е заделила няколко милиона евро (дребни за тях пари) още в зората на българската демокрация, за да пресече българския потенциал за конкурентен на техния ски-бизнес? Напротив, изненадващото е, че ние го осъзнаваме 20 години по-късно и пост-фактум.
Жалко за нас.
Директна връзка и в лобизма за тунел под Кресна?
Интересен е фактът, че Innovabridge също така консултира и изработва оценката по въздействие на околната среда за 9-ия най-дълъг тунел в света – Готард. В България швейцарският консултант е насочил средства към няколко неправителствени организации, които лобират в подкрепа изграждане на свръхскъп тунел в района на Кресна и вече десета година блокират алтернативния проект за магистрала.